петък, 29 март, 2024
- Реклама -
НачалоИнтервюНов метод ще чисти антитела при бъбречноболни

Нов метод ще чисти антитела при бъбречноболни

– Проф. Паскалев, клиниката по нефрология и трансплантация в Александровска болница е една от най-големите в страната. Какви са задачите ви и какво ви отличава?

– За разлика от уролозите, които се занимават с бъбречни заболявания, изискващи оперативно лечение, нефролозите прилагат консервативно лечение. Клиники по нефрология има в медицинските университети в София, Пловдив, Плевен и Варна. В Стара Загора няма. Те са най-високото ниво за болнично лечение, макар между тях да има известни различия. Те се занимават с консервативно лечене на бъбречни заболявания.

Например пиелонефрит – въпаление на бъбреците, се лекува най-често с антибиотици. Глумерулонефрит е по-сложно заболяване, при него обикновено терапията е малко по-специфична.

Освен това нефрологичните клиники се занимават с пациенти на диализа. В Александровска има такова отделение, а също и център по диализа. Освен консервативно и диализно лечение, ние сме единствената нефрологична клиника в страната, която осъществява наблюдаване, подготовка и лечение на бъбречно трансплантирани. Това е причина клиниката ни да е изключително натоварена, а също и да бъде много търсена от пациентите. Много хора ни предпочитат, защото имат хронично бъбречно заболяване, което в крайна сметка води до бъбречна недостатъчност.

Когато тя напредне се стига до заместващо бъбречно лечение. Тогава начините са два – диализа или трансплантация, която е по-добрият избор. Попаднат ли в нашата клиника, такива пациенти получават необходимото лечение от медикаментозната терапия до осъществяването на трансплантация. Ако такъв пациент отиде в друга клиника, получава или само консервативно лечение, или медикаменти и диализа. Само при нас може да продължи до трансплантация и след нея. Извършваме целия обем работа от началото до края – в това е предимството ни. .

– Как се подбира най-подходящият за трансплантация от стотици чакащи?

– Чакащите за трансплантация са 900 души и те се увеличават. Имаме около 500 души бъбречно трансплантирани. Диализните центрове насочват пациентите си към нас, защото по закон само болница, която извършва трансплантации, трябва да каже, че болният е подходящ за операция. Ако това се потвърди с прегледи и изследвания, нашата болница подава името към Изпълнителната агенция по трансплантации за включване в листата на чакащите. Изборът се прави от цялата база данни с чакащите. Предимството е само късмет. Появи ли се донор, се гледат кръвната група и имунологичната съвместимост.

Изборът на реципиент става само по медицински показатели. Ако двама са подходящи, но единият поддържа температура, а другият – не, избираме пози, при който няма температура. Ако при двама равностойни единият е на 55 г., а другият на 20 г. – избираме по-младия. Слава богу, че при нас не се работи под натиск, а по ясни критерии. Това ни дава спокойствие. Дори да е мой близък или да искам да помогна на определен пациент – ако не става, не става! Престъпим ли медицинските правила, обричаме пациента на смърт.

– Много кампании се направиха в подкрепа на трансплантациите, но сякаш в самото лекарско съсловие няма пълно единомислие…

– Има много малки неща, които се трупат и се получава голям проблем. Във Франция се казва, че 3,5% от всички починали могат да станат донори. При нас дори 1% ще е голям успех. Само при катастрофи умират годишно около 1000 души. Един процент са 10 души, които могат да спасят 20 бъбречно болни. Най-големият ни успех в трансплантациите е през 1999 г. – 71 души. С живи донори и други бяха общо към 90 души. Тогава не се плащаше, всичко беше само от ентусиазъм, но само с него не може да продължава вечно.

У нас към листата на чакащите за нов бъбрек всяка година се добавят 80-90 души. Смъртността сред чакащите на диализа е 12%, затова в крайна сметка списъкът се увеличава с 50-60 души.  Ако има повече трансплантации, листата бързо ще намалее.

– Къде са основните проблеми у нас?

– Ето един пример – лекарите, които извършват трансплантацията, получават парите си чак след една година. Понеже няма трансплантации, хората стоят на диализа по 10-12 г., а те са около 3000 души. Придобиват такива увреждания, че ако тогава се направи присаждане, предварително се знае, че резултатът няма да е добър. Коренно разлимно е, ако човек е трансплантиран веднага преди да е започнала диализа. Сега едно момче чака за такава операция, донор ще е майка му.

