Високите температури през лятото за много хора крият риск от прегряване, аритмии, влошаване на хроничните заболявания. Понякога престоят на открито под палещите лъчи на слънцето и горещината могат да причинят слънчев или топлинен удар. Какво да правим и кои са най-важните неща за нормализиране на температурата на тялото, разказва д-р Николай Нейчев от Клиниката по анестезиология, реанимация и интензивно лечение във ВМА.
Температурата ни е най-висока към 16 часа
Най-показателна за състоянието на организма е ректалната температура. В нормалния случай тя е около 37,2 градуса. В България обикновено се мери аксиларната температура – измерена с термометър под мишницата, която нормално е 36,6 градуса, обяснява д-р Нейчев. Телесната температура има циркадни колебания – варира в рамките на денонощието. Най-ниска е към 4 ч по време на сън. Към 16 ч са са по-високите стойности, макар и само с десети от градуса. Причината е, че в резултат на обменните процеси в организма по това време се отделя най-много топлина. Затова и през лятото към 16 ч на човек му е най-топло. При жените температурата се покачва и всеки месец в деня на овулацията.
Основният механизъм за охлаждане на тялото е чрез изпарение – включват се и големите потни жлези, кожата овлажнява. Обичайно това става при температура на околната среда над 34 градуса. Най-фината регулация на телесната температура пък се осъществява в централната нервна система – в хипоталамуса. Този център реагира и на най-малките промени в температурата на кръвта, дори на 0,01 градуса разлика. Реакцията е механична – разширяват се периферните кръвоносни съдове, за да настъпи по-бързо охлаждане.
Заради несъвършенството на тази система в детска възраст децата се по-уязвими в топлорегулацията на централно ниво, а при възрастните хора причината са хроничните заболявания, атеросклеротичните промени, както и някои лекарства. Сред тях са някои кардиологични, антиалергични медикаменти, както и диуретици.
Замаяност и обилно потене – симптоми на слънчевия удар
Прегряването може да се изразява в слънчев удар или в топлинен удар. „Разликата е сериозна. При слънчев удар не се нарушава отделянето на пот, тоест организмът все още може да реагира адекватно на прекаленото затопляне чрез потене. В екстремни случаи за кратко време човек може да отдели 3 до 4 л пот за един час“, обяснява д-р Нейчев. Слънчевият удар се дължи на прекалено излагане на слънце. Човек се чувства замаян, вътрешната температура може да е повишена, но невинаги. Дори да е, организмът може бързо да компенсира – достатъчно е човек да иде на сянка и да поеме охладени течности. Може да се предприеме и повърхностно охлаждане – с наплискване с вода, козметични средства, компреси.
Симптомите на топлинен удар може да бъдат объркани с летен „грип“
При топлинен удар човек не се поти, а е прегрял
„Топлинният удар е значително по-сериозно състояние. Веднага се усеща, че кожата е гореща и суха, човек не се поти“, обяснява анестезиологът. Топлинен удар може да настъпи при продължителен престой в горещо и влажно помещение, където няма циркулация на въздуха. Висока температура с висока влажност е най-лошата комбинация, тъй като влагата много затруднява охлаждането“, казва д-р Нейчев. В арабските страни например е много топло, но се понася леко, защото въздухът е сух, допълва той.
За колко време при тези условия може да настъпи топлинен удар, зависи от индивидуалното състояние, хроничните заболявания, поетите лекарства и храна. Колкото по-тежък, обезводнен и заситен е човек, толкова по-трудно се охлажда. Спорт, труд или друг вид физическо натоварване, дори разходка в топло и влажно време може да предизвика топлинен удар.
Охлаждайте постепенно и внимателно
Ако човек е с 40°, охлаждайте до 38°, а не рязко до нормата, съветва специалистът. При слънчев или топлинен удар е много важно дали край пострадалия има хора, които се ориентират какво става и могат да реагират адекватно. Топлинният удар в по-тежките си форми изисква лекарска помощ, а дотогава околните може да дадат първа помощ. При слънчев удар пострадалият може да се усеща замаян, но е в съзнание.
При топлинен удар оплакванията са отпадналост, дезориентация, главоболие, гадене с позиви за повръщане, мускулни крампи, учестена сърдечна дейност, учестено дишане, обяснява д-р Николай Нейчев. Ако не се вземат мерки, в по-тежките форми на топлинен удар настъпват по-сериозни нарушения в дишането, може да се стигне до безсъзнание, кома и опасност за живота. Първата стъпка е пострадалият да бъде изведен от средата – да бъде преместен на сянка, на по-хладно и проветриво място.
Следват мерките за физикално охлаждане – компреси със студена вода, увиване в чаршафи или дрехи, напоени със студена вода. Бутилки със студена вода може да се сложат под мишниците и в областта на слабините, където охлаждането става най-бързо.
При тези мерки обаче помагащият трябва да внимава да на предизвика рязко охлаждане, казва д-р Нейчев. „Добре е температурата да се измери – ако пострадалият е с 40 градуса например, охлаждайте няколко минути, докато температурата падне докъм 38 градуса, спрете и наблюдавайте състоянието му“, съветва той.
Успоредно с това на пострадалия се дават течности – най-добре вода и в никакъв случай бира или друг алкохол или напитка, съдържаща кофеин. Изобщо, през лятото кафето, другите кофеинови и особено т.нар. енергийни напитки трябва да се намалят, в топлото време консумацията им може да предизвика първи признаци на прегряване, съветва лекарят.
Редактор Ина Димитрова