Състоянието на пострадалата израелска гражданка, настанена във ВМА, отбелязва подобрение, съобщи проф. Николай Петров, началник на КАРИЛ в академията. Очаква се всеки момент да бъде изключена изкуствената белодробна вентилация и тя да започне да диша сама. Въпреки това още е рано за дългосрочни прогнози. Причината е, че при взривните травми често има вторични усложнения.
След 4-5 дни настъпва това, което лекарите наричат „мнимо благополучие“, обясни анестезиологът. Болният се подобрява, идва в съзнание, но тогава започват вторичните некрози, инфекциозни усложнения и сепсис, които налагат отново да се включи изкуствената белодробна вентилация. Първоначалното подобрение не винаги е белег, че нещата ще приключат успешно, обобщи специалистът.
Той се включил в спасителната акция, въпреки че бил в отпуск и пътувал за морето. По пътя получава обаждане за инцидента и веднага решава да отиде в болницата. „Болните вече бяха в реанимация след шоковата зала. Някои бяха интубирани, други не. Имаха множество рани. Там беше и починалият шофьор. Имаше забито чуждо тяло в корема към черния дроб. Жена беше загубила зрението си. Повечето бяха с обгаряния. Единият от тежко пострадалите – мъжът, който се лекува в „Пирогов“, беше обгорен, но и с други травми. Пищялът му беше счупен, костта стърчеше навън“, така проф. Петров описва първите си впечатления от гледката на ранените.
Повечето пострадали имали повърхностни рани, но големи – по 4-5 см, не било ясно доколко са дълбоки. „Започнахме бърза обработка, правехме интубации, включвахме централни венозни източници. Водехме борба с шока. Един от пострадалите беше насочен към скенера, а друг вкарахме веднага в операционната. Беше опериран от бургаските коремни хирурзи. Два екипа работеха по най-тежко ранения. Търсеха какви са нараняванията в коремната кухина, има ли засегнати черва, черен дроб, бъбреци. Друг екип се концентрира върху дясната подбедрица, където имаше голям хематом. Махаха раздробените части от малкия пищял“, обяснява проф. Петров.
Организацията на медицинските екипи била перфектно организирана по думите му, инцидентът бил тест за бързината на реакцията им. „Екипите се придвижиха бързо, а пострадалите бяха обработени за кратко време. Много бързо бе разпределена работата по операционните, работеше се едновременно в няколко зали“, коментира проф. Петров. Инцидентът доказал колко силна е солидарността между реаниматорите. Специалисти от цялата страна работиха рамо до рамо. Най-голямото удовлетворение за него като лекар било да помогне да хора в беда.
Свързана тема: Какви са причините за сепсис?
СНИМКА: ТК