понеделник, 15 април, 2024
- Реклама -
НачалоИнтервюНе пийте кантарион, ако вземате антидепресанти

Не пийте кантарион, ако вземате антидепресанти

Проф. Николай Данчев е бил заместник декан на фармацевтичния факултет и национален консултант по фармакология. В момента е председател на Националния съвет по цени и реимбурсация.

– Доц. Данчев, имат ли българите навика да четат листовките в опаковките на лекарствата?

– Даже прекалено много обръщат внимание. Според мен 20-30% от лекарствата не се пият, защото като прочете листовката, човекът се плаши. В света се борят две тенденция – да се пише много или да се пише малко. В Япония няма листовки. Там лекарят казва – пий това, не пий онова. Само толкова. Казва колко пъти да се взема и няма листовки.

– Трябва ли да се вземат толкова насериозно описаните странични ефекти?

– Процентите на нежеланите ефекти са изключително малко. Дори при многомилионната употреба за 5 г. да е имало две съобщения, пак се описват. Иначе производителят рискува съдебни дела за милиони, ако не предупреди. Но пък психологическото въздействие от описанията е много голям. Оправдано е да се пише, когато от някои лекарства за кръвно при 6% от хората има вероятност от суха дразнеща кашлица. Понякога заради нея се налага или спиране, или минаване на друг препарат. А има нежелани реакции, които са наблюдавани за 10 г. два пъти. Посочването им само сплашва болните. Случвало ми се е да убеждавам роднина, че сиропът за кашлица е безвреден за черния дроб заради такива предупреждения.

– А разбират ли хората листовките?

– Има изискване да са написани на разбираем език. Правят се тестове за читаемост с обикновени потребители. Това е въведено и в България. Всички термини трябва да са на достъпен за пациента език.

– За хранителните добавки няма предупреждения и хората мислят, че са безопасни. Така ли е?

– У нас не можем да разберем кое е лекарство, кое не. Хранителните добавки са на уведомителен режим – търговецът подава само декларация в РИОКОЗ. Няма никакъв последващ контрол. Трябва ни лаборатория, която да може да докаже аналитично, че това, което е обявено на опаковката, съответства на съдържанието. Затова на пазара се промъкват добавки със сибутрамин, който е забранен като лекарствен продукт. Съставката „подсилва“ притъпяването на апетита, но има негативен ефект върху сърдечно-съдовата и централната нервна система. Появяват се възбуда, безсъние и други неща.

– Границата между добавка и лекарство понякога е тънка…

– Гинко билоба е най-продаваната добавка в световен мащаб. Хората не знаят, че ако го пиеш едновременно с аспирин и други лекарства, които разреждат кръвта, има риск от повишено кървене, дори ако си вадиш зъб. Поне 10-14 дни по-рано трябва да се спре добавката с гинко билоба. Понякога пациентите дори не казват на лекаря, че пият добавка, а после се чудят, че кърви. Да не говорим за жълтия кантарион, който е класически пример за различни взаимодействия.

– С кои лекарства си взаимодейства?

– С всички антидепресанти, с някои сърдечно-съдови хапчета. В учебниците по фармация има специален раздел за взаимодействия с други лекарства, хранителни добавки и храни. От храните грейпфрутът е най-често цитиран. Той намалява действието на повечето лекарства, но има и десетина, на които пък го увеличава. Хората смятат, че като е хранителна добавка, е безвредно. Всъщност много фирми избягаха по този начин от тежката, скъпа и продължителна процедура по регистрация като лекарство.

Едно и също нещо го има като лекарство и като добавка. Ето пример с гинко билоба – 40 мг е лекарство с рецепта, 60 мг – лекарство без рецепта и 120 мг – хранителна добавка. Би трябвало да е обратното.

– Вдигна се доста шум, когато преди месец-два влезе в сила новата директива за регистрация на лекарства с растения. Билкарите смятаха, че всяка тревичка ще трябва да се регистрира като лекарство. Така ли е?

– Не е така. Списъкът е само от 250 растения. Освен това става дума за въвеждане на облекчена процедура за регистрация на такива лекарства. Европа не се е договорила коя институция да се занимава с хранителните добавки. У нас това е задача на Агенцията по храните.

– Как трябва да става контролът върху тях?

– Трябва да се оборудва референтна лаборатория, която да гарантира, че това, което е обявено го има и че няма други неща, които не са изписани на опаковката.

Свързани публикации
- Реклама -

ПОПУЛЯРНИ

НОВИ

- Реклама -