За трите най-масови вида рак наследствеността е по-голям рисков фактор от начин на живот, твърдят шведски учени. Те са анкетирали близо 71 хиляди души и са проучили фамилните им истории. Досиетата показали, че вероятността за злокачествено новообразувание на гърдата, на простатата или колоректален рак значително расте при хора, чиито близки кръвни роднини са боледували.
Генетичните фактори, които стоят зад тези три основни видове рак, са добре проучени, но това изключително мащабно изследване, публикувани в „Юръпиън джърнъл ъв кенсър“, се опитва да отговори на въпроса дали човек може да се отскубне от фамилната обремененост чрез факторите на околната среда. Всъщност проучването сравнява тежестта на двата риска. За по-голяма достоверност учените са съпоставяли данните за здравето на осиновени хора, при които генетичният фактор е налице, но са живели в различна среда, която игноририа пряко или косвено отражение на заболяването върху ежедневието. Това дава възможност да се разкрие истинската степен, в която влияят гените.
Ако биологичен родител е боледувал от рак, то имало 80-100 процента по-голяма опасност същото заболяване да се развие и у детето му, отколкото, ако истинският родител е здрав. Но съдбата на осиновителите не влияе върху риска от развитие на рак. Ако осиновител има рак, това не повишава вероятността за лоша диагноза за осиновения. Фактът, че осиновените не споделят една и съща семейна среда като техните биологични родители, означава, че изучаването на тези данни дава по-чиста картина на генетичното влияние върху рака. Защото дори проучвания на близнаци с идентична наследственост не може да отдели надеждно влиянието на родителските гени от влиянието на житейската среда, която създават за поколението си.
Резултатите не омаловажават влиянието на средата и начина на живот за образуването на тумори, само уточняват, че рискът човек да се разболее от трите най-често срещаните вида рак зависи в по-голяма степен от гените, подчертават учените. Проучването също така констатира, че осиновените, които са имали биологичен родител с рак, развили болестта на по-млада възраст, отколкото тези, чиито истински родители са здрави. Изследователите са анализирали уникален обем информация – данните, съхранявани в раковия регистър на Швеция, който обхваща почти 100% от болните в държавата. Повечето осиновители в Швеция вземат деца под една година, което означава, че те растат в среда, напълно различна от тази на техните истински семейства. Проучването анализира досиетата на рекорден до момента за подобно изследване брой осиновени мъже и жени, родени между 1932 и 1969 г.
Появата на рак на гърдата, на простатата и на дебелото черво в биологични родители е важен рисков фактор, който трябва да бъде включена в медицинската история на децата, за да може отрано да се насочат към профилактични прегледи, смятат учените. В друго проучване за рака и гените, публикувано преди година, е установено, че фамилната анамнеза за рак на дебелото черво може да е предупреждение за по-агресивна форма на болестта в следващите поколения.