Сънната апнея при деца се среща рядко, но затова пък в практиката се срещат особено тежки случаи. Това разказа д-р Антон Владимиров, педиатър и детски ендокринолог от Специализираната детска болница в София. Момчето на 14 г. страдало от затлъстяване, метаболитен синдром и тонзиларна хипертрофия. Веднага след заспиване то спирало да диша, като транскутанната сатурация на кислорода падала до 30%. Наблюдаваха се още периорална цианоза, изпускане на тазови резервоари и нужда от подаване на кислород, допълни д-р Владимиров.
Единственото спасение за детето била асистираната вентилация. Помощта дошла чрез системата BiPAP. Назначеното лечение включвало отстраняване на сливиците и сваляне на излишните килограми. Постепенно състоянието му се подобрило, а оттам и сънят му.
Причини за сънна апнея при деца
Сънната апнея при децата има причини, които са различни от тези при възрастните. Във възрастта до 2 г. преобладават генетични, синдроми, при които се променя анатомията на горните дихателни пътища и езика. Срещат се и някои централно обусловени неврологични състояния, които може да се коренят в неонаталния период.
След 2-годишна възраст на преден план започват да излизат проблемите с тонзиларния апарат, аденоидната хипертрофия. По правило няма сънна апнея при деца без затлъстяване в някаква степен. С годините причините се доближават до тези при възрастните.
Нарушения в съня, свързани хъркането, хипопнеята по време на сън и сънната апнея се срещат при 1 до 6% от децата според международните статистики.
Що за болест е сънната апнея?
Сънната апнея е разстройство на дишането по време на сън, свързано с частична, но продължителна обструкция на горните дихателни пътища, което води до нарушаване на нормалната вентилация и нормалния начин на спане. В детската възраст всяко спиране на дишането за повече от 10 секунди е повод за тревога. То е придружено с понижаване на кислородната сатурация и събуждане. Прекъсването на съня може да остава неосъзнато, но се отразява на здравето.
При възрастните броят на тези събития за един час определя тежестта на сънната апнея. При децата е достатъчно само едно такова прекъсване на съня на час, за да се води заболяване.
Изследвания за поставяне на диагнозата
Полисомнографията е най-важна. Тя се провежда в специализирани центрове, като се отчитат поредица от жизнени показатели – пулс , дихателна честота, транскутанна сатурация на кислорода в кръвта, следи се ЕЕГ, за да определят фазата на съня.
При съмнение за сънна апнея в Педиатрията поставяме пациента на устройството CiPAP/BiPAP (на снимката вдясно). То подава постоянно налягане на дихателните пътища, за да ги поддържа отворени и да може да се диша. Става с помощта на различни типове маски, които се поставят на носа и устата. Маската остава цяла нощ. Устройството записва прекъсванията на дишането и това дава данни за поставяне на диагнозата.
Признаци, по които родителите да се ориентират
Има нощни и дневни симптоми. Нощните са хъркане, неспокоен сън, често сънуване на кошмари, спиране на дишането, нерядко и има изпускане по малка нужда.
Дневните симптоми са дишане през отворена уста, спад в концентрацията и на вниманието в училище, понижаване на успеха. Децата заспиват внезапно през деня в час, или обратно – стават хиперактивни
Някои деца започват да пълнеят още повече. Връзката между нарушеното качество на съня и качването на килограми е установена отдавна с проучвания при възрастни. Въпреки че с деца подобни изследвания не са правени, възможно е да съществува същата зависимост.
Лечение на сънна апнея при деца
Лечението обхваща няколко различни мерки според индивидуалната ситузация. Прилагат се лекарства, но понякога се налага операция. Преценява се нуждата за корекция на анатомията на горните дихателни пътища. Търсят се начини за сваляне на килограми. У дома детето спи с помощта на CiPAP/BiPAP, а това продължава понякога с месеци, дори години.
Генетични изследвания – кога?
В отделни случаи може да се наложи назначаване на генетични изследвания. Като пример мога да посоча друга наша пациентка – момиче на 15 г. със Синдром на Прадер-Вили, каза д-р Владимиров. Това е сравнително рядко генетично заболяване, което се отличава с екстремно затлъстяване и ексцесивен глад.
Децата се раждат с ниско тегло и след 2 годишна възраст започват бързо да наддават на тегло и се хранят ненаситно. Обикновено показаните пациентите се лекуват рано с растежен хормон, който регулира метаболизма им, води до редукция на мастната тъкан, подобрява растежа им. От помощ са психологическа терапия и подходящ микроклимат в семейството. Това момиче обаче беше с изключително запуснат случай с екстремно затлъстяване. Заради теглото си и особеността на синдрома тя има непрекъсната нужда от апарат за помощ при дишането нощем.