Въпросът за функцията на тазобедрената става след протезиране е ключов. Изключваме случаите, в които ставата трябва да се пази поради особености в операцията заради изключителната тежест на случая – т.нар. комплексно ендопротезиране. В случаите с обичайното стандартно ендопротезиране на тазобедрената става операцията позволява нормален живот на болните.
Ендопротезите дават нормално движение на ставата
Неслучайно напоследък все по-усилено се говори за възстановяване на качеството на живот на болния отпреди операцията и отпреди възникване на заболяването на ставата. Въпросът е ключов, защото целта на операцията е не само елиминиране на болките, но и да се позволи нормално движение. В този аспект ендопротезирането постига целта си.
Въпросът е на каква цена? Решението се постига с операция и имплантиране на нова става, направена от изкуствени биоматериали – метал, полиетилен, керамика в повечето случаи. За да функционира надеждно изкуствената става, се налага връзката между костта на приемника и новата става не само да е здрава, но и устойчива във времето. Т.е. в продължение на живота на пациента новата става трябва да функционира безпроблемно.
Вижте още:
Кога се стига до подмяна на става при артроза?
Какви са първите симптоми на артрозата?
Има ли рискове при изкуствената става?
Съществуват няколко основни риска след ендопротезиране на тазобедрената става. Това са риск от изкълчване на изкуствената става, риск от счупване на бедрената кост и не на последно място – риск от разрушаване на връзката между импланта и костта на пациента, т.нар. разхлабване.
Докато счупването на костта е пряко свързано с травма, изкълчването на ендопротезата е резултат на прекомерно голямо движение в изкуствената става, за което тя не е пригодена. Движенията, които трябва да бъдат контролирани и до голяма степен ограничени, са кръстосването на краката, както и клякането ниско до земята.
В тези две ситуации се създават условия за действие на мощни лостове, силите на които могат да изтласкат главичката на ендопротезата извън ставната ямка. Едно спешно състояние, изискващо намесата на ортопед.
Спазването на определени ограничения в движенията и натоварването (ходене с патерици) на изкуствената става са абсолютно задължителни в първите два месеца на ранния следоперативен период. Тогава рисковете от инцидент са най-високи.
Претоварването трябва да се избягва
Нуждата от нормално продължително функциониране на импланта изисква той да не се претоварва. Това ще гарантира дългата без-проблемна функция на изкуствената става. Най-общото правило е след операцията да не се вдигат тежести над 10 кг продължително време (носене на тежки пазарски чанти, тежка физическа работа или друго претоварване).
Разбира се, в днешно време за все повече млади и активни болни с изкуствена става въпросът за възможните натоварвания е ключов. Голямата част от болните искат да са физически активни, да спортуват и не ги удовлетворява фактът, че не изпитват болки в ставата.
Разрешени са леки натоварвания и спорт като например плуване, каране на колело, разходки в пресечена местност и тенис по двойки. От голямо значение при разширяването на тези позволени натоварвания и включването на нови са видът на изкуствената става и начинът, по който е имплантирана.
Ако желаете да водите по-активен живот, с по-високи физически натоварвания, обезателно се консултирайте със своя ортопед. Прегледите веднъж годишно са задължителни.
Проф. Пламен Кинов е началник на Клиниката по ортопедия и травматология към ИСУЛ – болница „Царица Йоанна“ – София