20-годишен младеж, обявен за безнадежден случай от светила в медицината, оживя и хвърли в почуда лекарите от Александровска болница. Това разказа доц. Николина Бовянска, началник на интензивната клиника там. Румен постъпил с необясними кръвоизливи, които не спирали дни наред. Свикахме два консилиума от специалисти, някои и от други болници, но точна диагноза така и не му бе поставена, допълни доц. Бовянска.
Въпреки това в Александровска не се отказали от младежа и продължили да го лекуват. Преляли му над 15 л кръв, а при операцията хирурзите изтеглили 5 л гной. Лекарите от консилиума смятали, че младежът е в състояние, несъвместимо с живота. Въпреки това се борили с всички сили и средства той да оцелее. Така се стигнало до обрат и младежът започнал да се подобрява. Румен не само оживял, но и се прибрал вкъщи за Коледа, макар и на количка. През следващите дни бързо се възстановил и дори дошъл на крака да благодари на своите спасители в „Александровска“.
„Гнойта беше навсякъде в стомаха и червата. Кръвоизливите също бяха на различни места – в трахеобронхиалното дърво, в корема“, коментира доц. Бовянска, която и до днес няма обяснение какво точно се е случило. Дългите години практика с тежки случаи я карат да възкликне, че за някои болни сякаш господ е решил да оздравеят напук на официалната медицина.
„Имам предчувствие за изхода от болестта. Ако усетя дълбоко вътрешно спокойствие за някой болен, знам, че ще се оправи, дори да е в много тежко състояние“, споделя доц. Бовянска. Така било и при Румен, обявен за безнадежден случай. Много важно според нея е лекарите в клиниката водят битка за пациентите си – не само с медикаменти, но и с емоционална подкрепа. Понякога успехът идвал, само ако човек е упорит и не се отказва лесно. Доц. Бовянска нарича това „да се заинатиш за някого“. „Накрая с Румен бяхме много уморени, той непрекъснато кървеше, каквото и да правехме. Една вечер си говорим с колегите и казваме: Искате ли да се заинатим за Румен и да го извадим от това състояние? Не знам дали беше заради това, но след няколко дни момчето започна да се оправя“, спомня си тя. Отвоювали момчето от смъртта малко по-малко – един ден бил с подобрения, а през следващите три дни болестта надделявала. Накрая все пак младостта победи. Инатът трябва затова – да не се отказваш“, обобщава анестезиоложката.
Като специалист тя най-много се плаши от хипертермия. В редки случаи самият анестетик предизвиквал внезапна и необичайно висока температура, а пациентът почти винаги умирал. За щастие това се случвало доста рядко. За моята практика от 37 г. съм виждала само веднъж такъв случай, добавя доц. Бовянска. Тя съветва хората, на които предстои операция, да не се поддават на внушенията, че ще им сложат по-качествена упойка, ако си платят. „Няма такова нещо като евтини и скъпи упойки. Точната дозировка е в милиграми, преценява се според теглото, възрастта и общото състояние на човека“, пояснява тя.
СНИМКА: ТК