Възлите на щитовидната жлеза са често срещани образувания, които могат да бъдат открити при рутинен преглед или ултразвуково изследване. В повечето случаи те са доброкачествени и не изискват лечение, освен ако не причиняват симптоми или не показват признаци на злокачествени промени. Причините за появата им могат да бъдат различни – от йоден дефицит до възпалителни процеси и хормонални промени.
В интервюто с доц. Марта Хофман, специалист по нуклеарна медицина във Wiener Privatklinik (Виенска частна болница, Австрия), разглеждаме съвременните подходи към възлите на щитовидната жлеза.
Доц. Хофман, откриването на възли в щитовидната жлеза е често срещано явление, но доколко те застрашават общото здравословно състояние?
В миналото често наблюдавахме свръхдиагностика на тези възли. Сега може ясно да кажем, че наличието на възел в щитовидната жлеза само по себе си не представлява опасност. Някои възли дори са едва забележими при ултразвуково изследване.
Днес съществува специална класификация за ултразвуковото изобразяване на възли на щитовидната жлеза, подобно на тези, използвани за рак на простатата и рак на гърдата. Тази система помага значително при оценката – благодарение на нея може ясно да се каже на пациента, че макар бучката да е налице, тя не е опасна.
Преди години биопсията беше стандартна процедура дори при най-малките възли, а хирургическата намеса често се извършваше незабавно. Това доведе до значително нарастване на случаите с диагностицирани тумори в щитовидната жлеза, но често те бяха случайни находки в оперативния материал, които не биха оказали влияние върху здравето.
В днешно време насоките са по-различни – за да се смята за показана биопсия, възелът трябва да бъде не само подозрителен, но и да е по-голям от 1 см. Чрез пункция с тънка игла се извличат клетки, които се анализират, за да се установи или изключи наличие на злокачествен процес. При липса на ракови клетки възлите подлежат на наблюдение, при това без прекалено стриктен контрол.
Вижте още: Възли на щитовидната жлеза – лечение според вида им
Кога при гуша има възли на щитовидната жлеза
Студени и топли възли на щитовидната жлеза
Какво друго може да се направи, ако възелът е доста голям?
Ако възелът е над 1 см и щитовидната жлеза демонстрира свръхфункция, например при съмнение за хипертиреоидизъм, се назначава сцинтиграфско изследване. Това помага за изключване на автономна функция, която би могла да доведе до хипертиреоидизъм – състояние, което може да причини значителен дискомфорт. Автономните или „топли“ възли, както още се наричат, са доброкачествени в 99% от случаите. Тяхното лечение не включва хирургична интервенция или биопсия, а по-скоро терапия за регулиране на свръхактивността на жлезата.
В някои ситуации, дори при липса на злокачествено заболяване, операцията може да бъде наложителна. Освен това, при определени състояния, радиотерапията също може да бъде ефективна. Нуклеарната медицина предлага решения не само за доброкачествени възли, но и за Базедова болест, при която радиотерапията може да бъде приложена като окончателен метод на лечение.
Какво е възможното приложение на нуклеарната медицина при възли на щитовидната жлеза?
Използването на нуклеарна медицина е особено успешно при лечението на топли и автономни възли. Освен това, тя има ключова роля при пациенти с рак на щитовидната жлеза.
Ако се върнем към възлите, които се откриват случайно при рутинен ехографски преглед, ще поясня, че само около 2% от тях са злокачествени. Това означава, че макар ракът на щитовидната жлеза да съществува, той все пак остава сравнително рядко срещано заболяване.
Автор Илиана Ангелова