Проучване на туморите на дебелото черво и ректума сред 450 оперирани в столичната Онкология сочи, че мъжете боледуват малко по-често от жените. Заболяемостта има тенденция за увеличаване, като смъртността през последните години остава същата, обяснява доц. Панайот Куртев от Центъра по онкология в София, който е един от водещите хирурзи у нас за двете заболявания.
Ректумът също е част от дебелото черво, но разделянето на диагнозите е заради различните подходи в лечението. Както повечето тумори, така и тези, дават симптоми едва когато заболяването напредне. Болните се оплакват от куркане на червата, болка, запек или диария (зависи от нивото на тумора). Колкото по-ниско е разположено злокачественото образувание, толкова по-изразени са симптомите. Високите тумори на десния колон се проявяват и с анемия. Туморите на дебелото черво се лекуват предимно по хирургичен начин. При ректума се редуват химиотерапия, лъчелечение и хирургия в завсимост от стадия на заболяването и разположението на тумора. Терапията и в двата случая е комплексна. За определяне на стадия у нас се използва международна скала – TNM. Т е за големината на тумора, N – броя на лимфните възли и М – далечните метастази. Комбинацията от трите фактора определя стадия на заболяването и подхода при лечението.
Най-важното обаче е заболяването да се установи в ранен, предклиничен стадий. Хората трябва да се самонаблюдават и сами да търсят помощ, съветва онкохирургът. Операцията представлява премахване на самия тумор в здрави граници и лимфния басейн. Много пациенти ме питат „Колко сантиметра ще ми изрежеш – 10 или 20 см?“, разказва доц. Куртев. Няколко сантиметра повече или по-малко нямат значение според него. В онкохирургията по-важното е да се махнат прилежащите лимфни бариери за разпространение на метастазите – засегнатите лимфни възли. Всеки един тумор има определен лимфен басейн, в който се разпростира. Ако се остави част от засегнатата тъкан, след 6 месеца туморът ще направи рецидив, пояснява доц. Куртев.
Ако в семейството вече има болен с тумор на дебелото черво, добре е близките да ходят отрано на профилактични прегледи. Полипите са предраково заболяване. В 90% от случаите туморът на дебелото черво се развива от полипи, но това става за около 10 г. В този период здравият човек трябва да се изследва. Полипът може да подскаже за себе си, като започне да кърви.
Пикът на заболяването от рак е към 68-та година. Затова след 50 г. човек трябва поне веднъж да си направи колоноскопия – да се огледа цялрото дебело черво. Ако се установят полити, те се премахват и след това пациентът се наблюдава. Някои хора се страхуват от заболяването до такава степен, че гледат да избягнат на всяка цена посещението при онколог.
Тогава тези хора отиват при някакъв друг специалист, който обаче може и да не оцени някои първи по-дискретни признаци. Няма добра връзка между специалистите в поликлиниките и тези в болниците. Така пациентът често трябва сам да реши към кое лечебно заведение да се обърне, което понякога е трудна задача.
СНИМКА: БОЛЕНЗДРАВ