Съдържат ли ваксините формалдехид, има ли риск?

PRINT
инжекция ваксина

Някои родители се притесняват от съставките на ваксините и по-специално: алуминий, живак, желатин и антибиотици. Искаме да уверим родителите, че тези съставки са в минимални количества и са необходими, казват експертите от здравното министерство. Коментарите им по-долу са част от поредицата на сайта „БоленЗдрав“ за митове и истини около ваксините.

Защо има алуминий във ваксините?

Алуминият се използва във ваксините като адювант. Адювантите подобряват имунния отговор, като дават възможност за по-малки количества на активните съставки и в някои случаи – по-малки дози. Адювантите са били използвани за първи път във ваксините в САЩ през 1930 г.

По-специално става дума за алуминиеви соли. Някои хора се притесняват, че алуминият във ваксините може да е вреден, но фактите звучат успокояващо. Първо, алуминият се среща в околната среда – въздухът, който дишаме, водата, която пием и храната, която ядем, съдържат алуминий.

Второ, количеството на алуминий във ваксините е малко. Така например през първите шест месеца от живота си бебетата получават около 4 милиграма алуминий, ако им бъдат сложени всички препоръчителни ваксини. През същия този период те приемат около 10 милиграма алуминий, ако сучат, 40 милиграма, ако се хранят с нормално адаптирано мляко и до 120 милиграма, ако се хранят със соево адаптирано мляко.

Някои хора имат въпроси, свързани с разликата между алуминия, който се инжектира чрез ваксините и този, който бива поглъщан с храната. Обикновено децата имат между 1 и 5 нанограма (милиардни от грама) алуминий във всеки милилитър кръв. Изследователите са доказали, че след поставянето на ваксините количеството алуминий, което може да бъде открито в кръвта на бебето, не се променя и че около половината от въпросния алуминий се елиминира от организма в рамките на един ден.

Алуминият може да причини вреда само когато бъбреците не функционират добре или не функционират изобщо (тогава алуминият не може да бъде ефективно елиминиран) и са приети големи количества алуминий, като тези, които се съдържат в антиацидите.

През 2009 г. бе одобрен втори адювант за използване в САЩ. Този адювант, известен като монофосфорил липид А, е изолиран от повърхността на бактериите и детоксикиран, така че да не може да причинява вреда. Тестван е за безопасност върху десетки хиляди хора и в момента се използва в една от ваксините срещу HPV (напр.Cervarix).

* Един милиграм е една хилядна част от грама, а грамът е тежестта на една пета от чаена лъжичка вода.

Защо има желатин във ваксините?

Желатинът се използва в някои ваксини като стабилизатор. Стабилизаторите се добавят към ваксините за защита на активните съставки от загуба на качествата им по време на производството, транспорта и съхранението. Желатинът, който се произвежда от кожата или копитата на свинете, е причина за притеснение, защото някои хора (около 1 на всеки 2 милиона) може да имат тежка алергична реакция към него.

Има и втора причина: някои религиозни групи, като евреи, мюсюлмани и адвентисти от седмия ден, следват норми за хранене, според които се забранява консумацията на продукти от свинско месо. Ето защо някои родители не желаят да се използват ваксини, които съдържат желатин.

Въпреки това всички религиозни групи са одобрили използването на ваксини, съдържащи желатин, за техните последователи по няколко причини: първо, ваксините се инжектират, а не се поглъщат (с изключение на ротавирусната ваксина, която не съдържа желатин).

Второ, желатинът във ваксините е силно пречистен и хидролизиран (раздробен във вода), така че е много по-малък от този, който се среща в природата. И накрая, лидерите на тези религиозни групи са приели, че ползите от ваксинацията имат приоритет пред спазването на религиозните норми за хранене.

Защо има формалдехид във ваксините?

Формалдехидът се използва при производството на някои ваксини, за да се деактивират вирусите (като тези на полиомиелита и хепатит А) или бактериалните токсини (като дифтерията и токсините на тетануса). Въпреки че голяма част от формалдехида бива пречистена, малки количества от него остават.

Тъй като формалдехидът се свързва с презервацията на трупове, неговото присъствие във ваксините се счита за неподходящо. Въпреки това е важно да се осъзнае, че формалдехидът се получава при синтеза на протеини и ДНК, така че често се среща в кръвта. Количеството на формалдехида в кръвта е 10 пъти по-голямо от това, което се съдържа в която и да било ваксина.

