Пия много хапчета, не искам да се „тровя“ повече. От тези лекарства кашлям, боли ме стомаха, ще ги спра. Сега от тези белите хапченца ли трябваше да вземам или от сините? Това са реални ситуации, изказвания и въпроси от страна на възрастни пациенти.
Хронично болните често трябва да приемат множество медикаменти по различно време и по различен начин. Спазването на предписаната терапия е едно от най-сериозните предизвикателства в съвременната медицина. Данните показват, че значителна част от тези пациенти не приемат редовно лекарствата си и това има преки последици върху здравето им. Но какво стои зад това поведение и как може да се промени? Темата коментира пред БНР д-р Кирил Свиленов, специалист по обща медицина от София.
Илюзията за оздравяване: „Вече съм добре, нямам нужда от хапчето“
Един от най-разпространените мотиви за преждевременно спиране на терапията е усещането, че „вече е добре“. Когато симптомите отшумят, мнозина пациенти стигат до логичното — но грешно — заключение, че лекарствата вече не са необходими.
Това е особено характерно при артериална хипертония. Нормализирането на кръвното налягане не означава излекуване — то е резултат именно от продължаващото лечение. Спирането на медикамента връща проблема, а понякога го изостря. За разлика от инфекциозните заболявания, при които курсът на антибиотици наистина има начало и край, хроничните болести изискват устойчива и дългосрочна грижа.
Нежелани реакции — причина за самостоятелни решения
Замайване, суха кашлица, стомашен дискомфорт, умора — нежеланите реакции от медикаменти карат много пациенти да спрат лечението без консултация с лекар. Това обаче крие рискове. В повечето случаи решение съществува — промяна на дозата, алтернативен препарат или допълнителна мярка — но то трябва да бъде взето заедно с лекаря, не самостоятелно.
Когато лекарствата стават прекалено много
При пациенти с няколко хронични заболявания, наблюдавани от различни специалисти, терапията лесно се разраства до трудно управляем обем. Към предписаните медикаменти се добавят продукти без рецепта, хранителни добавки и препарати по препоръка на близки или от интернет. Резултатът — понякога 10 и повече таблетки дневно — обърква пациента и повишава риска от нежелани взаимодействия между отделните вещества, посочва д-р Свиленов.
Полипрагмазията е не само медицински, но и практически проблем: кое лекарство е най-важно? Кое е временно? Кое се приема сутрин, кое вечер? Без ясни отговори на тези въпроси спазването на терапията става изключително трудно.
Финансовата тежест не бива да се подценява
За пенсионери и пациенти с множество хронични заболявания месечните разходи за медикаменти могат да бъдат значителни. Когато средствата не стигат, някои хора пропускат дози или спират определени лекарства — без да го споделят с лекаря си. Откритият разговор за финансовите реалности на пациента е също толкова важен, колкото и обсъждането на самото лечение.
Комуникацията е в основата на всичко
Изписването на рецепта не е достатъчно. Пациентът трябва да разбира защо приема дадено лекарство, какъв ефект да очаква, колко дълго трябва да продължи лечението и какво да предприеме при странични ефекти. Когато тази информация липсва или е неясна, вероятността терапията да бъде спазена намалява значително.
Лечението, което пациентът разбира и приема като свое, се спазва значително по-добре от това, което е просто наложено отвън. Активното включване на пациента в решенията за собственото му здраве е ключова предпоставка за успешна терапия.
Доверието в личния лекар помага да се оценят дублираните медикаменти
При пациенти с много диагнози и специалисти особено важна е ролята на общопрактикуващия лекар като координатор. Личният лекар познава пациента в дългосрочен план и може да обедини информацията от всички консултации — да прецени кои медикаменти са наистина необходими, кои се дублират и кои може би вече не са актуални.
Добрата координация между специалистите — кардиолог, ендокринолог, невролог и останалите — не е лукс, а условие за безопасно лечение. Целта е не пациентът да решава сам кое да спре, а лекарите заедно да изградят терапевтичен план, който е едновременно ефективен и изпълним.
Технологиите в подкрепа на лечението
Националните здравноинформационни системи и електронното здравеопазване предлагат реална възможност за по-добра проследимост и координация. Когато лекарите имат достъп до пълна информация за предишни терапии, изследвания и консултации, рискът от дублиране или несъгласувани назначения намалява. Телемедицината от своя страна може да улесни достъпа и редовното проследяване — особено за пациенти с ограничена мобилност или в отдалечени райони — при условие че се прилага с ясна цел и не замества необходимия личен контакт.
В крайна сметка зад всяка пропусната доза стои човек с притеснения, въпроси или практически трудности. Задачата на лекаря не е само да постави диагноза и да изпише рецепта, а да обясни, да изслуша и да изгради партньорство с пациента. Терапията, която пациентът разбира и приема, има много по-голям шанс да бъде спазена — и да постигне целта си.
Ако искате да запишете час за преглед при Кирил д-р Свиленов, може да го направите в Супердок, на тел./вайбър +359 895660650 от 9 до 17 часа всеки делничен ден. Има възможност и за конксултация дистанционно по вайбър – чат или с видео. Той приема пациенти в две локации – в 29 ДКЦ София и в МЦ Лозенец (Правителствена болница).
Редактор Илиана Ангелова