Лекуваш ли ХОББ, без да спреш цигарите, рискуваш да си инвалид

PRINT

– Д-р Ангелова, хронично-обструктивната белодробна болест засяга все повече хора, но информирани ли са хората за нея?

– Голяма част от пациентите с ХОББ не знаят, че имат заболяване и какво представлява то. Това са най-често пристрастени към цигарите, затова я наричаме болестта на пушачите. 85% от болните с ХОББ са пушачи. Тези хора най-често се скриват зад тютюнджийската кашлица и те самите не подозират, че имат ХОББ. Когато направим изследванията, установяваме, че техните функционални показатели са ниски. Това са виталният капацитет и обемът на въздуха в дихателните пътища. Тестът изисква да се измери обема на издишвания въздух за 1 сек. Когато той е под 70%, говорим за хронично-обструктивна белодробна болест.

– Кога пациентът да търси помощ?

– ХОББ протича в 4 стадия. В моята практика имам и пациенти, диагностицирани в последния стадий. Те си пръскат бързодействащите инхалатори. С тях облекчават, но не лекуват заболяването. Затова когато един пациент прави често дихателните инфекции и те протичат със задух, кашлица и храчки, с хриптене или „свирене“ на гърдите, те задължително трябва да потърсят помощ от белодробен специалист. Имаме 500 прекрасни специалисти -пулмолози в страната. Те ще им назначат лечение. Когато се е стигнало до трайни промени в бронхите, връщането назад е трудно.

Едно възпаление, което многократно се повтаря, в крайна сметка води до удебеляване на лигавицата на бронхиалната стена, настъпва ремоделиране на бронхите, както казваме ние пулмолозите. Въздухът който преминава и се обменя в алвеолите, е много по-малко.

– Какво усещат пациентите с увредени бронхи?

– „Като тръгна да тичам след трамвая се уморявам“, ми каза един пациент. Това е защото няма пълния капацитет на дихателните пътища. В резултат на навременната намеса и вкюлъчването на медикаментите и най- вече инхалаторните препарати, ние създаваме комфорт на живот на тези болни. Искаме да дишат по-спокойно, да правят по-рядко екзоцербация – изостряне, влошаване на заболяването. Колкото по-редки са те, толкова човек се чувства по-добре и се отдалечава от финалния край на заболяването. Казваме, че ХОББ е социаллно значимо заболяване, защото то води до инвалидизиране на пациента.

– Кои са основните причини за инвалидизиране?

– Дотам стигат онези, които продължават да пушат въпреки доказаното заболяване. Има чудесни медикаменти. Всички лекарства, които са одобрени по света, ги има и у нас. Горди сме с това. Успяхме да извоюваме и правото на 100% реимбурсация за някои препарати от здравната каса. Нито един от тези препарати на фона на пушенето няма да спре влошаването на белодробната функция. Освен това си дават за цигари парите, които им са необходими за качествена храна. Повечето пациенти с ХОББ са бедни хора. Но те не искат да се лишат от цигари. Не си купуват белтъчната храна, която е важна за имунитета, нито плодове и зеленчуци. Лишава организма си от андиоксиданти и се стига до често обостряне на заболяването. Дори да ползва помпичка, състоянието на този човек се влошава.

Идва момент, когато поради стеснението на бронхите, не поема достатъчно кислород. Оросяването на мозъка, мускулите и сърцето се влошава. Появява се стенокардия. Мускулите атрофират, болните отслабват, не се хранят правилно и достатъчно. Започват да дишат като риба на сухо. Стига се дотам, че човекът не само не може да ходи повече на работа, но и вече не успява да извършва всекидневните си дейности. Тогава се налага човек от семейството да остане вкъщи, за да го гледа, или пък да се плати на някого, за да го обгрижва. Това е социалната значимост за обществото.

Когато нямаше безплатни лекарства, пациентите се молеха да им изпишем нещо по-евтино. Но когато попитам: бай Иване, колко пушиш на ден? Отговаря – една кутия. Добре, но той е пенсионер. Бърза сметка показва, че за 1 г. той харчи поне 960 лв. за най-евтините цигари. Оказа се, че за храна му остава по-малко, отколкото дава за пушенето. Затова казваме, че ХОББ е социално значимо заболяване.

– Как насърчавате отказа от цигарите?

– Изисквам от пациентите си преди да им предпиша терапия, те да спрат цигарите. Има важна причина. Лечението цели да разшири бронхите. Ако те пак пушат, димът ще прониква по-дълбоко в белите дробове и има риск да се развие карцином. Това е другият бич за пушаачите. Ако лекарят не поговори с пациента, за да го мотивира да откаже цигарите, успех в лечението на ХОББ няма да има.

– Как точно се уврежда сърцето при ХОББ?

– Бронхите се стесняват, кислородът е малко. В белия дроб се развива пневмосклероза. Всичко това притиска кръвоносните съдове в белите дробове. Сърцето изтласква кръвта срещу съпротивлението. Съдовете са свити и през стесненията кръвта тече по-трудно. Тогава сърцето започва да реагира с раширяване – дилатация. Това уголемяване на дясната му камера се нарича „белодробно сърце“. То се развива по принцип при болните с ХОББ и с хронична пулмопатия и в по-късните стадии може да стане причина за сърдечна недостатъчност.

– Кога отчитате, че лечението дава ефект?

– Диспансеризираните пациенти получават доста грижи. Два пъти в годината касата им дава възможност за профилактични прегледи. Проверява се функцията на дишането, изслушваме оплакванията и най-вече – питаме дали са спрели цигарите. Ако спазвам предписанията, спират да боледуват. Но има и такива, които не искат да скъсат с пушенето и непрекъснато обикалят по болниците да търсят помощ. Въртят се в порочен кръг, но за съжаление краят е фатален.

– Какъв е типичният пациент?

– По-често боледуват мъжете, но за съжаление имам и пациентки жени, които не се отказаха от цигарите. Състоянието им се влоши и стигнаха до дихателна недостатъчност, заради която лежат често в болница. По-младите пациенти са на 45-50 г. В редки случаи болестта се дължи на генетична особеност – липса на алфа-1-антитрипсин. При тях се появява в по-ранна възраст.

Трима от по-младите ми пациенти постъпиха в болница с пневмоторакс по спешност. При пушачите има емфиземни булички, които, ако се пукнат и навлезе в плевралното простраство въздух , се развива пневмоторакс. Протича тежко и със силна болка. Единият от тези пациенти е на 31 г., израснал е в семейство на активни пушачи. Той е бил пасивен пушач, но е станал и активен. Прави пневмоторакс, и въпреки настояването от моя страна да спре цигарите, отмине ли болката, пак продължава да пуши. Прави втори и трети пневмоторакс, но не спира порока. Неговият 55-годишен баща обаче почина от рак на белите дробове. Цигарите не прощават.

Д-р София Ангелова е пулмолог от Специализираната болница за белодробно лечение.

[Общо: 27    Средно: 3.2/5]
Лекуваш ли ХОББ, без да спреш цигарите, рискуваш да си инвалид беше последно модифицирана от: ноември 11th, 2015 Iliana Angelova

Още

Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someonePrint this page
loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *