Болестта на Алцхаймер всъщност може да се раздели на пет подгрупи, свързани с различни гени като причини. При тях има различна патогенеза (пътища за възникване на болестта) и различни генетични рискове. Това става ясно от научна публикация в списанието Nature Aging (2024; DOI: 10.1038/s43587-023-00550- 7 ).
Автори са учени от Центъра за проучване на Алцхаймер в Амстердам. Класификацията им е направена след подробни анализи на състава на цереброспиналната течност. Най-важното е, че тези данни може да послужат за разработването на нови терапии.
Точните първопричини за алцхаймер още се изясняват
При болестта на Алцхаймер в мозъка на пациентите се установяват амилоидни плаки и тау фибрили. До момента науката няма ясен отговор, какво причинява отлаганията. Сред възможните първопричини се спрягат нарушения в синапсите, в имунната система, в липидния метаболизъм и кръвоносните съдове.
Фокусът на изследванията дълго време беше основно върху хистопатологични находки. Те обаче се правят само след смъртта на пациентите. Сравнително скоро беше установено, че болестта причинява и промени в цереброспиналната течност. Заедно с позитронно-емисионната томография те се използват за диагностика към момента.
Има обаче сериозни ограничения в диагностиката. Анализът на цереброспиналната течност се свежда до търсене само на няколко маркера като „бета-амилоид-1-42“, „общ тау“ или „фосфо-тау“. Учените от Амстердам обаче направили пълен анализ на протеоми. Това означава, че са реализирали количествено откриване на 1058 различни протеини.
Пет групи с различни прогнози за прогресия на деменцията
Тази подробна информация показала, че пациентите с Алцхаймер всъщност могат да бъдат разделени на 5 основни групи. За тях има различни прогнози, свързани с прогресията на деменцията. Засегнати са различни церебрални области и имат различни рискови гени.
При група №1 са установени най-много протеини, които са специфични за неврони, астроцити и олигодендроцити. Те стават и причина за алцхаймер. Анализът ги свързва с повишени процеси на ремоделиране, които са рискови за повишено натрупване на амилоид.
В тази група се подозира нарушена функция на микроглията. Предполага се, че антителата, които стимулират имунния протеин TREM2, може да помогнат на пациенти с тази форма. Някои от тези болни имат мутации в гена TREM2.
При група №2 са идентифицирани повишени протеини в цереброспиналната течност, част от вродената имунна защита. Хипотезата е, че първопричината за отключване на заболяването е свързана с една свръхактивна имунна система. В тази група учените откриват варианти в гени, свързани с имунните процеси. Очакванията са, че пациентите с тази форма на алцхаймер може да спечелят от лекарства, които забавят вродената имунна система.
Смущения в регулацията на РНК и дефектна кръвно-мозъчна бариера
За група №3 се предполага, че е налице нарушение в регулацията на РНК. Това оказва влияние върху цитоскелета, аксоналния транспорт и протеазомата. При група №3 причините за алцхаймер се свързват с твърде високите концентрации на T-tau в цереброспиналната течност (най-високи от петте групи). Според учените тук може да се приложат лекарства за коригиране на смущенията в регулацията на РНК.
В група №4 се подозира нарушение на хороидния плексус. Той е отговорен за производството на цереброспинална течност в мозъка. Това може да наруши елиминирането на амилоидната плака и така да стане една от причините за алцхаймер. В тази група е установено, че моноцитите и Т-клетките се привличат, което според учените може да послужи като отправна точка за терапия.
В група №5 специфичното е, че има с нарушена кръвно-мозъчна бариера, която по правило предпазва мозъка от вредни вещества. Нейното нарушаването може да улеснява проникването в мозъчния паренхим на антителата, разработени за лечението. Това увеличава риска от странични ефекти.
Редактор Ина Димитрова
Снимка Freepik