Страхова невроза и паник атаки – лекарства и други терапии

PRINT
панически атаки страхова невроза

Тревожното разстройство, познато повече като страхова невроза, е състояние, при което човек реагира с мощен пристъп на безпокойство, въпреки че няма обективна причина за това.

Има различни форми на тревожни разстройства:

Фобията е неоснователен страх

фобия страхова неврозаЧовек с фобия се страхува от определени ситуации и обекти, макар да знае, че този страх е неоснователен. Най-често срещана е агорафобията. При нея засегнатият избягва определени места или ситуации като обществени места, тълпи или дори пътувания. Хората с агорафобия се страхуват, че няма да могат да избягат по време на масова паника или пък, че ако се случи някакво бедствие никой няма да им помогне да се спасят.

За социална фобия се говори тогава, когато човек има преувеличен страх от социални ситуации (среща с други хора, които са в центъра на вниманието).

Специфични (изолирани) фобии са страх от определени обекти или ситуации като паяци, кучета, кръв, страх от летене или затворени помещения.

Панически атаки

При този тип разстройство се наблюдава внезапен пристъп на паника, която се проявява с тежка тревожност и физически реакции, като изпотяване, палпитации или замайване.

Паническа атака – може да се научим да овладяваме пристъпите

Генерализирано тревожно разстройство

При генерализираното тревожно разстройство на преден план излизат неопределени страхове и чувство на напрежение.  Страховете може да са свързани с различни житейски или всекидневни ситуации.

Освен това има хибридни форми на страхова невроза, които не могат да бъдат точно съотнесени към една или друга форма. Възможно е да има смесване на тревожност и депресия.  

Колко честа е страховата невроза

Тревожните разстройства са сред най-често срещаните психични заболявания. Смята се, че 15 от 100 души преминават през тревожно разстройство в рамките на една година. Жените се диагностицират значително по-често от мъжете.

Специфичните фобии (например страх от височини, клаустрофобия, страх от някои видове животни или инсект) са най-разпространени, но рядко се нуждаят от психиатрично или психотерапевтично лечение. Паническото разстройство се среща по-рядко, но пък най-много се нуждае от лечение.

Симптоми на страхова невроза

страхова невроза паник атакиТревожното разстройство може да се прояви чрез много различни симптоми. Болестта засяга не само умственото преживяване, но и тялото.

Често субективното чувство на страх не е непременно на преден план. По-скоро, физическите симптоми често са тези, които карат пациента да търси лекар. Поради това често първо се подозира физическо заболяване, докато не бъде установена диагнозата.

Типично за тревожното разстройство е избягването на определени ситуации или обекти. Например, човек със страх от летене в бъдеще заобикаля летенето. Някои хора с агорафобия напускат дома си само ако някой близък е с тях или изобщо не излизат.

Колкото по-дълго пациентът избягва ситуации, свързани с безпокойството, толкова повече нараства страхът. Получава се омагьосан кръг.

Хората с тревожно разстройство губят контрол над чувствата си. Те интерпретират физическите симптоми (сърцебиене, треперене) като заплаха от сърдечен удар или пък изпадат в ужак, че могат да загубят съзнание, да се сринат или да превъртят.

Паническата атака започва с буца в стомаха, сърцебиене и задух

Генерализирано тревожно разстройство – симптоми

Терминът „генерализирано тревожно разстройство“ описва продължаващо във времето безпокойство, което не се ограничава до определени ситуации или обекти. Страхът може да се отнася до различни обстоятелства или ситуации от ежедневието. Често обаче засегнатите не могат да кажат от какво точно се страхуват. Това продължава месеци или години. Хората с генерализирано тревожно разстройство могат само да разсеят себе си или да се дистанцират от този страх в краткосрочен план.

Генерализираното тревожно разстройство се характеризира с типични симптоми като:

  • силно вътрешно напрежение, свързано с тремор, мускулно напрежение и безпокойство;
  • неконтролируема свръхвъзбудимост, характеризираща се с чувство на стягане, изпотяване, сухота в устата и замаяност;
  • прекомерна бдителност, съпроводена с чувство за напрежение;
  • прекомерен страх;
  • нарушение на съня;
  • раздразнителност.

