Нов метод ще чисти антитела при бъбречноболни

PRINT
проф. Емил Паскалев

– Проф. Паскалев, клиниката по нефрология и трансплантация в Александровска болница е една от най-големите в страната. Какви са задачите ви и какво ви отличава?

– За разлика от уролозите, които се занимават с бъбречни заболявания, изискващи оперативно лечение, нефролозите прилагат консервативно лечение. Клиники по нефрология има в медицинските университети в София, Пловдив, Плевен и Варна. В Стара Загора няма. Те са най-високото ниво за болнично лечение, макар между тях да има известни различия. Те се занимават с консервативно лечене на бъбречни заболявания.

Например пиелонефрит – въпаление на бъбреците, се лекува най-често с антибиотици. Глумерулонефрит е по-сложно заболяване, при него обикновено терапията е малко по-специфична.

Освен това нефрологичните клиники се занимават с пациенти на диализа. В Александровска има такова отделение, а също и център по диализа. Освен консервативно и диализно лечение, ние сме единствената нефрологична клиника в страната, която осъществява наблюдаване, подготовка и лечение на бъбречно трансплантирани. Това е причина клиниката ни да е изключително натоварена, а също и да бъде много търсена от пациентите. Много хора ни предпочитат, защото имат хронично бъбречно заболяване, което в крайна сметка води до бъбречна недостатъчност.

Когато тя напредне се стига до заместващо бъбречно лечение. Тогава начините са два – диализа или трансплантация, която е по-добрият избор. Попаднат ли в нашата клиника, такива пациенти получават необходимото лечение от медикаментозната терапия до осъществяването на трансплантация. Ако такъв пациент отиде в друга клиника, получава или само консервативно лечение, или медикаменти и диализа. Само при нас може да продължи до трансплантация и след нея. Извършваме целия обем работа от началото до края – в това е предимството ни. .

– Как се подбира най-подходящият за трансплантация от стотици чакащи?

– Чакащите за трансплантация са 900 души и те се увеличават. Имаме около 500 души бъбречно трансплантирани. Диализните центрове насочват пациентите си към нас, защото по закон само болница, която извършва трансплантации, трябва да каже, че болният е подходящ за операция. Ако това се потвърди с прегледи и изследвания, нашата болница подава името към Изпълнителната агенция по трансплантации за включване в листата на чакащите. Изборът се прави от цялата база данни с чакащите. Предимството е само късмет. Появи ли се донор, се гледат кръвната група и имунологичната съвместимост.

Изборът на реципиент става само по медицински показатели. Ако двама са подходящи, но единият поддържа температура, а другият – не, избираме пози, при който няма температура. Ако при двама равностойни единият е на 55 г., а другият на 20 г. – избираме по-младия. Слава богу, че при нас не се работи под натиск, а по ясни критерии. Това ни дава спокойствие. Дори да е мой близък или да искам да помогна на определен пациент – ако не става, не става! Престъпим ли медицинските правила, обричаме пациента на смърт.

– Много кампании се направиха в подкрепа на трансплантациите, но сякаш в самото лекарско съсловие няма пълно единомислие…

– Има много малки неща, които се трупат и се получава голям проблем. Във Франция се казва, че 3,5% от всички починали могат да станат донори. При нас дори 1% ще е голям успех. Само при катастрофи умират годишно около 1000 души. Един процент са 10 души, които могат да спасят 20 бъбречно болни. Най-големият ни успех в трансплантациите е през 1999 г. – 71 души. С живи донори и други бяха общо към 90 души. Тогава не се плащаше, всичко беше само от ентусиазъм, но само с него не може да продължава вечно.

У нас към листата на чакащите за нов бъбрек всяка година се добавят 80-90 души. Смъртността сред чакащите на диализа е 12%, затова в крайна сметка списъкът се увеличава с 50-60 души.  Ако има повече трансплантации, листата бързо ще намалее.

– Къде са основните проблеми у нас?

– Ето един пример – лекарите, които извършват трансплантацията, получават парите си чак след една година. Понеже няма трансплантации, хората стоят на диализа по 10-12 г., а те са около 3000 души. Придобиват такива увреждания, че ако тогава се направи присаждане, предварително се знае, че резултатът няма да е добър. Коренно разлимно е, ако човек е трансплантиран веднага преди да е започнала диализа. Сега едно момче чака за такава операция, донор ще е майка му.