– Колко дълго може да се живее с присаден бъбрек, ако операцията е направена навреме?

– Трансплантологията има 55 г. трудов стаж в света. Най-големият успех в света е 40 г., като става дума за дарен бъбрек при еднояйчни близнаци. След това е жена, живяла 36 г. с чужд бъбрек. Тя умира на 88 г., но не заради проблем с бъбрека. У нас имаме пациент, който почина на 78 г., но с бъбрек на 29 г. Причината също не е в присадения орган. Възможностите не са изчерпани. Ако човекът е бил на 35 г. по време на трансплантацията, още щеше да е жив.

При пациентите на диализа смъртността е средно 12%, но в някои години стига 20%. При трансплантираните смъртността е 2,5-3%. Това прави 4-5 пъти по-ниска смъртност. Общо за населението тя пада на около 1,5%. Виждате, че качеството на трансплантациите се доближава до нормалните характеристики на населението.

– Какви са проблемите в групата на трансплантираните?

– От година и половина нещата се промениха доста. Бях национален консултант за известно време и успях да прокарам някои идеи. В наредба, която влезе в сила от 1 януари 2012 г., има много нови опции и по-добро заплащане, свързано с бъбречните трансплантации. Резултатите ще дойдат години по-късно, но промяната е сериозна. Отпуснаха се допълнителни средства, за да се извършват лабораторните изследвания и контрол при трансплантираните, преди това нямаше пари за тази цел. Има пари за вирусологични изследвания – цитомегавирус, хепатитни маркери, и др. Има заложени нови изследвания методи на лечение, които ще дойдат тепърва. Надявам се да е факт до края на годината.

– За коя група пациенти се отнасят те?

– Отнасят се главно за трансплантираните, но и за тези, които са чакащи. Пациенти, които чакат присаждане и имат създадени антитела, които биха попречили на операцията, могат да се подложат на „изчистване“ по нови методи. Така ще могат да бъдат включени в листата. Новите методи ще бъдат реализирани в сътрудничество с колеги от трансплантационния център в Тулуза.

Касата плаща имуносупресорите за трансплантираните. Има голям избор на лекарства, но проблемът е, че навлизат много генерични медикаменти, които са с по-ниска цена и свалят прага на 100-процентовото плащане. Пациенти, които са били на оригинални имуносупресори, са изправени пред дилемата да доплащат, или да сменят терапията, което се смята за рисковано. Генеричното лекарство никога не е напълно идентичен на оригиналното. Досега в ЕС не използват генерични имуносупресори.

Не мога да си позволя да правя изказвания за България, защото броят на трансплантираните е много малък. Нямам моралното право да правя експеримент и да променям терапията им. По неписано правило в нефрологичната общност в ЕС е решено, че генеричните лекарства ще бъдат контролирани в големи центрове. Испания прави в момента голямо клинично проучване и ще излезе със свои заключения. Така се правят препоръките за медикаменти, а не от съображения за икономии. Още повече, че ако се стигне до усложнение, ще се похарчат в пъти повече пари.

Проф. Емил Паскалев е роден през 1962 г. Възпитаник е на Висшия медицински институт в Плевен, който завършва с отличие. Специалист е по вътрешни болести и нефрология, завършил е и магистърска степен по обществено здраве и здравен мениджмънт. След конкурс през 1992 г. става асистент в Клиничния център по хемодиализа в Александровска болница, а от 1999 г. е в Клиниката по нефрология и трансплантация. От 2003 г. е доцент, а от 2012 г. – професор в същата клиника. Ръководител е на Катедрата по нефрология на МУ – София. Бил е национален консултант по трансплантология. Специализирал е нефрология и бъбречна трансплантация в Мадрид, Лион, Хановер. Активно работи в трите направления на нефрологията – консервативна нефрология, бъбречна трансплантация и диализно лечение.

Свързани теми: Българи ходят в Испания, за да получат бъбрек за присаждане

Може ли бъбречно заболяване да отключи хипертония?

Апаратите за диализа у нас грохнали, вредят, вместо да помагат

Здравното министерство предлага промяна за лекарствата на бъбречноболни

Свързани публикации
- Реклама -

ПОПУЛЯРНИ

НОВИ

- Реклама -