сряда, 22 май, 2024
- Реклама -
НачалоЗаболявания и лечениеХранителните разстройства са водеща причина за смърт при жени до 30...

Хранителните разстройства са водеща причина за смърт при жени до 30 г.

Хранителните разстройства променят мозъка в течение на времето. Не е възможно да се помогне на болните като просто им се каже „Стегни се и започни да се храниш нормално“,  обяснява психиатърът Светлана Бояджиева, един от водещите специалисти в тази област у нас, лекувала и отишлата си нелепо от този свят Василия Стоилова. 28-годишната жена страдаше от  анорексия. „Много ми е трудно да говоря за Василия в минало време, потресена съм от случилото се. Светла й памет, да почива в мир!

За жалост си отиде едно изключително талантливо, интелигентно, романтично, но безкрайно чувствително и ранимо дете. Изказвам моите съболезнования на близките й и се възхищавам от душевната сила на Явора Стоилова, която в мъката си успя да говори за анорексията, за да помогне на другите“, коментира Бояджиева. „Ти си просто прследван малък звяр, който се крие вотказа от храна.“ Думите са на Василия, а в тях според психиатъра и отговора на въпроса, защо тя не успява да се справи със заболяването. На няколко пъти тя излизаше от неговата хватка, но като че ли реалният свят с неговата материалистичност, конкурентност, стремеж към власт и контрол се оказваше непосилен за нейната крехка, чувствителна и ранима душа, добави Бояджиева.

Хранителните разстройства – анорексия и булимия нервоза, пристъпно преяждане, нощно хранене, бигореския, орторексия, са психични заболявания, характеризиращи се от добила болестни размери обсебеност с контрола на храненето и теглото, като опит за справяне със стресови изживявания, вътрешни конфликти или кризи на съзряването (каквато е пубертетът). При тези състояния нарушеното хранително поведение е само външната изява на стоящите в основата им комплексни емоционални, психологични и личностови проблеми. При търсене на изход от крисизни ситуации и затруднения в живота все по-често се насочваме към собственото тяло и се опитваме да го доближим до идеализиратата свръхслаба женска и свръхмускулеста мъжка фигура. След като постигнем успехи за постигане на целта, контролът върху храненето и тегло дава така необходимите в подобни ситуации усещане за компетентност и себеувереност, което ни мотивира да продължим в тази посока, обяснява механизмите на болестта Бояджиева.

Неадекватният хранителен прием, който не съответства на нуждите на ораганизма, води до промени в невромедиаторните системи и оттам във функцията на мозъка и психиката. Така в един момент  преустановяването на абнормното хранително поведение става невъзможно. Веднъж започнало хранителното разстройство обхваща и доминира целия живат – ежедневието, поведението, самочувствието, преживяванията, интересите, взаимоотношенията.  Клиничната картина на анорексията е една и съща, без значениеот коя страна са болните и към коя култура принадлежат. Това е доказателство, че гладуването променя невробиологичните ппроцеси в тялото. „Страдащите не биха успели да превъзмогнат състоянието си, ако се стегнат, вземат се в ръце и просто започнат да ядат нормално. Изключително трудно е с волята си да се справим с настъпващите биохимични промени по механизма на автозависимостите или автопристрастяването. Установено е че недохранването на организма и повишената физическа активност действат върху същите мозъчни структури както наркотиците и постепенно към тях също се развива пристрастяване, така че те се превръщат в своеобразна дрога. Потенциалът за пристрастяване, който има недохранването, е еднакъв с този на психостимуланта екстази“, обяснява Светлана Бояджиева.

В световен мащаб 75-80% от боледуващите оздравяват напълно, при 15-20% заболяването става хронично – т.е. имаме непълно оздравяване, но състоянието се задържа на едно ниво. Смъртните случаи са от 0,5% до 20%. Това ги прави причина номер едно за смърт при жени от 15-30 години, като 12 пъти надхвърлят годишната смъртност от всички други заболявания в тази възраст. 10-15% от болните умират от последиците на заболяването в рамките на 10 г. от неговото начало. В 25-30% от случаите смъртта се дължи на самоубийство. 

Историите на над 1300 пациенти с хранителни разстройства, които Бояджиева е лекувала за 25 г., удивително си приличат. Всеки е попаднал в заболяването неусетно в стремежа си да направи нещо хубаво за себе си – да намали малко теглото си, да стегне тялото си с тренировки, да въведе ред в ежедневието си, да бъде по-удовлетворен от себе си, да повиши самочувствието си в момент на криза. Увлечени обаче от усещането за контрол, идващо от първоначалното отслабване, те продължават все по-устремено в своите планове и стават още по-стриктни и старателни. Повечето от тях са знаели за анорексията, но твърдо са вярвали, че няма да допуснат това да се случи на тях.

Дълго време са живели с убеждението че контролират нещата и могат да спрат когато решат и изобщо не допускат, че ще се стигне до момент, когато контролът вече изцяло им е убегнал. Теглото им става опасно ниско, самите те вече не се харесват и се плашат да продължат, защото осъзнават, че са стигнали дъното, но същевременно изпитват и ужас да прекратят. Все пак идва момент, в който си дават сметка, че това не е животът, към който са се стремили; вземат решение за промяна и е отърсват от заблудата че могат да се справят сами. Търсенето на професионално помощ не е слабост, неспособност или капитулация, защото хранителното разстройство е доста голям и сложен проблем и справянето с него е изключително трудно и не е само въпрос на воля и желание, обобщава психиатърът.

Кои са първите симптоми?

– Промени в теглото (намаляване или повишаване), които не са свързани с телесно заболяване;

– Странни хранителни навици, особени хранителни предпочитания, еднообразен прием на ограничен асортимент от храни;

– Самотно, тайнствено и ритуализирано поведение около храненето, тайни преяждания или отказ да се храни със семейството под всевъзможен предлог;

– Безпокойство, странни възгледи и стремеж за контролиране на теглото, храненето, фигурата и изразеното им влияние върху преживяванията. Темата доминира в разговорите, интересите и ежедневието;

– Прекомерна физическа активност с цел изразходване на енергия;

– Самопредизвикано повръщане, злоупотреба със слабителни таблетки, диуретични средства, чай или препарати за отслабване;

– Изолираност и отдалеченост от околните, потиснато и променливо настроение, необичайно повишена раздразнителност;

– Нарушения или спиране на менструалния цикъл при момичетата, ниско кръвно налягане, сини и студени крайници, ниска телесна температура, непоносимост към студ, упорит запек или диария.

Оздравяването от хранително разстройство е един дълъг и сложен процес. То означава да напуснеш „сигурния остров“ на заболяването, с неговата изолираност от света и отдалеченост от собствените преживявания.  Да опознаеш по-добре себе си, да се приемеш такъв какъвто си, без да се стремиш към перфектност. За разлика от другите заболявания, страдащият е активен участник в своето лечение, а лекарят само може да ги насочва, поощрява и подкрепя увереността в собствените им сили да изтръгнат „демона“ на заболяването от себе си.

Д-р Светлана Бояджиева, дмн, психиатър специализира в областта на психичните разстройства на храненето от 1987 година. През 1994 г. защитава дисертация на тази тема, а през 1999 г създава единствения в България специализиран кабинет за хранителни разстройства, където прилага своята комплексна терапевтична програма. Д-р Бояджиева е автор на монографията „Нейно величество Храноманията. Психични разстройства на храненето: анорексия и булимия нервоза“ /2000/, съавтор на „Eating Disorders in Adolescence“ /1995/, „Лицето на глада“ /2010/, на над 70 публикации в наши и чужди научни издания и на множество популярни материали. Член е на Европейския съвет по хранителни разстройства и участва в международни програми за лечението им.

Свързани публикации

1 коментар

  1. Гените, но също и заобикалящата среда, играят важна роля в „отключването“ на хранителните разстройства.

Коментарите са затворени

- Реклама -

ПОПУЛЯРНИ

НОВИ

- Реклама -