Шиповете са все по-често оплакване дори при сравнително млади хора. Възможно ли е човек да се излекува? Срещат се шипове на врата, в гърба, в кръста. Как да постигна „стопяване“ на шиповете, има крем или друго лекарство срещу тях? За съжаление лечението им не е толкова просто и зависи от особеностите на заболяването при даден човек. Проф. Пламен Кинов, ортопед, е имал доста пациенти с шипове. Ето какво разказва той за причините, диагнозата и лечението на шипове.
Проф. Кинов, как се стига до образуването на шипове?
Остеофитите са известни на разговорен език като шипове. Основната причина за тяхната поява е износването на ставите – артрозата. Става дума за бавен и постепенен процес на дегенерация, износване на ставите, който се развива в продължение на десетилетия. За него има различни причини.
Ако се фокусираме върху тазобедрената става, бих посочил на първо място вродената луксация, свързана с недобро оформяне на тазобедрената става, т.нар дисплазия. От няколко десетилетия вече имаме програма за ранно откриване на подобни проблеми при новородените, което доведе до значимо намаление на късните последици от вродена дисплазия на тазобедрената става.
Друга причина за ставно износване може да бъде сериозна травма, разкъсване на хрущяла или на връзки. В резултат на тази травма и последвалите изменения в стабилността на ставата, нарушаването на механиката й, във времето промененото натоварване води до износване.
Още една причина за износване са метаболитните заболявания,
които са разнородна група. Такова е например отлагане на калций, или други минерални композити, които действат като абразив за ставния хрущял. Свързаното с това възпаление разрушава ставата и подлежащата й кост и – развива се артроза. Така напр. при подагра се отлагат кристалчета пикочна киселина, които сами по себе си водят до възпаление, но и механически увреждат хрущяла и околните ставни тъкани. Други метаболитни заболявания като захарен диабет тип 2 и затлъстяване увреждат ставите както в резултат на претоварване. При ревматичните заболявания организмът атакува собствените си структури – ставния хрущял и връзки и се стига до тежко уреждане на хрущяла, връзките и ставите с последваща тежка дегенерация и до разрушаване.
Искам да отбележа, че в последните години наши дни се наблюдават в по-висока честота остеонекроза, в частност на главичката на бедрената кост. И преди 15-20 г. имаше такива случаи, но значително по-рядко. Днес е възможно е да е свързано донякъде с пандемията от Ковид, но също и с начина на живот. При пациентите с остеонекроза прогресията на увреждането е по-бърза – след 1-2 г. се стига до операция – най-често смяна на става.
Означава ли, че неизбежно всеки с възрастта ще стигне до износване на ставите и евентуално шипове?
Не непременно! Ако ставите са добре оформени, може да служат цял живот без проблеми. Но ако по някаква причина се наруши механиката, се получава проблем. Не е правилно да се каже, че поради напредване на възрастта ставите се износват. Освен възрастовите изменения, за да се износи една става е необходим и друг допълнителен фактор. Трябва да има и друга подлежаща причина – например травма, фрактура поради остеопороза, метаболитно заболяване, инфекция и т.н. Казаното важи за всички стави – тазобедрена, колянна, раменна и други. А остеофитите не са причина, а резултат, реакция на износването.
Вижте още: Шийна остеохондроза – симптоми са световъртеж, главоболие
Кои са причините за шип на петата или на ахилеса?
Шиповете засягат не само хрущяла, но и цялата става
Възможна ли е профилактика на износването на хрущяла?
Ако говорим за профилактика, важно е да се движим активно. Движението балансира организма, действа позитивно в много посоки – ставите са гъвкави, мускулите здрави, тялото е с добър баланс и координация, фактори предпазващи от травма. Движението води до намаляване на теглото и съответно претоварването.
Метаболитните заболявания също се повлияват благоприятно при активен начин на живот. В обратния случай, с възрастта при заседнал начин на живот килограмите се увеличават. Допълнителните килограми тежат на ставите, те се претоварват и се стига до преждевременно износване. При някои хора се получават дори микрофрактури и деформация, изкривяване на костите, което нарушава механиката и се ускорява процеса на износване.
Също така, при травми, те трябва да се лекуват правилно и подходящо, от специалист, за да не се стига до трайни увреждания, нарушат в механиката на ставите и за да се предотврати износване.
Относно риска от фрактури – с напредване на възрастта, обикновено над 55 – 60 години е важно профилактично да се изследва костната плътност. Дори да нямате никакви симптоми, особено при рисковите групи от населението. Това се прави с костна дензитометрията, която измерва плътгността на костта и позволява ранна диагноза на остеопороза. Тази скрининг профилактика се препоръчва при жените над 55 г., но и на рискови групи мъже, които също са предразположени към остеопороза. При промени в костната плътност трябва се започне лечение, което не е само прием на витамин D3. Лечението на остеопорозата ще предотврати или поне намали силно риска от фрактури и свързаните с тях сериозни усложнения.
