Тъпчем се по навик, а не защото храната е вкусна

PRINT

Не толкова вкусът на храната, колкото околната среда и ситуацията, в която сме свикнали да ядем, са виновни понякога да не можем да спрем да се тъпчем, пише в. „Дейли мейл“. Учените от университета в Южна Калифорния сега разгадаха защо това се случва и как можем да противодействаме.

Те раздали кесии с пуканки на голяма група хора, които влизали в киното. Част от пуканките били пресни, а други – отпреди седмица. Онези зрители, които нямали навик да ядат пред големия екран, изяли значително по-малко от старите пуканки. Тези, които винаги си купували попкорн в киното, погълнали толкова, колкото изяждали обичайно без значение дали храната е прясна или престояла.

Хората вярват, че вкусът на храната е водещ, но всъщност навикът е този, който определя колко да се тъпчем, обяснява Уенди Ууд, съавтор на проучването. Резултатите са изключително интересни с оглед на епидемията от затлъстяване, която превзема не само САЩ, но и някои европейски страни. Те обясняват защо хората продължават да ядат дори когато не са гладни или храната не им харесва. Мозъкът ни асоциира вида храна с околната среда и ние продължаваме да ядем, докато се намираме в нея, допълва и Дейвид Нийл, също от университета. Учените направили експеримент, като раздали пуканки и на хора в чакалнята. Помещението не се асоциира с яденето им и затова хората наблегнали само на пресните, а старите почти не докоснали. Понякога добрата воля и намерения не са достатъчни, трбява да се приложи още някой трик, за да излъжем мозъка, казват учените.

Ако човек например се опита да яде с недоминантната ръка (при повечето хора е лявата), в крайна сметка ще изяде много по-малко от обичайното. Според Ууд това е добър начин спазващите диета да се измъкнат от капаните във всекидневието, които ги подвеждат да прекаляват с храната.

[Общо: 0    Средно: 0/5]
Тъпчем се по навик, а не защото храната е вкусна беше последно модифицирана от: ноември 11th, 2015 root

Още

Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someonePrint this page
loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *