Отосклерозата е незаразно заболяването, което няма възпалителен произход. Става дума за дегенеративни промени в слепоочната кост, затова се нарича отосклероза (склероза на ухото). Засяга предимно млади жени след бременност и раждане, но в някои от най-тежките случаи започва в пубертета. Няма нищо общо с намалението на слуха у възрастните хора (пресбиакузис). Съотношението на заболелите жени към мъже е около 3 към 1.
Причините не са известни. На първо място, се коментират хормонални промени, например след раждане. В последните години са проследени заболели от една и съща фамилия и убедително се налагат наследствени причини. В трети случаи отосклерозата е съпътстваща на дегенерализирано заболяване, при което се увреждат и ушите.
Обикновено са засегнати и двете страни
Обикновено отосклерозата е двустранно заболяване, засягат се и двете слепоочни кости. Когато склеротичното огнище се локализира на пътя на звуковата вълна, се появяват симптомите намален слух и шум в ушите. При много други случаи се развиват т.нар. неми зони, когато слухът не е намален и нито лекарят, нито болният се сещат, че заболяването съществува и в другото ухо.
През миналия век в САЩ бяха направени задълбочени проучвания върху слепоочни кости на оперирани с едностранна отосклероза и в чуващото противоположно ухо бяха открити такива „неми“ зони.
Склеротична кост се изпречва на пътя на звука
Причината за болестта не е известна, но подробно е проучен механизмът на увреждане на слепоочната кост. В началото в определени участъци се развиват малки кръвоносни съдове, структурата на костта се размеква и се формира огнище, подобно на гъба. Този период се нарича отоспонгиоза.
По-късно кръвоносните съдове изчезват и се заместват със склеротична кост. Ако тези промени се развиват на пътя на звуковата вълна, а това обикновено, става в стремето и около него, провеждането на звука се блокира и не се предава на нервните клетки във вътрешното ухо.
Оглушаването е често срещано в клиничната практика
Болният оглушава. Тази форма е най-често срещана в клиничните случаи и най-често подлежи на операция. Налице е парадокс – ние не знаем причината на заболяването, но знаем механизма на увреждане и чрез операция възстановяваме слуха.
Операцията за възстановяване на слуха е разработена в средата на миналия век в САЩ и разпространена в цял свят. Склерозиралото стреме се отстранява и се замества с протеза от титан, злато, платина, стомана или пластмаса.
Слуховият апарат е алтернатива
Ако пациентът не желае операция, може да ползва слухов апарат. Обикновено младите хора предпочитат оперативно лечение, а възрастните – слухопротезиране.
Тук е мястото да се каже, че нито операцията, нито слуховият апарат премахва заболяването, тъй като причината за него остава. Въпреки това и двата метода дават възможност за добър слух и жизнен комфорт.
Отосклерозата обикновено засяга и двете слепоочни кости, но локализацията на огнището определя ще има ли, или няма да има симптоматика.
Проф. Георги Едрев, специалист по УНГ