В пандемията много хора развиха тревожност и депресивни разстройства, а хората с психични заболявания ги обостриха. Малка част от тях обаче имат достъп до лекар специалист, а и околните по-често ги критикуват, вместо да им помагат.
Един от пет души развива някога в живота си поне един епизод на психотично разстройство, а депресията сред хората над 65 години се удвоява. Това изтъкна представителят на СЗО за България доц. Михаил Околийски по време на дискусионното студио „Картина на психичното здраве с фокус върху депресивните състояния“. То бе организирано от Коалицията за психично здраве в България, в която участници са СЗО – България, Фондация „Глобална инициатива в психиатрията“, УНИЦЕФ – България, Портал на пациента, Националният център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), Асоциация „Грижа за пациента“, Фондация „В помощ на здравето“.
Трима от четирима с депресия нямат достъп до адекватна помощ
За съжаление трима от четирима, страдащи от депресия, нямат достъп до адекватна помощ – до три визити на месец при психиатър, психолог или психотерапевт, допълни доц. Околийски. Най-големият проблем в българската психиатрия е доминиращата властова позиция на психиатъра към пациента плюс отдалечеността на психиатричните болници от големите градове и липсата на психиатрична помощ в общността.
За по-голямата част от българите депресията не се разпознава като страдание, изискващо специализирана помощ. „При страдащите от депресия се нарушава емоционалния живот на човека, спада енергията, снижава се активността на човека и той няма сили да извършва ежедневните си задължения. Но вместо да бъде окуражен да търси помощ, страдащите от депресия чуват: стига глупости, стегни се, мързи те и затова не можеш да станеш от леглото.
Страхът да потърсим помощ навреме
Малка част от хората смятат, че когато изпитваш какъвто и да е дискомфорт, трябва да потърсиш специализирана помощ“, казва психологът Калина Иванова от Фондация „Глобална инициатива в психиатрията“. Тя подчерта също, че специализираната помощ при депресивни разстройства не се заплаща от Здравната каса. Затова не е достъпна за 75% от страдащите от депресия, и то за най-нуждаещите се – безработни, бедни, социално изолирани хора.
Статистика за страдащите от голямо депресивно разстройство в България изнесе психиатърът д-р Владимир Наков, дм, началник отдел „Психично здраве“ в Националния център по обществено здраве и анализи. От данните стана ясно, че 50% от хората с психични разстройства не се лекуват, 6,2% са с пожизнена психична болест, 15% от пациентите на стационарно лечение в психиатриите са с депресия, от нея страдат 10 на 100 000 население в България.
Сезонно афективно разстройство (зимна депресия) – как да го познаем и лекуваме
Хората с тежки хронични заболявания са по-застрашени
Председателят на Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България Боряна Ботева разкри връзката между депресията с диагнозата на тежки хронични заболявания.
„Депресията обикновено съпътства хората с тежки хронични заболявания, каквито са ревматологичните, защото при тях пациентите страдат, а диагнозата се забавя средно с 10 години. Обикновено болните са в млада активна възраст, но те живеят непрекъснато със силна болка, от която не могат да спят нощем, инвалидизират се млади. За тях е невъзможно да се грижат и за себе си, и за семействата си. Болестта ги лишава от възможността да работят нормално, доходите им са ниски, нарушава се и интимният им живот. Ето защо рискът от депресивни състояния е огромен, а всеки десети има суицидни мисли“, обясни Боряна Ботева. Към всичко това тя допълни, че хората с ревматоидни заболявания не могат да си позволят помощта на психолози и психотерапевти, от която имат огромна нужда. Единствените хора, на които разчитат на разбиране и съчувствие, са пациенти като тях в специализираните групи за самопомощ в социалните мрежи.
Родителите на деца с епилепсия тайно преживяват мъката
За депресията на хората, които се грижат за човек с увреждане разказа от първо лице Веска Събева – председател на Асоциацията на родители на деца с епилепсия (АРДЕ) и член на Конфедерация защита на здравето. Веска Събева разказа, че депресията е постоянен спътник на родителите на деца с епилепсия. Те не могат да си позволят да спят, защото децата им получават по 400 гърча в денонощие. Своята тревожност те се мъчат да скрият от децата си с консумацията на алкохол и тютюнопушене.
Не общуват с други хора, защото другите не разбират тяхната болка. Единствените хора, с които могат да споделят са пак родители на деца с епилепсия и порочният кръг се затваря. Това са семейства, които живеят бедно, защото единият от родителите остава вкъщи да се грижи за детето и не работи. Родителите изпитват срам и вина, че имат дете с епилепсия и е почти невъзможно да преодолеят тези чувства.
Реджина Господинова и Ива Иванова от Българската хънтингтън асоциация коментираха психичните разстройства и депресия като неделима част от патологията при хора с нелечимо рядко заболяване.
Редактор Ина Димитрова