Уртикарията е заболяване, което причинява значителни неудобства и страдания на засегнатите. Внезапно на различни места по тялото, включително лицето, се появяват обриви (уртики), отоци. Може да се наблюдават още ангиоедем (оток в по-дълбоките слоеве на кожата) или сърбеж. Тези пристъпи за съжаление не могат да бъдат прогнозирани, казва д-р Мариана Мандажиева, алерголог и управител на МЦ „Искър“. Може да запишете час за консултация при нея на тел: 0877589040, 0876962575 или в Супердок. Възможна е и онлайн консултация – линкове ще намерите тук.
За съжаление не съществува единно лечение, което да може да се приложи рутинно при всеки и да гарантира пълно излекуване, допълва специалистът. Не са никак малко младите и активни хора между 20 и 40 г., засегнати от болестта. Тя се среща във всички възрастови групи, включително децата и възрастното население.
Кои са нещата, които могат да отключат пристъп:
- хормони;
- стрес;
- храна и алкохол;
- прием на медикаменти (тук с най-голямо значение са нестероидните противовъзпалителни средства);
- инфекции (с особено внимание към COVID-19) и др.
При продължителност на обривите, отоците до 6 седмици уртикарията се приема за остра, а ако траят по-дълго, се определя като хронична. Симптомите възникват спонтанно, но може и да бъдат провокирани от конкретен фактор като студ, топлина, слънце, търкане и натиск на кожата, вода, физически натоварване и спорт (хронична индуцирана уртикария). Тези прояви може да се появяват всеки ден или пък с прекъсвания между отделните пристъпи.
Понякога пациентите са в ремисия в продължение на месеци или години, а след това отново възникват проблеми. Това налага прецизно да се определят причините за състоянието, за да се разграничат възможни други диагнози като анафилаксия, автовъзпалителни синдроми, уртикария васкулит или брадикинин-медииран ангиоедем, включително наследствен ангиоедем.
Мастоцитните клетки играят важна роля при уртикарията
Точните пътища, по които възниква заболяването до момента не са напълно разгадани. Все пак главната хипотеза е, че при много пациенти става дума за автоимунни реакция от два типа:
- тип I (автоалергичен с производство на IgE-автоантитела към тироидна пероксидаза, интерлевкин-24, двойноверижна ДНК и други автоалергени,
- тип IIb, при който се произвеждат IgG, и вероятно IgM и IgA антитела към IgE и високоафинитивния рецептор за IgE (FcεRI) на пациента.
Кога и какви изследвания се правят за точна диагноза
Острата уртикария обикновено отминава сама и рядко се налагат лабораторни изследвания. Достатъчно е лекарят да разпита подробно пациента за възможни провокиращи фактори. С остра уртикария може да протече хранителна алергия тип I при сенсибилизирани пациенти или свръхчувствителност към лекарства, най-често от групата на нестероидните противовъзпалителни средства.
При хроничната уртикария обаче са необходими повече усилия и задълбочен анализ. Алергологът трябва да разпита добре пациента, да се направи пълно физикално изследване плюс основни изследвания и тестове за контрол на уртикарията.
Уртикария и стрес
Стресът е сред честите провокатори на обриви или отоци при хронична уртикария. Психичните проблеми са по-често срещани в групата на тези пациенти (31,6%) в сравнение със здрави хора, макар двустранната връзка между психика и заболяване да не е добре изяснена. За съжаление, няма свързани със стреса биомаркери, които биха помогнали се открият хората, които са податливи към хронична уртикария след критични и напрягащи житейски събития.
Въпреки това има много доказателства, че стресът, имунитетът и възпалението в крайна сметка могат да доведат до дегранулация на мастоцитите и базофилите и следователно до поява на уртикариални обриви и отоци. Стресът влияе на невроендокринната система чрез възпалителна и невротрансмисионна дисрегулация и по този път може да възникне проява на уртикария.
Хормони и хронична уртикария
Хроничната уртикария и ангиоедем са заболявания с по-голяма честота сред жените. Отдава се на влиянието на женските полови хормони и свързването им с хормонални рецептори, експресирани върху мастоцитите и влияние върху броя и активацията на мастоцитите. Автоимунни процеси, по-често срещани при жените, също категорично се асоциират с тези заболявания. Това предполага, че половите хормони могат да действат като адюванти при активиране или регулиране на автоимунните процеси.
Редактор Ина Димитрова