– Колко дълго може да се живее с присаден бъбрек, ако операцията е направена навреме?

– Трансплантологията има 55 г. трудов стаж в света. Най-големият успех в света е 40 г., като става дума за дарен бъбрек при еднояйчни близнаци. След това е жена, живяла 36 г. с чужд бъбрек. Тя умира на 88 г., но не заради проблем с бъбрека. У нас имаме пациент, който почина на 78 г., но с бъбрек на 29 г. Причината също не е в присадения орган. Възможностите не са изчерпани. Ако човекът е бил на 35 г. по време на трансплантацията, още щеше да е жив.

При пациентите на диализа смъртността е средно 12%, но в някои години стига 20%. При трансплантираните смъртността е 2,5-3%. Това прави 4-5 пъти по-ниска смъртност. Общо за населението тя пада на около 1,5%. Виждате, че качеството на трансплантациите се доближава до нормалните характеристики на населението.

– Какви са проблемите в групата на трансплантираните?

– От година и половина нещата се промениха доста. Бях национален консултант за известно време и успях да прокарам някои идеи. В наредба, която влезе в сила от 1 януари 2012 г., има много нови опции и по-добро заплащане, свързано с бъбречните трансплантации. Резултатите ще дойдат години по-късно, но промяната е сериозна. Отпуснаха се допълнителни средства, за да се извършват лабораторните изследвания и контрол при трансплантираните, преди това нямаше пари за тази цел. Има пари за вирусологични изследвания – цитомегавирус, хепатитни маркери, и др. Има заложени нови изследвания методи на лечение, които ще дойдат тепърва. Надявам се да е факт до края на годината.

– За коя група пациенти се отнасят те?

– Отнасят се главно за трансплантираните, но и за тези, които са чакащи. Пациенти, които чакат присаждане и имат създадени антитела, които биха попречили на операцията, могат да се подложат на „изчистване“ по нови методи. Така ще могат да бъдат включени в листата. Новите методи ще бъдат реализирани в сътрудничество с колеги от трансплантационния център в Тулуза.

Касата плаща имуносупресорите за трансплантираните. Има голям избор на лекарства, но проблемът е, че навлизат много генерични медикаменти, които са с по-ниска цена и свалят прага на 100-процентовото плащане. Пациенти, които са били на оригинални имуносупресори, са изправени пред дилемата да доплащат, или да сменят терапията, което се смята за рисковано. Генеричното лекарство никога не е напълно идентичен на оригиналното. Досега в ЕС не използват генерични имуносупресори.

Не мога да си позволя да правя изказвания за България, защото броят на трансплантираните е много малък. Нямам моралното право да правя експеримент и да променям терапията им. По неписано правило в нефрологичната общност в ЕС е решено, че генеричните лекарства ще бъдат контролирани в големи центрове. Испания прави в момента голямо клинично проучване и ще излезе със свои заключения. Така се правят препоръките за медикаменти, а не от съображения за икономии. Още повече, че ако се стигне до усложнение, ще се похарчат в пъти повече пари.

Проф. Емил Паскалев е роден през 1962 г. Възпитаник е на Висшия медицински институт в Плевен, който завършва с отличие. Специалист е по вътрешни болести и нефрология, завършил е и магистърска степен по обществено здраве и здравен мениджмънт. След конкурс през 1992 г. става асистент в Клиничния център по хемодиализа в Александровска болница, а от 1999 г. е в Клиниката по нефрология и трансплантация. От 2003 г. е доцент, а от 2012 г. – професор в същата клиника. Ръководител е на Катедрата по нефрология на МУ – София. Бил е национален консултант по трансплантология. Специализирал е нефрология и бъбречна трансплантация в Мадрид, Лион, Хановер. Активно работи в трите направления на нефрологията – консервативна нефрология, бъбречна трансплантация и диализно лечение.

Свързани теми: Българи ходят в Испания, за да получат бъбрек за присаждане

Може ли бъбречно заболяване да отключи хипертония?

Апаратите за диализа у нас грохнали, вредят, вместо да помагат

Здравното министерство предлага промяна за лекарствата на бъбречноболни

[Общо: 3    Средно: 2.3/5]
Нов метод ще чисти антитела при бъбречноболни беше последно модифицирана от: ноември 11th, 2015 root

Още

Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someonePrint this page
loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *