Болки в корема, гадене, упорити киселини – ако имате някои от тези симптоми, може да се допусне, че страдате от инфекция с бактерията Хеликобактер пилори.
Какво представлява Хеликобактер пилори?
Helicobacter pylori (Хеликобактер пилори) е вид бактерия, която инфектира стомашната лигавица. Тя е водеща причина за различни стомашно-чревни разстройства, включително гастрит и пептични язви. За първи път е открит през 1982 г. от австралийските учени Бари Маршал и Робин Уорън, които по-късно получават Нобелова награда за физиология или медицина за откритието си.
Бактерията е широко разпространена в наши дни. Предполага се, че около половината население по света е заразено. Инфекцията обикновено възниква в детството и може да продължи през целия живот, ако не се лекува.
Хеликобактер пилори – кои са обичайните симптоми
Инфекцията може да причини широк спектър от симптоми. Не са малко и хората, които не изпитват никакви забележими признаци. В други случаи симптомите варират по тежест и може да приличат на други стомашно-чревни заболявания. Ето кои са най-често срещаните симптоми при инфекция с H. pylori:
Болка в корема: Постоянната или повтаряща се болка в корема, често описвана като тъпо или парене, е често срещан симптом при хеликобактер. Болката може да се появи в горната част на корема, обикновено около стомашната област, и може да се влоши или подобри с хранене.
Гадене и повръщане: Някои хора може да изпитат гадене, особено след хранене или когато стомахът е празен. Това понякога може да прогресира до повръщане, особено в случаи на тежка или продължителна инфекция.
Подуване и газове: Инфекцията с Хеликобактер пилори може да наруши нормалното храносмилане и да доведе до симптоми като подуване на корема, прекомерни газове и дискомфорт в корема. Тези симптоми могат да се влошат от определени храни или хранителни навици.
Загуба на апетит: Намаляване на апетита или ранно засищане (усещане за ситост бързо след хранене) е характерен симптом при тази инфекция. Това може да допринесе за нежелана загуба на тегло или затруднения в поддържането на здравословно тегло.
Необяснима загуба на тегло: В някои случаи инфекцията с Хеликобактер пилориможе да доведе до неволна загуба на тегло, особено ако инфекцията е свързана с хронично възпаление на стомашната лигавица или усложнения като пептични язви.
Гадене и повръщане: Упорито гадене, особено след хранене, и случайно повръщане може да се появи при пациенти с Хеликобактер пилори, особено ако инфекцията е провокирала гастрит или пептична язва.
Упорити киселини и рефлукс са често срещани симптоми
Инфекцията с Хеликобактер пилори може да увеличи риска от развитие на пептични язви. То може да доведе до усложнения като стомашно-чревно кървене. Признаците на кървене могат да включват тъмни или кървави изпражнения, повръщане на кръв (хематемеза) или кръв в повръщаното, което изглежда като утайка от кафе.
Симптомите на гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ), като киселини, регургитация на стомашна киселина в хранопровода или кисел вкус в устата също са често срещано оплакване при това заболяване.
Хроничната инфекция с Хеликобактер пилори може да допринесе за умора и слабост, вероятно поради възпаление, намалено усвояване на хранителни вещества или нарушаване на нормалната храносмилателна функция.
Как се заразявате със стомашната бактерия
Предаването на Хеликобактер пилори става основно по орално-орален или фекално-орален път. Означава, че може да се разпространи чрез:
- Директен контакт: Близък контакт със заразен човек, като например чрез слюнка, повръщано или фекална материя, може да улесни предаването на бактериите.
- Замърсена храна и вода: Консумирането на храна или вода, замърсени с бактерията, може да доведе до инфекция. Ако имате навика да ядете неизмити плодове и зеленчуци, рискът се увеличава.
- Споделянето на прибори, чаши или храна със заразено лице също може да разпространи бактериите в едно домакинство. Въпреки че близкият контакт със заразено лице увеличава риска от предаване, не е задължително всеки, изложен на бактерията, да се зарази.
- Веднъж попаднали в стомаха, бактериите Хеликобактер пилори колонизират мукозния слой на стомаха. Започват да произвеждат ензими и токсини, които нарушават защитната бариера на стомаха. Това позволява да проникнат в подлежащата тъкан. Получава се възпаление, увреждане на стомашната лигавица и развитие на различни стомашно-чревни състояния.
- Диагнозата обикновено се поставя след провеждане на комбинация от тестове. Те включват дихателни тестове, кръвни тестове, тестове на изпражнения и ендоскопски процедури с биопсични проби.
Кой е най-често използваният антибиотик за лечение на Хеликобактер пилори
Най-често използваните лекарства за лечение на инфекция с Helicobacter pylori са антибиотици и медикаменти, потискащи киселинността. Стандартните схеми на лечение обикновено включват:
- комбинация от два или повече антибиотика;
- инхибитор на протонната помпа (PPI);
- бисмутово съединение.
Антибиотиците, които влизат в съображение, са следните:
Кларитромицин: Кларитромицинът е макролиден антибиотик, който обикновено се използва в комбинирана терапия за лечение на Хеликобактер пилори. Действа чрез инхибиране на бактериалния протеинов синтез.
Амоксицилин: Амоксицилин, антибиотик от пеницилинов тип, често се включва в режими на лечение от първа линия за тази инфекция. Той нарушава синтеза на бактериалните клетъчни стени, което води до клетъчна смърт на бактериите.
Метронидазол (или тинидазол): Метронидазол, нитроимидазолов антибиотик, често се използва като част от комбинирана терапия. Той пречи на синтеза на бактериална ДНК, причинявайки клетъчна смърт. Тинидазолът е друг нитроимидазолов антибиотик с подобни свойства и може да се използва като алтернатива на метронидазола.
Пациенти съобщават за положителен опит и с доксициклин. В повечето случаи се назначава продължителен прием на антибиотика – един или повече видове. Лечението може да продължи до две седмици или повече, ако лекарят прецени.
Инхибитори на протонната помпа (PPI) – лекарства за киселини
Тъй като киселините са едни от най-често срещаните симптоми, свързани с тази инфекция, за тях се предписват лекарства. Те може да са някой от следните:
Омепразол е инхибитор на протонната помпа, който намалява производството на стомашна киселина чрез инхибиране на протонната помпа в стомашните париетални клетки. Той обикновено се използва в схемите за лечение на H. pylori, за да създаде благоприятна среда за ефективно действие на антибиотиците.
Езомепразол, лансопразол, пантопразол, рабепразол са други примери за инхибитори на протонната помпа, които могат да се използват взаимозаменяемо с омепразол в схеми на лечение.
Бисмутов субсалицилат, често срещан в лекарства без рецепта, има антибактериални свойства и може да бъде включен в някои схеми на лечение на хеликобактер. Потиска размножаването на бактериите и има защитен ефект върху стомашната лигавица.
Важно е пациентите да следват стриктно съветите на лекуващия лекар, защото тази инфекция е доста упорита. Не спирайте лекарствата, дори ако симптомите се подобрят преди края на лечението. Така ще намалите риска от неуспех на лечението или рецидив.
Четворна терапия при пациенти, който са вземали антибиотик, но не са излекувани
Когато пациентът е приемал предписани антибиотици за инфекция с Helicobacter pylori, но не е бил излекуван, може да се обмислят алтернативни стратегии. Неуспехът на лечението може да възникне поради различни фактори, включително антибиотична резистентност, лошо спазване на лечението, други хронични заболявания и/или повторна инфекция.
Може да се направят няколко неща. Тестване за чувствителност към антибиотици може да помогне за откриване на най-ефективните лекарства от този клас.
Може да се наложи преминаване към алтернативни антибиотици, които са ефективни срещу Хеликобактер пилори и имат различни механизми на действие. Примери за алтернативни антибиотици включват левофлоксацин, рифабутин и тетрациклин.
Удължаване на продължителността на антибиотичната терапия над стандартните 10 до 14 дни също може да се обмисли в случаи на неуспех на лечението. Продължителните схеми на лечение, до четири седмици, могат да подобрят изчистването от бактерията. Важи особено при пациенти с персистираща (продължително активна) или рецидивираща инфекция.
Терапията с висока доза инхибитор на протонната помпа в комбинация с различни антибиотици (четворна терапия) може да бъде по-ефективна при пациенти, при които стандартната тройна терапия е неуспешна. Четворната терапия обикновено включва инхибитор на протонната помпа, бисмутово съединение и два антибиотика, като амоксицилин, кларитромицин, метронидазол или тетрациклин.
Схеми с антибиотици в две фази на лечение
Друг подход е последователната терапия. Тя включва прилагане на антибиотици в две отделни фази по време на курса на лечение. Пациентите първоначално приемат инхибитор на протонната помпа и амоксицилин за пет до седем дни. След това продължават с инхибитор на протонната помпа, кларитромицин и метронидазол или тинидазол за още пет до седем дни. Последователната терапия може да подобри степента на ерадикация в сравнение със стандартната тройна терапия.
Съпътстващата терапия включва прилагане на инхибитор на протонната помпа, амоксицилин, кларитромицин и метронидазол или тинидазол едновременно за 10 до 14 дни. Този подход има за цел да подобри бактериалната ерадикация чрез насочване към Хеликобактер пилорис множество антибиотици и киселинна супресия.
Спазването на предписания режим на лечение е от решаващо значение за успешното излекуване. Контролният преглед след края на терапията може да включва дихателен тест, антигенен тест на изпражненията или ендоскопия с биопсия. Това помага да се оцени ефекта от лечението. Става ясно дали инфекцията с Хеликобактер пилори е излекувана.
Автор Ина Димитрова
Снимка: shutterstock