Симптоми при паническо разстройство

Паническо разстройство се проявява в повтарящи се, неочаквани пристъпи на паника. При паник атаките внезапно възникват силно напрежение и страх. В рамките на няколко минути страхът нараства, стига се до кулминация и след това бавно избледнява. В допълнение към силните чувства на тревожност, характерните физически симптоми са типични:

  • Тахикардия, разширяване на зениците;
  • Скованост;
  • Недостиг на въздух и задух;
  • Виене на свят;
  • Треперене;
  • Болка в гърдите;
  • Изпотяване;
  • Сухота в устата;
  • Гадене;
  • Чувството,човек стои до себе си (деперсонализация);
  • Изтръпване.

Неприятното е, че много хора с подобни проблеми развиват страх от самия страх, т.е. от следващия пристъп. Това ги кара да се затварят все повече в себе си.

Паническата атака може да продължи няколко минути до няколко часа – но в повечето случаи отнема около 10 до 30 минути.

Когато физическите симптоми на паническо разстройство са съсредоточени върху сърцето (например сърцебиене, стягане в гърдите), това се нарича сърдечна фобия. Тази форма на паническо разстройство засяга главно мъже на средна възраст. Сърдечната фобия често се провокира от силни впечатления, свързани с болен от сърце човек в близкото обкръжение на засегнатия човек, или прекалено интензивни емоции по повод на такива заболявания.

Тревожно разстройство: лечение

В повечето случаи тревожното разстройство може да се лекува добре. Важно е то да започне рано за по-пълноценно възстановяване.

При лечението на тревожни разстройства е доказано, че комбинацията от лекарствени и психотерапевтични подходи е особено ефективна. Терапията зависи от вида на тревожното разстройство и тежестта му.

Уроци по самоконтрол при страхова невроза и панически атаки

Когнитивна поведенческа терапия

Има различни форми на психотерапия. Има доказателства, че когнитивната поведенческа терапия е ефективна при лечението на тревожни разстройства.  

Когнитивната терапия почива на разбирането, че нашите мисли, минал опит оказват влияние върху чувствата. Това означава, че ако човек възприема дадена ситуация като опасна, това би засегнало чувствата му.  

В когнитивната терапия, засегнатото лице трябва да осъзнае до каква степен мисленето, чувството и поведението се влияят взаимно. Той научава кои от неговите мисловни процеси и поведения водят до този продължаващ страх. Много хора не осъзнават негативните мисли, които често минават през ума им. В случая може да бъде полезен дневник, в който човек записва своите мисли и реакции в определени ситуации.  

За да се убеди човек наистина, че ситуацията не е заплашителна,  е важно да се изправите лице в лице с нея. Важното е в този момент пациентът да се намира под терапевтично наблюдение. Обикновено това се тренира първо във въображението му, а по-късно и в реалния живот.

Целта е да остане в ситуацията, докато страхът не намалее значително. Така човек постепенно разбира, че ужасът, който изпитва, е неоснователен.  

Психодинамични процедури

Психодинамичните процедури включват аналитична, както и дълбока психотерапия. Поддръжниците на психодинамичната психотерапия приемат психоаналитичен подход. Според тях всичко, което човек мисли, чувства или прави, е повлияно от неосъзнати преживявания в миналото. Зад страха от дадена ситуация могат да стоят вътрешни, обикновено неосъзнати конфликти. Може да са свързани с определени събития в детството и да се проявяват под формата на тревожност.

При този тип подход в лечението терапевт и пациент първоначално разкриват основния конфликт, за да го осмислят впоследствие. Целта е човекът сам да стигне до извода, че страховете, стоящи зад конфликта, са неоснователни и нямат нищо общо с действителността. Друга важна цел на терапията е той да се научи да решава по-конструктивно своите конфликти.

Терапия с лекарства на тревожни разстройства

лекарства лечениеПри лечението с медикаменти на тревожно разстройство обикновено се използват антидепресанти.

Антидепресантите могат да бъдат анксиолитични и успокояващи. При тревожните разстройства често се използват така наречените селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRIs) или инхибитори на обратното захващане на серотонин норепинефрин (SNRI).

SSRI включват лекарства като сертралин, пароксетин, есциталопрам и циталопрам. Венлафаксин може да помогне с SNRI.

