Уртикарията е заболяване, което протича остро или хронично рецидивиращо, причинява се от хранителни алергени. Критерият за разделянето е времетраенето на кризите. Острите обикновено протичат в рамките на 2 месеца, а хроничните е възможно да продължат и през целия живот, обясни д-р Денка Костадинова от Центъра за кожни и венерически заболявания в Пловдив.
Тя е изключително разпространена, защото по данни на американската дерматологична асоциация от нея боледуват 100 млн. души в Европа, а в САЩ са два пъти повече. В световен аспект около 7% от населението е прекарало поне един път в живота си уртикария. Увеличаването на алергиите и изобщо на непоносимостта към храните се дължи на химията в продуктите. Не съставът на храните има алергично действие, а примесите, овкусителите, оцветителите и консервантите, обясни лекарката. И обобщи, че в последно време ядем все повече изкуствени храни. Тя отбеляза, че пресните храни са по-силни алергени, отколкото обработените – печени или варени. Според изследвания на Българското дерматологично дружество жените боледуват 3 пъти повече от мъжете.
При острата форма на уртикарията около 80-90% от случаите са с алергична генеза, а при хроничните рецидивиращи случаи– 20 на сто са резултат на реакция към различни хранителни алергени. В миналото на храните се е отдавало много по-голямо значение, отколкото сега, каза д-р Костадинова. В днешно време е известно, че има храни, които съдържат хистамини – сирене, риби, миди, раци, както и други , които са неспецифични хистаминолибератори. Те провокират отделянето на хистамини. Това са ягодите, виното, по-често бялото, както и белтъчните храни. При различните индивиди реакцията зависи от агресивността на алергена, с който човек контактува, а и от реактивността на самия организъм, която е генетично унаследена или придобита под влияние на външната среда.
Непоносимостта настъпва, когато в организма има повече хистамин, отколкото той е в състояние да разгради. Няма значение, какъв е източникът, но ако нивото в кръвта надвишава индивидуалната граница на поносимост, организмът реагира със съответни симптоми.
Уртикарията е много лесно за диагностика заболяване – протича с много характерен обрив – червени надигнати силно сърбящи петна по кожата, които може да се слеят и да обхванат дори цялото тяло, наречени уртики.
Установяването на болестта става по два пътя – директен, който е експозиционен и провокационен, като се правят кожни проби. Индиректните методи са със серологични и клетъчни изследвания.
Лечението обаче е свързано с много големи трудности заради разнообразието на етиологичните фактори, много сложните патогенни механизми и липсата на достатъчно ефективни методи, които да изяснят проблема ввъ всеки конкретен случай, обясни д-р Костадинова. Много е важно да се елиминира предполагаемият алерген, след което се провежда лечение с медикаменти под лекарски контрол. Въведената през 1945 г. хормонална терапия с кортикостероидни препарати доведе до решителен прогрес при лечението на алергодерматозите, почерта д-р Костадинова. Възможно е да се проведе 3-месечна специфична хипосенсибилизация с ниски дози хистамини.
При остро протичане на уртикарията е възможно болните да развият „Едем на Квинке“, при който се засяга не само кожата, но и лигавицата на ларингса, фарингса, белия дроб, стомашно-чревния тракт и нервната система. Пациентът получава оток в задната част на езика, задушаване, бронхоспазми, срив на сърдечно-съдовата система и накрая колапс. Ако не се вземат бързи мерки, изходът може и да бъде и фатален. Затова тези състояния са спешни.