Алергиите към козметични препарати не са рядкост. По данните на голямо международно проучване от 2009 г. алергиите към козметика представляват 27,4% от общия брой. Ако вече се получавали обрив оот крем или лосион, сигурно вече си задавате въпроса как да изберете най-подходящия за вас продукт? Правилният отговор е индивидуален, затова е необходима добра професионална преценка.
На първо място потребителите трябва добре да познават състава на козметичните прдукти. Марката е до голяма степен гаранция за качество. Най-честите алергени, причинители на непоносимостта към продуктите за по-добър външен вид, са парфюмите, консервантите в козметиката и боите за коса. През 2010-2012 г. бе направено изследване и у нас сред 716 пациенти. Оказа се, че алергиите към козметика са 25%.
| ОЩЕ ПО ТЕМАТА |
| Видове екземи по ръцете и лечението им |
| Ягоди, вино и сирене най-често правят уртикария |
| При атопичен дерматит често липсват калий и натрий |
Най-разпространеният от алергените е перувианският балсам, един от парфюмните дразнители. След него се подреждат ароматите, боите за коса и консервантът метили зотиазолинон (той стана и алерген №1 за 2013 г.), с който се срещаме всеки ден, когато ползваме мокрите кърпички. Разкрасителните средства са два вида. Първият са препаратите, които остават върху лицето – като кремове, лосиони, тоалетно мляко, тоник, но в тази група влизат също лакът за нокти и гримовете, които напоследък причиняват много повече проблеми, отколкото примерно сериозно тестваните кремове за лице на доказаните производители. Другият вид са препарати като шампоани, продуктите за баня и сапуните, които се измиват след кратък контакт с кожата.
Любопитно е, че проблеми се наблюдават по-често при жените, които ползват много повече продукти и затова придобиват свръхчувствителност в по-ранна възраст. Нежеланите реакции достигат своя максимум между 60-69 г. Те може да са иритативни, т.е. съпътствани с дразнене от козметиката, като в началото бързо достигат апогея си и също така бързо изчезват. Другият вид реакции – алергичните, се развиват по-бавно.
Кога вниманието ни трябва да е изострено?
При кожни реакции, до които се стига, ако кожата е много суха – т. нар. чувствителна, или ако има алергия към определени консерванти, парабени, аромати и емулгатори. Един от най-честите алергени е иланг-иланг, с който се срещаме при спа процедурите (растението се класира на първо място в Азия като причина за алергичен контактен дерматит). Той е безопасен, ако не сте алергични. За алерген на миналата година пък бе обявен геллакът, който се поставя със специална технология чрез UV лампи. Той отключва проблеми предимно по лицето, защото там най-често дамите се докосват с пръсти (примерно, за да си оправят грима или косата). След най-разпространените алергени – ароматите, идва ред и на консервантите.
Истинската козметика, която ние, специалистите, препоръчваме, след като сме приключили терапията на съответния пациент, представлява козметика без аромати и с възможно най-малко консерванти. А има продукти и без консерванти Защо те трябва да се избягват? Защото сухата и чувствителна кожа, тази с екземи или с дерматологични заболявания се нуждае от най-пречистените препарати. Същото важи и за бебешката кожа. Т.е., ако видите на етикета „Без парабени“, това не означава без консерванти. Защото те биват също формалдехиди (съдържат се не само в кремовете, но и в униформите на военните например) и изотиазолинони, на които се дължат 18% от всички реакции, отключени по този начин, през 2012 г.
Нещо съвсем безобидно като ланолина също може да предизвика алергичен отговор. Вярно е, че контактната алергия към това вещество е само 1,7%, но той пък се съдържа в много продукти: в кремовете за бръснене, във фотозащитните продукти, в препаратите против хемороиди, в медицинските шампоани. Т.е. опасността се разпростира върху повече средства и рискът дебне почти отвсякъде. Често се наблюдават и алергии към боите за коса, т.е. към парафенилендиамина. До реакцията може да се стигне и след временни татуировки. Затова при хора с алергии са противопоказни. Доста разпространена заблуда е, че щом се ползват натурални продукти, човек е защитен от алергии. На практика думата „натурален“ не означава нищо. Тя подсказва единствено, че вътре има някакъв растителен екстракт. Само че това не посочва, че въпросният крем е лишен от аромати, консерванти, ланолин или всичко друго, което може да предизвика алергия. Т.е. натурална козметика значи, че имаме един допълнителен алерген – растителен екстракт, който, ако не е правилно дозиран и използван, води до контактен дерматит точно както всичко останало. Най-застрашени са пациентите със склонност към тази алергична реакция.
Седмица на козметичната безопасност
Безплатни консултации и тествания за кожни алергични реакции, причинени от козметични продукти, ще се проведат в почти всички страни от ЕС през ноември по призив на Европейската академия по дерматология. Българското дерматологично дружество също организира безплатни прегледи за пациенти с екземи или със съмнения за непоносимост към разкрасителни продукти. Тестовете ще се извършват на 18 и 19 ноември (защото предвиждат 72-часова процедура), а консултациите ще продължат до 22 ноември включително. Те ще се правят в три болници в София и в кожни клиники в Плевен, Пловдив и Стара Загора. А на 4 декември и в Русе. След края на теста пациентът ще получи „паспорт“, който ще посочва към кои съставки в козметиката са алергични. Занапред той ще трябва да избягва доказаните алергени и да си избере почистващи продукти и кремове без консерванти и аромати, т.е. да заложи на т. нар. медицинска козметика, преминала през много тестове и проучвания. В този случай лекарите препоръчват и „ревизия“ на хранителния режим, защото алергени има и в ястията.
Доц. Жана Казанджиева е от Катедрата по дерматология и венерология към Медицинския факултет в София; Председател е на секцията по дерматоалергология в Българското дерматологично дружество