НачалоИзследванияКръвен тест за рак на дебелото черво - туморни маркери

Кръвен тест за рак на дебелото черво – туморни маркери

Ракът на дебелото черво (колоректален карцином) е едно от най-често срещаните онкологични заболявания. За него има много възможности за лечение. Успехът зависи от вида на тумора, както и от стадия, в който той е установен.

При установени полипи и съпмение за рак на дебелото черво често се правят изследвания, които да докажат или отхвърлят диагнозата. Ето кои са основните методи, както и търкуване на резултатите от изследванията.

Ултразвук и колоноскопия за поставяне на диагнозата

Диагнозата рак на дебелото черво се поставя най-често при колоноскопия. При нея се виждат измененията вътре в червото и може да вземат проба от съмнителна тъкан за изследване. Понякога по време на спешна коремна операция по повод чревна непроходимост или перитонит се разкрива, че причината за острото влошаване на здравето всъщност е дълго развивал се тумор на дебелото черво.

Ултразвуково изследване: За него не се изисква никаква подготовка. Не е инвазивно, нито болезнено. Най-показателно е за състоянието на паренхимните органи: черен дроб, бъбреци, яйчници, простата. Но има косвени белези, които могат да насочат към наличието на тумор в червото. В този случай се назначава колоноскопия.

Колоноскопията е процедура, която изисква подготовка: спиране на храненето от обед на предишния ден и прием на вещества, които прочистват червата чрез чести обилни изхождания, докато изходените материи не станат подобни на вода. Процедурата обиктовено се провежда на фона на краткотрайна венозна анестезия. Колоноскопът има тънка тръба с камра и силна светлина на върха. През ануса внимателно се прониква в ректума, след това във всички отдели на дебелото черво. По време на процедурата с микрощипки могат да се вземат части от тъкан за изследване. Кървенето е минимално. Също така при колоноскопия могат да се премахнат полипи чрез специална високотехнологична приставка. Обикновено след колоноскопия можете да се приберете в дома си след няколко часа. В редки случаи, когато в червото има много голям тумор, изследването не може да се извърши в пълнота – тръбичката не може да проникне през стеснения участък. В тези случаи със сигурност се назначава коремна операция.

Вижте още: Нов скенер в ИСУЛ работи с изкуствен интелект

Кои изследвания откриват рака на дебелото черво

Ракът често може да се избегне – ето кои са изследванията

Биопсията включва вземане на малки частици тъкан от дебелото черво. Биопсия на полип или предполагаем рак на дебелото черво обикновено се прави по време на колоноскопия. Пробите се изпращат на патолог за изследване.

Ако се подозира, че ракът се е разпространил в области извън дебелото черво, като черния дроб или белите дробове, може да се използва игла за извършване на биопсия. В този случай може да се използва компютърна томография (CT) или ултразвук, за да се насочи иглата в тумора – тънкоиглена аспирационна биопсия.

Резултати от биопсията – какво означават

Биопсията е изследване, които може да установи дали изменената тъкан всъщност е злокачествена, както и степента на развитие на рака.

По-високите резултати означават, че има вероятност ракът да расте и да се разпространява бързо. Има 5 възможни степени:

  • GX означава, че не може да бъде направена оценка;
  • G1: раковите клетки изглеждат подобни на здравите клетки. Нарича се още високодиференциран рак или нисък клас;
  • G2: раковите клетки са малко по-различни от здравите клетки. Нарича се също умерено диференциран рак или междинна степен.
  • G3: раковите клетки почти не приличат на здравите клетки. Нарича се още слабо диференциран рак или висок клас.
  • G4: раковите клетки изглеждат много необичайно. Те са от най-висок клас и обикновено растат и се разпространяват по-бързо от туморите с по-нисък клас. Нарича се още недиференциран рак или висок клас.

Кръвни изследвания и туморни маркери при рак на дебелото черво

Общоприетите кръвни изследвания не могат да поставят диагнозата рак на дебелото черво, но дават представа за общото състояние на организма и работата на някои органи и системи, напр. черния дроб и бъбреците. Има белези, които могат да насочат към възможни проблеми, които трябва да се изяснят допълнително, напр. хронично нисък хемоглобин и повишени чернодробни ензими

Ролята на туморните маркери

  • CEA кръвен тест

Карциноембрионният антиген (CEA) е протеин, открит в кръвта. Смята се за туморен маркер. Нивото на CEA често е по-високо от нормалното при хора с рак на дебелото черво, особено ако ракът се е разпространил в други органи. Бременните жени и хората, които пушат, може да имат по-високи нива на CEA, без да имат рак.

Проследяването на CEA може да бъде полезно, дори когато ракът е само в дебелото черво и нивото е нормално, тъй като нивото ще се повиши, ако ракът по-късно се разпространи в други органи. Мониторингът на CEA може да дава известна представа за ефективността на последващите терапии.

Тестване на биомаркери

Биомаркерите са специфични характеристики на раковите клетки. Биомаркерите могат да включват протеини, възникнали в отговор на рака и промени (мутации) в ДНК на раковите клетки.

Лабораторното тестване на биомаркери се използва, за да се разбере дали конкретният тумор има някакви промени, които да насочат лечението в специфична посока. Ако се окаже подходящо,  могат да се приложат таргетна или имунотерапия терапия.

Други имена за тестване на биомаркери включват молекулярно тестване, геномно тестване, тестване на туморни гени, следващо поколение секвениране и тестване за мутации. Ето някои биомаркери, използвани за планиране на лечението на рак на дебелото черво:

Изследването MMR или MSI се препоръчва за всеки, диагностициран с рак на дебелото черво.

Тестването за KRAS/NRAS и BRAF мутации се препоръчва за всеки с метастатичен рак на дебелото черво.

HER2 тестването също се препоръчва за всички с метастатичен рак на дебелото черво, освен ако няма известна RAS или BRAF мутация.

Образни изследвания определят големината на тумора и засягане на съседни органи

Могат да се използват:

  • Компютърен томограф – скенер,
  • Ядреномагнитен резонанс (ЯМР) и
  • Позитронноемисионен томограф (ПЕТ-скенер).

Чрез тези методи може да се установи големината на тумора, съотношението му с други структури в корема и дали има засегнати други органи и тъкани на фона на първичния тумор. Лекуващият екип най-добре ще прецени, кога и кой обазен метод на изследване да бъде назначен.

Редактор Ина Димитрова

Снимка на колоноскопия: US Navy 110405-N-KA543-028 Hospitalman Urian D. Thompson, left, Lt. Cmdr. Eric A. Lavery and Registered Nurse Steven Cherry review the monitor whil.jpg

Свързани публикации
- Реклама -

ПОПУЛЯРНИ

НОВИ

- Реклама -