неделя, 29 януари, 2023
- Реклама -
НачалоЗдравна политикаЕксперти признаха, търговци ни лъжат с храните

Експерти признаха, търговци ни лъжат с храните

Все повече хора искат да се хранят здравословно, но как да са сигурни, че храните, които избираме, са подходящи? Не са малко производителите, които чисто и просто лъжат и подвеждат потребителите. На етикетите умишлено се изпуска вписването на консерванти и подобрители. Вместо това се посочва заблуждаващо съдържание. Често срещано е някои храни или продукти да се рекламират с неподкрепени от никакви факти здравни претенции. Поставят се и фалшиви етикети „био“ и „еко“.

На това трябва да се сложи край! Около това се обединиха участниците в дискусионния клуб „Измама с храни, злоупотреба с информация за храни и влиянието върху здравето на потребителя“, организиран от Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите (НБСХС). Форумът се проведе в пресклуба на Конгресния център на Международен Панаир Пловдив.

За да се справи с измамите с храни, на българското законодателство му трябва адекватна нормативна база. Само така недобросъвестните търговци ще бъдат санкционирани с цялата тежест на европейското законодателство.

Не вярвайте на мними диетолози, съветват лекари

Една доста популярна спекулация е темата с глутена. Този протеин в зърнените култури е обвиняван за епидемията от затлъстяване и се прогапандира, че ако човек мине на безглутенова диета, това ще реши здравословните му проблеми. Хората с доказана алергия към тази съставка са относително малко, около 1% от населението, поясни доц. д-р Даниела Попова, Началник на Клиника по метаболитно-ендокринни заболявания и диететика, УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ. Диетолозите в никакъв случай не съветват останалите хора да се лишават от прием на качествени зърнени изделия и продукти.

Доц. Попова призова хората да внимават много, когато следват съветите на мними медицински специалисти и диетолози. Те рекламират като супер храни непознати до скоро у нас продукти чия, киноа. В същото време българският боб е също толкова ценен като храна, а и организмът ни е свикнал с него в по-голяма степен.

Затова пък хората с болестта цьолиакия (непоносимост към глутен) са изложени на риск, когато си купуват храни. Причината е, че той се влага в готови храни, без да е обявен на етикетите.

Нишесте в млякото и консервите вместо истински храни

Ето още един разпространен начин, по който се лъжат потребителите – в много млечни продукти и месни консерви се влага нишесте, за което потребителите не подозират. Смятате, че купувате кисело мляко, а то е мляко, сгъстено с нишесте. Това оповести пък Емил Георгиев от Федерацията за защита на потребителите.

В момента на потребителите у нас се предлага безнаказано фалшив многозърнест и ръжен хляб, смилянски боб от Китай, магданоз „от градините на баба“, произведен в Етиопия. Това са други конкретни примери за измами с храни. Подобни проблеми съществуват и при колбасите.

Пред експертите министърът на земеделието и храните проф. Христо Бозуков заяви, че в България засега не е разработена ясна нормативна база за степенуване на деянията като измама, подвеждане, заблуда на потребителите,  както и санкции за невярна информация на етикета. В изготвения нов проект на Закон за храните обаче, за пръв път е разписано какво е измама в храна и е предвидена санкция за нарушителите.

Омбудсманът на България Мая Манолова пък настоя законодателството за контрола на храните да бъде спешно променено. Сега Законът за храните е трудно четим и трудно разбираем за редовите граждани. Изисква се специална подготовка плюс юридическо образование, за да бъдат разбрани текстовете, които визират състава на храните и тяхното етикиране, по простата причина, че всички те препращат към няколко европейски регламента.

Не изпускайте новите публикации

Свързани публикации
- Реклама -

ПОПУЛЯРНИ

НОВИ

- Реклама -