Болестта на Алцхаймер е най-честата форма на деменция, засягаща предимно възрастните хора. Това е невродегенеративно заболяване, което води до прогресивна загуба на когнитивни функции, памет и способност за изпълнение на ежедневни задачи. Въпреки че точната причина за заболяването не е напълно изяснена, известно е, че възрастта, генетичната предразположеност и различни рискови фактори играят ключова роля.
Д-р Филип Алексиев, невролог от УМБАЛ „Св. Анна“, говори по темата в подкаста на БНР под рубриката „В центъра на системата“, където водеща е Гергана Хрисчева. Ето някои от по-важните коментари на д-р Алексиев.
Каква е връзката между възрастта и Алцхаймер?
Възрастта е определяща за прогресията на болестта. Ако човек е под 65 години, рискът от когнитивни или дементни прояви е сравнително нисък – около 5-10%. След тази възраст обаче процентът на засегнатите започва да нараства значително. При хората над 80 години честотата на клинично изразена деменция вече достига 20-30%.
Знаем, че по-голямата част от невродегенеративните деменции – около 60-70% – са именно болестта на Алцхаймер. Въпреки това, в последните години все повече се обръща внимание и на съдовите промени в мозъка, които могат да усложнят клиничната картина.
Вижте още: Алцхаймер има 5 подгрупи с различни гени
Натурални вещества, които могат да забавят деменция и алцхаймер
Какво всъщност е деменция и как започва Алцхаймер?
Често хората бъркат понятията деменция и болест на Алцхаймер. Деменцията не е конкретно заболяване, а сборен термин за различни симптоми, свързани с когнитивния спад. Алцхаймер е специфична форма на деменция, при която се наблюдава прогресивно увреждане на нервните клетки и връзките между тях.
Болестта започва постепенно. В началото човек започва да забравя събития от близкото минало. Дългосрочните спомени често остават незасегнати за известно време. С напредването на заболяването се появяват и други симптоми:
- Речеви нарушения – затруднения в намирането на думи, обедняване на речника, грешки в граматиката.
- Загуба на ориентация – объркване по отношение на време, място и хора.
- Забавяне на мисловния процес – човек започва да обработва информация по-бавно.
- Трудности с организирането на ежедневните дейности – дори обичайни задачи като приготвянето на храна или управление на финансите стават проблем.
Как се поставя диагнозата Алцхаймер? Има ли лесен тест?
За съжаление, няма бърз и лесен тест, който с абсолютна сигурност да диагностицира болестта на Алцхаймер. Необходим е комплексен подход, включващ:
- Невропсихологични тестове – оценяват паметта, ориентацията, езиковите способности и способността за вземане на решения.
- Образна диагностика – ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) или компютърна томография (КТ) се използват за откриване на атрофия в определени мозъчни зони.
- Анализ на гръбначно-мозъчна течност – в някои случаи се търсят специфични биомаркери.
Възможно ли е интелектуалната активност да предпази от Алцхаймер?
Има различни мнения по този въпрос. Някои проучвания показват, че хората, които поддържат активен умствен живот – четат, решават логически задачи, учат нови неща – са по-малко предразположени към развитие на деменция. От друга страна, високият темп на живот, хроничният стрес и информационното претоварване също могат да имат негативен ефект върху мозъчната функция.
Какви са методите за лечение?
Към момента няма лечение, което напълно да спира или обръща заболяването. Съществуват обаче лекарства, които могат да забавят прогресията му, особено в ранните етапи:
- Инхибитори на ацетилхолинестеразата – помагат при лека и умерена форма.
- Мемантин – използва се за среднотежки и тежки случаи.
- Нелекарствени терапии – когнитивна стимулация, социална ангажираност, специализирани програми за поддържане на когнитивните способности.
Сред най-новите подходи е транскраниалната стимулация – метод, при който слаби акустични и ултразвукови вълни стимулират невроните и мозъчните съдове. Това може да помогне за подобряване на функционалността на мозъка, особено в ранните стадии на заболяването.
Някои от най-новите лекарства за алцхаймер, одобрени в други страни, все още не се прилагат в България.
Каква е ролята на семейството и грижите за пациента?
Грижата за човек с Алцхаймер може да бъде изключително трудна. Болестта често променя личността на засегнатия, което е тежко за близките му. Възникват и практически въпроси:
- Как да осигурим безопасност? – в по-късните стадии пациентите могат да забравят включени уреди, да се изгубят или да станат агресивни.
- Как да запазим качеството на живот? – важно е да се осигури балансирано ежедневие с рутинни дейности, които стимулират мозъчната активност.
- Има ли държавна подкрепа? – в България наличието на специализирани грижи е ограничено и семействата често са оставени сами да се справят.
Какви са причините за умирането на нервните клетки?
Причините за Алцхаймер са комплексни. Сред основните фактори са:
- Генетична предразположеност – наличието на определени гени увеличава риска.
- Съдови заболявания – високо кръвно налягане, диабет, висок холестерол ускоряват дегенерацията на мозъка.
- Хроничен стрес – може да ускори невродегенеративните процеси.
- Лоша хигиена на съня – при хора с Алцхаймер често се наблюдават нарушения на съня, които могат допълнително да влошат състоянието им.
Алцхаймер е тежко заболяване, но ранната диагностика и правилната грижа могат значително да забавят неговата прогресия. Поддържането на здравословен начин на живот, активна умствена дейност и контрол на рисковите фактори са ключови за превенцията. С развитието на медицината и новите методи на лечение надеждата за по-добър контрол над заболяването нараства.
Редактор Ина Димитрова