четвъртък, 28 март, 2024
- Реклама -
НачалоНовиниДефектни стволови клетки - причина за автоимунни заболявания

Дефектни стволови клетки – причина за автоимунни заболявания

Множествена склероза, лупус и други автоимунни заболявания могат да възникнат поради сериозни смущения в процеса на съзряване на стволовите клетки в костния мозък. Това става причина те да отделят специални агресивни антитела. Това стана ясно от доклада на биохимици, представен по време на Конгреса „Автоимунни и имунодефицитни разстройства“ в Москва. Засега те са тествали и доказали своите наблюдения върху лабораторни гризачи, което им е позволило да изучат процесите в детайл.

Дефектите се появяват в процеса на съзряване на стволовите клетки

стволови клетки„Успяхме да покажем, че множествената склероза и лупусът са свързани със сходни дефекти в процеса за съзряване на стволовите клетки в костния мозък. Убедени сме, че липсата на такива дефекти разграничава здравите от болните животни с автоимунни заболявания“, казва Георги Невински от Института по химическа биология и фундаментална медицина СО РАН в Новосибирск.

Човекът, както и много животни, може да бъде засегнат от сериозни заболявания, причинени не от микроби или вируси, а от смущения в имунната система. Погрешно насочена, тя става причина нейните клетки да атакуват здрави тъкани в тялото. Така се стига до автоимунни заболявания като множествена склероза, лупус, диабет тип 1 или артрит.

Първопричините за автоимунните заболявания не са изучени напълно

Медицината все още няма прието единно обяснение за първопричината на всички тези заболявания. Има научни наблюдения, които ги свързват с някои инфекции или пък нарушения в работата на определени гени.

Д-р Невински и екипът му са постигнали важен напредък в разплитането на тази загадка. На Конгреса по биохимия в Русия те представят своя научна работа, която доказва, че дефекти при съзряването на стволови клетки водят до възникването на каталитически активни антитела. Това са съединения, които са способни да разлагат важни за организма биомолекули.  

Руски биохимици открили специфични антитела

лупус симптоми признаци обривТези каталитически активни антитела – т.нар. абзими, първоначално се считат за напълно изкуствени структури, които нямат аналози в природата. По-късно имунолозите обаче откриват, че в организма на пациенти с множествена склероза и лупус, както и при хора с ХИВ и хепатит, има молекули, подобни на абзимите.

Учените отдавна спорят какво точно правят тези каталитични антитела, откъде се появяват, дали помагат за борбата с инфекциите или не, дали ускоряват развитието на автоимунните заболявания или, напротив, предотвратяват появата им.

Руските биохимици сега успяват да отговорят на много от тези въпроси. За целта те наблюдавали как се променя кръвта и как подобни молекули възникват в организма на мишки, склонни да развият лупус и множествена склероза.

Лупусът често имитира бъбречни и сърдечни заболявания

Техните наблюдения показват, че абзимите наистина са свързани с развитието на двете заболявания, но имунната система на мишките започвала да атакува миелина на мозъчните клетки (което се случва при множествена склероза) и съединителната тъкан в другите органи (лупус) само след специфични промени в работата на гените на техния основен източник – стволовите клетки на костния мозък.

При лупус имунната система атакува различни органи

При лупус имунната система атакува съединителната тъкан на различни органи. Поради това може да се наблюдава симптоматика, свързана със сърдечносъдовата система, ставите, нервната система, кожата, бъбреците и други органи. Мултиорганното засягане може да се наблюдава при един пациент. Лечението на болестта е невъзможно според съвременната медицина, но все пак болните може да се прилагат поддържащо лечение, което превръща лупуса в хронично заболяване, с което може да се живее дълго.  

При множествената склероза процесите протичат по подобен начин.

Готвят нови препоръки за лечението на множествена склероза

Д-р Невински и колегите му доказват, че нарушенията в работата на гените, които контролират процеса на съзряване (диференциация) на тези стволови клетки. Именно това ги кара да произвеждат голям брой абзими.

Ако тези клетки (абзими) се сблъскат с фрагменти от протеини на нервни обвивки (миелин) или други молекули, които имунната система разпознава неправилно при лупус, те започват да произвеждат антитела, които атакуват и разлагат тези вещества.

В случаите, когато няма нарушения в програмата им за съзряване, тези стволови клетки произвеждат 30-70 пъти по-малко антитела в сравнение със стволовите клетки на болни организми. При овладяване на тези “дефекти” в програмата на стволовите клетки, дори масивна „атака“ към миелина на нервните влакна не води до развитие на множествена склероза при здрави гризачи.

Източник: Оpenscience.news

Свързани публикации
- Реклама -

ПОПУЛЯРНИ

НОВИ

- Реклама -