Редица причинители на заразни заболявания могат наред с другите симптоми да предизвикват и различни по характер обриви по кожата.
Но когато се говори за класическите детски шарки като за група заболявания, обикновено се имат предвид морбили, рубеола, варицела и скарлатина. Към тях би следвало да добавим още поне 2 остри вирусни инфекции, широко разпространени главно сред децата – т.нар. пета и шеста болест, при които водещ симптом също е обривът.
Петата болест се нарича още инфекциозен еритем и се причинява от човешкия парвовирус В19. Шестата болест е известна и като розеола инфантум или екзантема субитум. Причинява се от човешкия херпесен вирус тип 6.
Ваксини има само за морбили, рубеола и варицела
Само за три от изброените шарки – морбили, рубеола и варицела, има разработени ваксини, които се прилагат в практиката. Засега в България се провежда имунизация срещу морбили и рубеола, като се прилага комбинираната тривалентна ваксина морбили-паротит-рубеола. Ваксинацията се извършва чрез двукратно инжектиране на 0,5 мл ваксина. Първата доза се прилага от 13-ия месец след раждането, втората – на 12 г.
Ваксината за предпазване от варицела, която се прилага инжекционно под формата на моновалентен препарат, или както част от комбинирана 4-ваксина (срещу морбили, паротит, рубеола и варицела), още не е навлязла в практиката у нас. В 10 от страните в ЕС и Европейската икономическа зона тя е част от имунизационния календар и се препоръчва да се прилага масово (Италия, Латвия, Испания, Лихтенщайн, Люксембург, Гърция, Германия, Финландия, Кипър, Австрия).
В Белгия, Чешката република, Полша и Великобритания се препоръчва за рискови групи. В останалите 17 държави – България, Хърватия, Дания, Естония, Франция, Унгария, Исландия, Ирландия, Литва, Малта, Холандия, Норвегия, Португалия, Румъния, Словакия, Словения и Швеция, засега няма препоръки за прилагане на ваксината.
Всяко заразно заболяване можа да бъда опасно, като възможността за възникване на усложнения зависи от причинителя на инфекцията и в голяма степен от индивидуалните особености имунитета. Това се отнася и за шарките, от които по принцип боледуват най-често децата, но не са малко и случаите на шарка при възрастни хора.
Дългогодишните наблюдения в целия свят са осигурили статистическа информация, която ни ориентира за вида на възможните усложнения. Статистиката ни помага да определим и рисковите групи, при които може да се очаква по-висока заболяемост, по-голям процент тежки случаи и по-висока смъртност. Тази информация е основа за разработването на противоепидемични и профилактични мерки.
Не е възможно обаче чрез механично пренасяне на статистическите данни, които се отнасят за населението като цяло, да се прогнозира как ще протече заболяването при конкретен човек. Например при статистически много малък процент на дадено усложнение сред всички болни за повечето заболяването ще е леко, но за малкото, засегнати от това усложнение заболяването може да бъде много тежко. Затова, ако съществува възможност дадена инфекция да бъде предотвратена (а това правят ваксините), тази възможност непременно трябва да бъде използвана. Най-сигурният начин човек да избегне риска да попадне в групата с много тежко протичане на дадено заболяване е да не се разболява.
Какви са възможните усложнения при различните шарки?
Морбили – усложненията са чести и много опасни
При не по-малко от 30% от всички заболели от морбили се развива поне едно усложнение, което налага болнично лечение. Рискът е по-висок при кърмачета, деца от 1 до 5 г., хора над 20 г, и при бременните жени. Най-често наблюдавани те усложнения са диария, възпаление на средното ухо и пневмония. Приблизително при 1 от 1000 болни се развива остър енцефалит, който при 26% от случаите завършва с трайно увреждане на мозъка, а при 10-16% – със смърт.
Рядко срещано усложнение (4-11 на 100 000 болни), но с много лоша прогноза, е дегенеративното увреждане на централната нервна система, наречено подостьр склерозиращ паненцефалит, който се развива между 7 и 11 г. след острата инфекция с вируса на морбили. Смъртните случаи при морбили са средно 1 -2 на 1000 заболели и се дължат обикновено на усложнения от страна на дихателната или на нервната система.
Рубеола при децата протича най-често леко и усложненията са редки
При 1 на 5000-6000 заболели от рубеола може да се развие енцефалит, като смъртните случаи са редки и повечето болни се възстановяват напълно и без увреждания.
При 1 на 3000 случая може да се наблюдава временно нарушаване на съсирването на кръвта в резултат на намаляване на броя на тромбоцитите. При младежи и възрастни (рядко при деца) се наблюдават преходни болки в ставите, понякога полиартрит.
При жени по време на бременност инфекцията крие висок риск от аборт, мъртво раждане или раждане на дете с вродени дефекти, известни като синдром на вродена рубеола, проявяващ се със слепота, глухота, сърдечен порок и други тежки увреждания.
Скарлатина – картината е разнообразна, зависи от имунитета
Скарлатина: може да се наблюдават от много леки, почти безсимптомни форми до тежки и свръхтежки, протичащи с хеморагични обриви или с прояви на засягане на редица органи и системи, включително с менингит, енцефалит и сепсис (разпространяване на бактериите чрез кръвта). Усложненията на са части, мо е възможно да се развият възпаление на средното ухо, синузит, лимфаденит, перитонзиларен абсцес, артрит, пневмония, менингит.
Късните усложнения, които възникват в резултат на имунни реакции срещу причинителите, е възможно да бъдат с много сериозни последици (най често ревматизъм и увреждане на сърцето и бъбреците), което налага провеждането на медицинско наблюдение на децата, преболедували от скарлатина.
Варицела – симптомите при възрастни са по-тежки
Варицелата като правило не протича тежко, но почти всяка година има по 1-2 смъртни случая. По-тежки форми може да се наблюдават при възрастни.
Например при хората над 20 г. високата температура и общите симптоми са по-силно изразени и имат по-голяма продължителност. По-тежко е протичането при хора с увреден имунитет, при бременни и новородени.
Средно около 10 пъти по-висок риск от усложнения съществува при болни над 20-годишна възраст, при които 1 на 375 заболели развива варицелна пневмония, а 1 на 3000 – енцефалит. Усложнено протичане се наблюдава и при наличие на съпътстващи вродени или придобити имунодефицитни състояния (пациенти с трансплантирани органи, лечение с кортикостероиди, злокачествени заболявания и химиотерапия).
Усложненията се предизвикват от самия варицелен вирус, или бт вторична бактериална инфекция. Болнично лечение се налага по-често при болни с вторична бактериална инфекция на кожата, хеморагична форма на варицела, пневмония (вирусна или бактериална) и енцефалит. Значителен – около 10%, е рискът от пневмония при бременните. Риск от тежка инфекция има и за новородени, които са били инфектирани с вируса на варицелата по време на бременността. Ако това е станало по време на първите 3 месеца, е възможна вътреутробна инфекция, която да доведе до т.нар. варицелна ембриопатия (увреждане на крайниците, очите, нервната система и кожата на детето), а ако заразяването от майката е настъпило малко преди раждането или веднага след него, детето може да прекара много тежка форма на варицела.
Проф. Мира Кожухарова, епидемиолог в Националния център по заразни и паразитни болести