80% от болните с диабет тип 2 са с наднормено тегло, но при всеки пети пациент заболяването е свързано със съвсем различни механизми на изява. Все пак затлъстяването и инсулиновата резистентност са много силни предразполагащи фактори за изявата на болестта. Проучванията показват, че преобладаващата част от пациентите със захарна болест в света живеят в страните с ниски и средни доходи.
Този факт е много интересен, защото нерационалното хранене също е сред причините за затлъстяване и смущения в обмяната на въглехидратите. Статистиката показва още, че най-голям е броят на хората в групата 40-59-годишна възраст. Неприятното е, че много от тях не знаят за заболяването си и за това, че трябва да спазват специален режим на хранене и живот. Според последните проучвания около 180 млн. души в света са с недиагностициран захарен диабет.
Промените в диетата са част от лечението на диабет
Според световни правила за добра медицинска практика именно съобразеният със състоянието на организма начин на живот е съществената част от терапията. На практика обаче малко лекари отделят време да съветват пациентите си. В реномираните болници ендокринолозите работят рамо до рамо с диетолози, защото в повечето случаи със свалянето на излишните килограми се подобрява и нивото на кръвната захар. Това може да стане с диета и/или с помощта на медикаменти. В момента у нас е регистриран само един такъв за сваляне на теглото. Той блокира усвояването на мазнините от стомашно-чревния тракт към кръвообращението.
В света прилагат доста често бариатрична хирургия – стомахът се смалява оперативно. След такива интервенции, една четвърт от пациентите достигат абсолютно нормализиране на стойностите на кръвната захар и на липидния статус. При друга една четвърт от болните, които също са претърпели такива операции, са налице частични ремисии. Все още обаче не е ясно и няма достатъчно наблюдения колко време продължават тези ремисии, какви са ползите по отношение на сърдечно-съдовия риск. В България бариатрична хирургия почти не се работи.
В последно време повече се разработват медикаменти, които действат на ниво мозък, потискат апетита и създават усещане за засищане. При новите методи от решаващо значение са опростяване на схемите на лечение, индивидуализиране на терапията и най-вече – оптимизиране на крайните резултати на пациентите. Именно за това съвременните медикаменти за лечение на диабета целят да намалят страничните ефекти на досегашната стара терапия, които са хипогликемията и наддаването на тегло. Част от старите лекарства водели именно до повишаване на теглото, а това прави терапията неатрактивна. Днес обаче специалистите разполагат с достатъчно голям набор от нови ефективни препарати.
Целите на терапията се определят индивидуално
До преди няколко години европейската ендокринологична школа се придържа към по-агресивно медикаментозно поведение. Някои проучвания обаче доказаха, че този подход не води до увеличаване на продължителността на живота на пациентите, а напротив – засилва се честотата на хипогликемиите, които пък увеличават изявите на сърдечно-съдови и мозъчни инциденти. В последните години се счита, че може да се даде по-голяма свобода и да не се целят абсолютни таргети. Това зависи обаче и от самия пациент – какви усложнения има, на какви години е, дали са нарушени бъбречната и чернодробната функция. Целите на контрола трябва да бъдат индивидуализирани (това е много важно), базирани на множество фактори – възраст, давност на диабета. Изборът на терапия също трябва да бъде индивидуализиран и базиран на характеристиките на пациента и на медикаментите.
Гликираният хемоглобин е показател за гликемичния контрол през последните 2-3 месеца, като изследването показва състоянието на кръвната захар на момента. Чрез този обобщен показател виждаме какъв е бил контролът за два-три месеца назад преди визитата. Някои пациенти стресово повишават стойностите на кръвната захар или вдигат кръвното налягане, когато отиват на преглед. Това може да създаде погрешна представа. Освен това инфекции и стресови ситуации също повишават стойностите на кръвната захар. Когато гликемичният контрол е добър, пациентите се преглеждат 3-4 пъти годишно. При корекция в терапия обаче е хубаво резултатите да се проверят след около месец.
Терапевтичните цели, които се поставят, са: гликиран хемоглобин под 6,5% и пациенти без съпътстващи заболявания. Когато специалистът прецени, че е налице нисък риск от хипогликемия, допустимо е ниво на гликирания хемоглобин над 6,5 и дори над 7%. Трябва обаче да се оценят сърдечно-съдовите рискови фактори при всеки отделен болен и да се лекуват съпътстващите нарушения в мастния профил – т. нар. дислипопротеинемия и артериална хипертония.
Нови препарати отварят допълнителни възможности за пациентите
Сега борбата на фармацевтичните компании е да създадат по-голямо удобство в приема на лекарствата. Основната идея е най-естествения за организма начин да се въздейства върху метаболитните отклонения с минимален риск от странични фактори. Вече има и медикаменти, които може да се прилага при пациенти с диабет и с нарушение във всички фази на бъбречната функция.
Предстои на пазара да бъдат пуснати два нови препарата. Единият от които блокира реабсорцията на глюкоза, която се отделя в по-голяма степен чрез урината. Предстои също така на пазара да се появят инсулини с продължителност на действие над 40 часа. Това ще даде възможност да се подава инсулин три пъти седмично. Тези препарати обаче все още са на етап клинични проучвания.
Статията е изготвена със съдействието на д-р Лъчезар Лозанов, административен ръководител на клиника „Ендокринология и нефрология“ и началник отделение по ендокринология в болница „Токуда“.