Вижте още: Кога фрактурите на костите зарастват по-бавно?
Какво се прави при изкълчване?
Възможно ли е лечение на шиповете и увреждането на хрущяла?
Възможностите за консервативно лечение на артрозата (без операция) не са големи. Първо – да се пазим от травми, които да провокират изменение на ставата. Тук имам предвид – избягване на рискови активности или практикуването им след подготовка и с подсигуряване, своевременно лечение на евентуални възникнали травми. Така например травмите на колянната става са изключително чести. Те включват не само увреждането на менискуса, но и скъсване на кръстни връзки на коляното, както и повреди на самия хрущял. Правилното им лечение обаче предотвратява износването. В противен случай, при неглижиране, с времето може да се стигне до тежко износване на коляното – гонартроза.
Хондропротекторите под формата на хранителни добавки имат добри възможности за регенерация на хрущяла. Забавят процеса на артроза. Все пак не бива да се очакват чудеса от тях и също така следва да се вземат достатъчно рано, преди да е напреднало увреждането на хрущяла.
Има и някои нови техники от регенеративната медицина, които не са широко утвърдени в практиката. Става дума за растежни фактори, мезенхимни стволови клетки, които се използват при някои видове травми с цел за по-бързо възстановяване, предпазване или регенерация на увредения хрущял и други структури и връзки.
Напоследък сме свидетели на огромния прогрес във възстановителната медицина, където се прилагат известните методики от кинезитерапията, физиотерапия, но и редица нови и иновативни модалности за да се възстанови организмът. Разработени са уникални физикални методики с цел възстановяване на увредената става, структура, възстановяване на правилната функция.
Съществуват ли оперативни техники за почистване на остеофити?
Не, ако те вече са се появили. Има техники, които помагат да се съхрани и възстанови хрущяла, преди да се появят остеофитите или шиповете, както хората ги наричат. Като пример ще посоча хондропластика, автоложна хондропластика, тоест регенерация на хрущял, който се взема от пациента. В лабораторни условия се размножават клетки от хрущяла и след това се присаждат.
Друга техника на регенерация е мозаечната пластика както и т.нар. микроперфорация, при която целта е да се захрани зоната с увреден хрущял. Правят се и корекции в костите около ставите с цел подобряване на механиката на натоварване на ставата, за да се предотврати нейното увреждане и износване.
Така например преди няколко години с проф. Георги Василев от Университетската Болница „Шарите“ в Берлин, за пръв път в България направихме периацетабуларна остеотомия на таза – иновативна и много рискова операция за коригиране на дисплазията на тазобедрената става при пациентка на 32 години. Целта беше да спрем процеса на износване и да профилактираме протезирането в напреднала възраст – след 25-30 год, когато пациентката стане на 60-65 години.
Разполагаме и с други по-леки и по-малко рискови интервенции, които помагат да се възстанови механиката на ставите и да спре процеса на износване.
Възможно ли е възпалителните процеси да влияят за прогресията на артрозата?
Възпаленията са два вида – едните са т.нар. асептични, при които хрущялът се разгражда от факторите на възпалението и се стига до сериозно увреждане. Наблюдава се при ревматичните заболявания, подагра, псориатичният артрит и др.
Другите са свързани с инфекциозни причинители. Попадайки вътре в ставата, микроорганизмите се развиват в нея и я унищожават, стига се до тежка деструкция. Често пъти при бактериална ставна инфекция може да бъде застрашен живота на пациента и да се наложи операция по спешност за да го спасим!
Какво бихте казали на хората, които имат вече силни болки? Кога е точният момент да се помисли за смяна на ставата?
За операция се мисли, когато болката в увредената става стане твърде силна и пречи на нормалния начин на живот. Тогава съветваме пациентите да обмислят оперативна интервенция.
Не бива да се страхуват от тези операции, тъй като у нас те се правят от дълги години. Новите миниинвазивни техники, които използваме, са щадящи. Особено предният достъп до тазобедрената става, който популяризирахме у нас, се извършва без увреждане на мускулите. Позволява ранно раздвижване и бързо възстановяване. При извършването му от опитен специалист рисковете са минимални или липсват. Самите импланти също вече са много качествени. Няма причина пациентите да се страхуват, че ще им се наложи нова операция (т. нар. ревизия) след години с цел подмяна на износен имплант.
Пациенти често споделят, че се страхуват от операцията. Този страх ще отпадне, ако се информират добре. Нека разпитат своя лекар за операцията, за новостите, свързани с имплантите и оперативните техники.
Можем да уверим, че след операцията няма да има болка и ще се чувстват добре, ще се върнат към нормалния живот. Съветът ми е да се доверят на ортопед с голям опит в поставянето на ендопротези, както и да изберат качествен имплант. Периодът за възстановяване е около един месец, помощта на кинезитерапевт определено помага и не бива да се пропуска!
Автор Илиана Ангелова