Мозъкът достига пълна зрялост по-късно, отколкото се смяташе досега: ново проучване очертава пет ключови епохи в неговото развитие. То разкрива четири важни повратни точки в развитието на човешкия мозък и показва, че той достига пълния си потенциал едва в началото на 30-те години. Това поставя под съмнение досегашното схващане, че мозъкът е напълно зрял около 25-годишна възраст.
Дълго време беше ясно, че мозъкът продължава да се променя през целия живот – усвоява нови умения, адаптира се, а с възрастта част от тези способности постепенно отслабват. Но новото проучване, публикувано в списание Nature Communications, показва, че пикът на невронната организация и характеристиките, свързани с интелекта и личността, настъпва значително по-късно – около 32-годишна възраст.
Вижте още: Кои витамини запазват мозъка млад и свеж?
Мозък, сърце и бъбреци страдат, ако не пием достатъчно вода
Анализирани са мозъците на 3800 души от раждане до 90 г.
- Изследователи от Университета в Кеймбридж анализират мозъчната структура на 3802 участници на възраст от раждането до 90 години.
- Данните са получени чрез дифузионно-претеглено ЯМР, което проследява движението на водни молекули в мозъчната тъкан. Това позволява да се картографират невронните връзки и да се определят моментите на ключови промени.
Кога настъпват повратните точки?
След анализ учените разграничават пет „жизнени епохи“ на мозъка, отделени от четири решаващи повратни точки, които се случват приблизително на следните възрасти: 9 години • 32 години • 66 години • 83 години
Във всяка епоха мозъкът преминава през различни процеси на преструктуриране, укрепване или загуба на връзки. Според водещия автор Алекса Мусли тези фази дават ценна информация за невронните силни и слаби страни на мозъка във всеки етап от живота и могат да обяснят защо някои разстройства се появяват именно в конкретни периоди.
Петте епохи в развитието на мозъка
1. Детство: изграждане на основната невронна мрежа (0–9 години)
Първата епоха завършва около 9-годишна възраст. Това е период на експлозивно създаване на нови връзки. Важните невронни връзки се укрепват, докато ненужните се премахват.
Обемът както на сивото, така и на бялото вещество нараства. Сивото вещество обработва информация, а бялото предава сигнали между мозъчните региони. През тази фаза и характерното сгъване на мозъчната кора се стабилизира, определяйки окончателната форма на мозъка.
2. Юношество и ранна зрялост: мозъкът става по-ефективен и устойчив (9–32 години)
Първият голям повратен момент съвпада с началото на пубертета — период на хормонални и неврологични промени.
До 32-годишна възраст бялото вещество продължава да се развива, а мозъчните мрежи се оптимизират. Според Мусли това е единствената фаза, в която невронната ефективност реално се увеличава. Чрез паралелна обработка на информация мозъкът става по-устойчив на грешки и смущения.
Вижте още: Нова експресна невронна верига предава сигнали от стомаха към мозъка
10 ползи от ходенето пеша за фигурата, мозъка и очите
3. Зряла възраст: пик на интелигентността и личността (32–66 години)
На около 32 години мозъкът достига най-високото си ниво на организация и функционалност. След този момент започва най-дългата стабилна фаза в живота ни — период от приблизително три десетилетия, през който невронната архитектура остава относително постоянна. Именно това „стабилно плато“ се свързва с устойчиви когнитивни способности, оформена личност и зряла емоционална регулация.
4. По-напреднала възраст: начало на ранното стареене (66–83 години)
Около 66-годишната възраст настъпва третият голям повратен момент. Бялото вещество започва да се разпада, връзките постепенно отслабват, а мозъчната мрежа става по-уязвима. Рискът от здравословни проблеми, като хипертония, които влияят на мозъка, нараства значително.
5. Старост: силно изтънена мозъчна мрежа (83+ години)
След 83 години мозъчната свързаност продължава да намалява. Някои региони се претоварват, за да компенсират отслабените връзки, но с напредването на възрастта мозъкът все по-трудно преодолява смущенията. Учените отбелязват, че данните за тази фаза са най-ограничени.
Какво означават тези открития?
Това е първото изследване, което проследява „окабеляването“ на мозъка през целия човешки живот, показвайки, че развитието му протича на етапи, а не плавно и непрекъснато. Според проф. Дънкан Астъл резултатите съвпадат с усещането на много хора, че животът им преминава в отделни фази — оказва се, че и мозъкът следва този модел.
Откритията имат и важни практически последици:
- Пубертетната повратна точка (около 9–12 г.) е свързана с по-висок риск от психични разстройства.
- След 66 години мозъкът става по-чувствителен към фактори като високо кръвно, което може да ускори когнитивния спад и да повиши риска от деменция.
„Много неврологични, психологически и развитиeни разстройства са пряко свързани с начина, по който функционира мозъчната мрежа,“ подчертава Астъл. „Вниманието, езикът, паметта и голяма част от нашето поведение зависят от тези мрежи.“
Редактор Ина Димитрова