Защо има живак във ваксините?

Някои дози препарати от противогрипната ваксина съдържат живак като консервант. Консервантите предотвратяват контаминация с бактерии. В началото на 20-ти век повечето ваксини били опаковани във флакони, които съдържали многократни дози. Лекарите и медицинските сестри изтегляли еднократна доза и поставяли ваксината обратно в хладилника.

За съжаление понякога във флакона попадали бактерии и предизвиквали абсцеси на мястото на инжектиране или поставяли началото на кръвни инфекции, които в отделни случаи се оказвали с фатален изход. Консервантите, които първоначално били добавени през 1930 г., решили този проблем.

Най-често използваният консервант е бил тимерозалът – съединение, съдържащо живак. Броят на използваните ваксини се увеличавал, а с него и количеството тимерозал, което децата получавали. През втората половина на 90-те години Американската академия по педиатрия и Службата за обществено здраве дали инструкции живакът да бъде отстранен от ваксините, за да станат те „по-безопасни“.

Няма данни, които да доказват, че тимерозалът уврежда здравето, но те предпочели да не поемат рискове. За съжаление, предпазливостта им разтревожила родителите, които започнали да си задават въпроси дали живакът във ваксините не причинява леки признаци на отравяне с живак или аутизъм. С оглед успокояване на общественото мнение учените извършили няколко проучвания, всички от които доказали, че тимерозалът в количествата, съдържащи се във ваксините, не е увредил ничие здраве.

Нека добавим и това, че живакът е природен елемент, който се среща в земната кора, въздуха, почвата и водата и всички ние сме изложени постоянно на въздействието му. Бебетата, които биват преимуществено кърмени, поглъщат два пъти повече живак от количеството, съдържащо се във ваксините. Днес кърмените бебета поемат 15 пъти повече живак чрез майчиното мляко, отколкото се съдържа в противогрипната ваксина.

Вярно ли е, че някои ваксини се произвеждат, като се използват фетални клетки?

Фетални клетки се използват за направата на четири ваксини: срещу рубеола, морбили, хепатит А и бяс. Фетални клетки, използвани за отглеждане на ваксиналните вируси, са били изолирани от два избираеми аборта, извършени в Швеция и Англия в началото на 60-те години.

Някои родители се питат защо учените въобще са избрали да използват фетални клетки. Има няколко причини за това. Първо, вирусите, за разлика от бактериите, имат нужда от клетки, за да се размножават. Второ, човешките клетки са по-подходящи от животинските, когато се изисква подкрепа за растежа на човешки вируси. Трето, феталните клетки се различават от другите видове клетки по това, че са практически безсмъртни, което означа, че те могат да се възпроизвеждат много, много пъти, преди да загинат. Другите клетки се възпроизвеждат ограничен брой пъти, преди да умрат.

Съставките във ваксините причиняват ли алергични реакции?

Освен желатина, и някои от другите съставки на ваксините, като яйчни белтъци, антибиотици и протеини от дрожди, може да предизвикат алергична реакция. Тъй като ваксините срещу грип и жълта треска се отглеждат в яйца, крайните продукти съдържат значително количество яйчни протеини и (макар и рядко) може да предизвикат алергична реакция у хората, алергични към яйца. Хората, алергични към яйца, могат да се имунизират с тези ваксини само в съответствие със специални протоколи, които обикновено се прилагат от алерголог.

Антибиотиците се използват за предотвратяване на бактериална контаминация при производството на някои ваксини. Но антибиотиците, използвани във ваксините, като напр. неомицин, стрептомицин, полимиксин Б, хлортетрациклин и амфотерицин Б, обикновено не предизвикват алергични реакции.

Няколко вирусни ваксини се синтезират в клетките на дрождите. Те включват ваксината срещу хепатит Б и една от ваксините срещу човешки папиломен вирус (напр. Gardasil). Въпреки че ваксината се пречиства от клетките на дрождите, около 1 до 5 милионни части от грама остават в крайния продукт.

Добрата новина е, че хората, които са алергични към хляб или хлебни изделия, не са алергични към дрожди, така че рискът от алергична реакция е теоретичен.

СНИМКА: ТК

[Общо: 1    Средно: 1/5]
Съдържат ли ваксините формалдехид, има ли риск? беше последно модифицирана от: декември 27th, 2018 root

Още

Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someonePrint this page
loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *