Умора, косопад, тревожност, проблеми със съня, промени в теглото, сърцебиене или усещане за постоянна отпадналост – това са симптоми, които много хора обясняват със стрес, преумора, напрегнато ежедневие или хормонални промени. Нерядко обаче зад тях може да стои нарушение във функцията на щитовидната жлеза.
Именно това е една от причините заболяванията на щитовидната жлеза често да остават неразпознати дълго време. Симптомите могат да бъдат неспецифични, да се развиват постепенно и да се припокриват с оплаквания, които хората не свързват веднага с ендокринен проблем. Затова специалистите подчертават, че при продължителна умора, необясними промени в теглото, сърцебиене, тревожност, косопад или нарушения на съня е важно да се обсъди с лекар дали е необходимо изследване на щитовидната функция.
Темата беше във фокуса на пресконференцията „Хранене и щитовидна жлеза – митове, рискове и правилни решения“, организирана по повод Международната седмица за осведоменост относно заболяванията на щитовидната жлеза. В дискусията участваха проф. д-р Русанка Ковачева, дм – председател на Българското сдружение тиреоидея и паратиреоидея, доц. д-р Александър Шинков – председател на Българското дружество по ендокринология, и шеф Никола Симеонов. Модератор на събитието беше журналистът Ина Георгиева, а инициативата се реализира с подкрепата на Merck България.
Над 354 000 българи се лекуват от заболявания на щитовидната жлеза
По данни на IQVIA, представени по време на събитието, през 2025 г. общо 354 664 българи се лекуват от заболявания на щитовидната жлеза. Това е ръст от над 20 000 пациенти спрямо предходната година, като жените остават най-засегнатата група.
Приблизително 302 000 души у нас се лекуват за хипотиреоидизъм, а около 52 000 – за хипертиреоидизъм. Така диагностицираните и лекувани пациенти представляват приблизително 5,5% от населението на страната. Според експертите обаче реалният брой на засегнатите вероятно е по-висок, защото значителна част от тиреоидните нарушения остават недиагностицирани.
Европейски данни сочат, че около половината случаи на тиреоидна дисфункция могат да останат неразпознати, а между 4% и 7% от населението има недиагностициран хипотиреоидизъм.
Вижте още: Триглицеридите може да са високи заради диабет или болна щитовидна жлеза
Селен – ползи за щитовидна жлеза и имунна система
3 симптома сутрин, които сочат проблем с щитовидната жлеза
Проф. Русанка Ковачева: симптомите често се отдават на стрес и преумора
Проф. д-р Русанка Ковачева акцентира върху това, че много пациенти живеят години наред с оплаквания, без да подозират, че те могат да бъдат свързани с щитовидната жлеза.
„Много хора живеят години наред със симптоми като умора, косопад, тревожност, проблеми със съня, качване на тегло или сърцебиене и ги обясняват със стрес и преумора. Именно това често забавя диагнозата“, коментира тя.
По думите ѝ щитовидните заболявания са сред често подценяваните ендокринни проблеми. Допълнителен риск създават самолечението, екстремните хранителни режими и следването на непроверени съвети от интернет, особено когато пациентите отлагат консултацията със специалист.
Проф. Ковачева обърна внимание и на значението на щитовидната жлеза при планиране на бременност и по време на бременността. Недиагностицирани тиреоидни нарушения могат да бъдат свързани с репродуктивни затруднения и с рискове както за майката, така и за плода. Затова жените с фамилна обремененост, автоимунни заболявания, проблеми със зачеването или симптоми като хронична умора и промени в теглото е добре да обсъдят с лекар необходимостта от изследване на TSH и оценка на тиреоидната функция още преди бременност.
Доц. Александър Шинков: повече йод не означава по-добре
Фокусът на тазгодишната международна кампания е връзката между храненето и функцията на щитовидната жлеза. Специалистите подчертаха, че храненето не може да „излекува“ заболяванията на щитовидната жлеза, но правилният хранителен баланс може да подпомогне нормалната функция на организма, добрия контрол на заболяването и качеството на живот.
Доц. д-р Александър Шинков постави акцент върху голямото количество противоречива информация, която пациентите срещат онлайн – от крайни безглутенови режими до съвети за прием на високи дози йод и селен.
„В интернет има огромно количество противоречива информация – от крайни безглутенови режими до опасни съвети за високи дози йод и селен. Реалността е, че повече не винаги означава по-добре“, обясни той.
По думите му йодът остава ключов за функцията на щитовидната жлеза, но прекомерният прием може да бъде рисков, особено при хора с автоимунни тиреоидни заболявания. Затова посланието не е безконтролен прием на добавки, а информиран и балансиран подход.
„Посланието днес не е ‘повече йод’, а баланс и информираност. По-малко сол, но йодирана сол – това остава най-разумният подход“, посочи доц. Шинков.
Специалистите обърнаха внимание и на променящите се хранителни навици в Европа. Според данни на WHO Europe все по-голяма част от солта в съвременния хранителен модел идва от преработени храни, в които често не се използва йодирана сол. Паралелно с това расте употребата на растителни алтернативи на млечните продукти, които нерядко съдържат ниски количества йод, ако не са допълнително обогатени.
Шеф Никола Симеонов: храненето не трябва да се превръща в система от забрани
Практическата част на дискусията беше представена от шеф Никола Симеонов, който показа примерни балансирани менюта и подчерта, че храненето при грижа за щитовидната жлеза не трябва да се превръща в наказание или в поредица от крайни ограничения.
„За щитовидната жлеза не търсим ‘суперхрана’, а предвидими източници на ключови хранителни вещества – най-вече йод, селен, желязо, витамин D и B12“, посочи той.
Този подход е особено важен на фона на множеството популярни, но често неосновани препоръки в социалните мрежи. Специалистите предупредиха, че пациенти със симптоми като тревожност, паник атаки, косопад или качване на тегло все по-често търсят решение онлайн и попадат на крайни диети, детокс режими или внушения срещу медикаментозното лечение. Това може да доведе до забавяне на диагнозата и до пропускане на подходящото лечение.
Кои хора трябва да бъдат особено внимателни
Експертите напомниха, че сред рисковите групи са най-вече жените в репродуктивна възраст, бременните, хората с фамилна обремененост, пациентите с автоимунни заболявания, както и хората с неспецифични симптоми, които често се отдават на стрес или преумора.
Международната седмица за осведоменост относно заболяванията на щитовидната жлеза през 2026 г. преминава под мотото „Thyroid and Nutrition“ и поставя фокус върху ролята на храненето, профилактиката, информирания избор и опасностите от дезинформацията онлайн.
Общото послание на участниците в дискусията е, че щитовидните заболявания са широко разпространени, често остават скрити и засягат най-силно жените. Добрата профилактика не означава крайности, а навременна диагностика, разумен хранителен избор, употреба на йодирана сол, внимание към рисковите групи и консултация със специалист при продължителни или необясними симптоми.
Редактор Ина Димитрова