Антидепресантите се намесват в метаболизма на мозъка и в съотношенията на концентрацията на химически посредници (невротрансмитери) между нервните клетки. Невротрансмитерите предават електрически сигнали от един нерв към друг. При свързване на един нерв с друг от първия се отделя специфично вещество – невротрансмитер, и се предава към втория нерв.

Веществото се свързва със специфично място за свързване (рецептор) при съседния нерв. Това задейства електрически сигнал у втория нерв, който той предава. След като веднъж приключи задачата си, този невротрансмитер или се разгражда, или се усвоява отново от нервната клетка, която го е освободила.

Концентрацията на невротрансмитери като серотонин и норепинефрин често е нарушено при хора с тревожно разстройство. SNRIs и SSRIs влияят селективно, като потискат повторното усвояване на серотонин и норепинефрин от нервните клетки, като така удължава положителния ефект от тях.

Кои са възможните странични ефекти

Страничните ефекти от двете групи лекарства биха могли да бъдат:

  • Сърдечно-съдови заболявания;
  • Главоболие;
  • Гадене;
  • Стомашно-чревни проблеми.

Комбинацияна на SNRI с триптанови препарати (напр. при мигрена) трябва да става само след консултация с лекаря.

МАО инхибитори

В допълнение към SSRI и SNRI лекарите използват за лечение на тревожност и т.нар МАО инхибитори като моклобемид и трициклични антидепресанти като кломипрамин.

МАО-инхибиторите предотвратяват разграждането на така наречените моноамини (допамин, епинефрин, норепинефрин, серотонин), така че те остават в по-високи концентрации и по този начин противодействат на депресия и тревожност. Възможните нежелани реакции включват сухота в устата, безпокойство, стомашно-чревни проблеми и главоболие.

Трициклични антидепресанти

Така наречените трициклични антидепресанти облекчават безпокойството и вътрешната тревожност. Те се намесват в концентрацията на различни вещества в мозъка, като потискат усвояването на веществата в нервните клетки. По този начин невротрансмитерите остават във високи концентрации за предаване на сигнали между нервните клетки. Нежеланите странични ефекти могат да са ниско кръвно налягане, сухота в устата или замаяност.

Добре е да се знае, че ефектът от лечението с антидепресанти настъпва най-рано две седмици след началото на приема.

Прегабалин, буспирон и опипрамол

Други лечебни субстанции, които се използват за лечение на страхова невроза, са следните:

Прегабалин: Така нареченият модулатор на калциевия канал се използва особено при генерализирани тревожни разстройства

Буспирон: Той има свойството да противодейства на страха и може да се използва при хора с генерализирано тревожно разстройство, когато други терапии не са успели.

Опипрамол: Въпреки че активната субстанция опипрамол може да бъде съотнесена към трицикличните антидепресанти, тя не възпрепятства повторното поемане на серотонин и норепинефрин. Опипрамол има противодействащ на страфа и успокояващ ефект. Препоръчва се при генерализирано тревожно разстройство, когато други терапии не са постигнали желаните резултати.

Бензодиазепини

За да се изчакат спокойно седмиците до настъпване на ефекта от антидепресантите, лекарите понякога предписват бензодиазепини. Те спадат към групата на успокоителните и помощни средства за сън.

Бензодиазепините имат много бърз успокояващ ефект, има обаче известен риск да се развие зависимост. Затова трябва да се приемат за кратко време и само толкова, колкото е наистина необходимо.

Техники за релаксация

Чувството на страх винаги е съпроводено с голямо напрежение, затова си заслужава да бъдат изучени и приложени различни техники за отпускане и мускулна релаксация.

Редовното физическо натоварване чрез спорт или активно движение също оказват много положително въздействие при различните страхови състояния. С релаксация и спорт не може да се излекуват страхова невроза и паническа атака, може обаче съществено да се подобри състоянието на засегнатите хора.

По статията работи Ина Димитрова

Източник: Onmeda.de

[Общо: 9    Средно: 3.3/5]
Страхова невроза и паник атаки – лекарства и други терапии беше последно модифицирана от: декември 14th, 2018 Iliana Angelova

Още

Share on Facebook185Share on Google+0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someonePrint this page
loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *