Кратък курс имунотерапия, приложен преди операция, показва много обнадеждаващи резултати при пациенти с определен подтип колоректален рак в стадий II–III. Първоначални данни от клиничното проучване NEOPRISM-CRC сочат, че при част от болните този подход може да доведе до изчезване на видимите следи от тумора и да намали риска от рецидив в близките години след лечението.
Колоректалният рак е злокачествено заболяване, което започва в дебелото черво или ректума. Той е сред най-честите онкологични заболявания в световен мащаб и остава една от водещите причини за смърт, свързана с рак. При рак на дебелото черво основният метод на лечение обикновено е хирургичната операция. В много случаи преди или след нея се прилага химиотерапия, която има за цел да намали размера на тумора, да улесни оперативното лечение или да намали риска от повторна поява на болестта.
Химиотерапията обаче не действа еднакво добре при всички пациенти.
При около 10–15% от случаите на рак на дебелото черво в стадий II–III се открива специфичен генетичен профил, известен като MMR-дефицитен/MSI-high тумор. Този тип рак обикновено е по-слабо чувствителен към стандартната химиотерапия, но натрупващите се научни данни показват, че може да бъде особено подходящ за лечение с имунотерапия.
Именно върху тази група пациенти се фокусира проучването NEOPRISM-CRC, ръководено от екип на University College London във Великобритания. В него изследователите проследяват ефекта на имунотерапевтичното лекарство pembrolizumab, приложено преди операция при 32 пациенти с рак на дебелото черво в стадий II или III и MMR-дефицитен/MSI-high профил.
Вместо стандартния подход — първо операция, последвана от 3 до 6 месеца химиотерапия — участниците са получили 9-седмичен курс имунотерапия преди планираната хирургична намеса. Първоначалните резултати показват, че при 59% от пациентите след имунотерапията и операцията не са открити признаци на остатъчен рак. Още по-важно е, че след средно 33 месеца проследяване нито един от лекуваните пациенти не е получил рецидив. Това включва както пациентите без видими следи от тумор, така и тези, при които са останали малки количества туморна тъкан, но без данни за прогресия или разпространение на заболяването.
Вижте още:
Проф. Цилински: Имунотерапията лекува дори метастази при меланом
Проф. Мир Хода: Имунотерапия при рак на белия дроб
При стандартно лечение част от пациентите с рак на дебелото черво в стадий III развиват рецидив
Според изследователите тези резултати са клинично значими, защото при стандартно лечение част от пациентите с рак на дебелото черво в стадий III развиват рецидив, най-често в първите три години след терапията. Данните от NEOPRISM-CRC подсказват, че при правилно подбрани пациенти имунотерапията преди операция може да доведе до по-дълготраен контрол върху заболяването и потенциално да намали нуждата от последваща химиотерапия.
Причината този подход да е толкова обещаващ се крие в биологията на MMR-дефицитните/MSI-high тумори. Те натрупват множество генетични промени, които водят до образуване на необичайни белтъци, наречени неоантигени. Благодарение на тях туморът става по-„видим“ за имунната система. Въпреки това раковите клетки често използват механизми, наречени имунни контролни точки, за да избегнат атаката на имунната система. Pembrolizumab е т.нар. checkpoint inhibitor — лекарство, което блокира този защитен механизъм и позволява на имунните клетки да разпознаят и атакуват тумора по-ефективно.
Имунната система има достъп до повече туморен материал и може по-силно да „се обучи“ да разпознава раковите клетки
Особено важен е фактът, че имунотерапията се прилага преди операцията, когато туморът все още е в организма. Това означава, че имунната система има достъп до повече туморен материал и може по-силно да „се обучи“ да разпознава раковите клетки. Според учените именно това може да доведе до по-мощен локален и системен противотуморен имунен отговор.
В проучването е използван и друг важен инструмент — персонализирани кръвни тестове за проследяване на туморна ДНК в кръвообращението. Тези тестове могат да откриват минимални следи от туморен материал в кръвта. Когато след имунотерапията туморната ДНК изчезва, пациентите много по-често нямат остатъчно заболяване. В бъдеще подобни тестове могат да помогнат на лекарите да определят кои пациенти се повлияват отлично и може би се нуждаят от по-малко лечение, както и кои остават с по-висок риск и трябва да бъдат проследявани по-внимателно или да получат допълнителна терапия.
Резултатите насочват към възможна промяна в грижата за определени пациенти с колоректален рак
— от стандартен подход, базиран основно на операция и химиотерапия, към по-прецизно лечение, водено от биомаркери. При избрани пациенти с MMR-дефицитен/MSI-high рак на червото кратък курс имунотерапия преди операция може да намали нуждата от следоперативна химиотерапия, а в бъдеще дори да постави въпроса дали при част от болните може да се избегне или отложи хирургичното лечение.
Въпреки това специалистите подчертават, че данните трябва да се тълкуват предпазливо. NEOPRISM-CRC е фаза II клинично проучване и до момента включва сравнително малък брой пациенти. Набирането на участници продължава, като целта е да бъдат включени 78 пациенти, а основният показател за оценка е преживяемост без рецидив за период от 3 години. Необходими са по-големи проучвания и по-дълго проследяване, преди този подход да стане широко приет стандарт на лечение.
Въпреки ограниченията първите резултати са важна стъпка към по-персонализирано и по-малко натоварващо лечение на колоректалния рак. Те показват, че при добре подбрани пациенти имунотерапията преди операция може да осигури дълготрайна защита срещу рецидив и да отвори нова посока в онкологичната практика.
Редактор Ина Димитрова
Изображения: ChatGPT