Ракът на яйчниците е злокачествено заболяване, което се развива в тъканите на яйчниците – женските полови жлези, отговорни за производството на яйцеклетки и хормони като естроген и прогестерон. Това е едно от най-сериозните гинекологични онкологични заболявания, тъй като често остава незабелязано в ранните си стадии поради липсата на специфични симптоми. За колко време се развива рак на яйчника, които са първите симптоми и какво е лечението – в тази статия ще научите всичко най-важно.
Най-често срещаният тип е епителният рак на яйчниците. Започва в слоя тъкан около яйчниците (епител). Има повече от 5 различни подтипа епителен рак на яйчниците.
Често срещани:
⮞ Високостепенен серозен карцином;
⮞ Високостепенен ендометриоиден карцином.
По-рядко срещан епителен рак на яйчниците:
⮞ Нискостепенен серозен карцином
⮞ Нискостепенен ендометриоиден карцином
⮞ Карциносарком (злокачествени смесени мюлерови тумори на яйчника)
⮞ Светлоклетъчен карцином
⮞ Муцинозен карцином
⮞ Тумори с нисък злокачествен потенциал (наричани още гранични епителни тумори)
По-рядко срещани неепителни ракови заболявания на яйчниците:
⮞ Злокачествени стромални тумори на половата връв
⮞ Злокачествени тумори на зародишни клетки
Патологът е този, който определя вида на рака на яйчниците чрез изследване на ракова тъкан, взета чрез биопсия или хирургична манипулация. Пак патолог определя степента на рака. Това е различно от стадия на рак. Степента на рак е оценка за това, колко бързо се очаква ракът да расте и да се разпространява. Тя се основава на това колко необичайни изглеждат раковите клетки под микроскоп. Високостепенните ракови заболявания растат и се разпространяват по-бързо от нискостепенните ракови заболявания.
Вижте още: Подозират хламидиите, че провокират рак на яйчниците
Нов хирургичен метод увеличава преживяемостта при рак на яйчниците
Нов тест казва какъв е рискът от рак на яйчниците
За колко време се развива рак на яйчника
Развитието на рак на яйчниците може да отнеме години, но често протича безсимптомно в ранните си стадии, което го прави труден за откриване.
Ракът на яйчниците минава през няколко фази. Най-ранната е с предракови промени, например при жени с генетична предразположеност (BRCA1/BRCA2 мутации). Клетъчните промени започват десетилетия преди появата на клинично изявен рак. Като Ранен стадий (I) се определя, когато туморът е ограничен в яйчниците. Той може да остане незабелязан в продължение на няколко години.
Локално разпространение (II-III стадий) означава, че туморът се разпространява към околните тъкани и органи (перитонеум, матка, черва). На този етап симптомите стават по-осезаеми, но често са неспецифични. В напредналия стадий (IV) се откриват метастази в отдалечени органи като черния дроб, белите дробове или лимфните възли. Разпространението може да настъпи в рамките на месеци до няколко години.
Колко време отнема развитието на този рак?
- При генетично предразположени жени ракът може да се развие по-бързо – в рамките на 5-10 години.
- При спорадични случаи (без фамилна обремененост) заболяването може да се развива бавно в продължение на повече от 10 години, преди да стане клинично значимо.
- Веднъж диагностициран, напредналият рак на яйчниците може да прогресира в рамките на месеци, ако не се започне лечение.
Първи симптоми на рака на яйчниците – защо ранното откриване е трудно?
Тъй като яйчниците се намират дълбоко в коремната кухина, туморите могат да растат дълго време, преди да предизвикат осезаеми симптоми. Това прави редовните профилактични прегледи ключови за ранната диагностика.
За съжаление, в началото ракът на яйчниците може да не причини никакви симптоми, чак докато туморът не стане много голям или пък се разпространи с метастази. Някои първи симптоми пък може да отведат пациента първо при гастроентеолог. Най-често това са:
⮞ Чувство за подуване;
⮞ Киселини и лошо храносмилане;
⮞ Болка в таза или корема;
⮞ Проблеми с храненето или усещане за бързо засищане;
⮞ Чувство на нужда от често или спешно уриниране;
⮞ Болка по време на секс.
Коварното е, че тези симптоми могат да бъдат причинени и от други, често срещани здравословни проблеми. Подозрението за рак е по-основателно, ако симптомите са:
⮞ Нови (започнали са преди по-малко от 1 година)
⮞ Чести (случват се повече от 12 дни всеки месец)
⮞ Стават по-тежки в течение на времето.
За да се установи диагнозата, лекарят прави преглед и назначава различни видове изследвания – лабораторни, образни или биопсия.
Лечение при рак на яйчниците
Лечението на рак на яйчниците обикновено включва комбинация от терапии. Конкретният подход зависи от фактори като стадия и вида на рака на яйчниците, цялостното здравословно състояние на пациентката и наличието на специфични генетични мутации. Ето някои често срещани видове терапии:
Хирургия: Хирургията често е първата стъпка в лечението на рак на яйчниците. Това включва отстраняване на възможно най-голяма част от тумора, заедно със засегнатите тъкани и близките лимфни възли. В зависимост от степента на заболяването могат да се извършат различни хирургични процедури, като хистеректомия (отстраняване на матката), двустранна салпингооофоректомия (отстраняване на яйчниците и фалопиевите тръби) и хирургия за премахване на обема (отстраняване на толкова туморна тъкан, колкото възможен).
Химиотерапия: Химиотерапията включва използването на лекарства, които целят унищожаването на ракови клетки или предотвратяване на тяхното размножаване. Може да се прилага преди операция (неоадювантна химиотерапия), за да се свие туморът, или след операция (адювантна химиотерапия), за да се унищожат всички останали ракови клетки. Химиотерапията често е комбинация от различни лекарства и може да се прилага интравенозно или перорално.
Какво могат новите лекарства?
Таргетните терапии са лекарства, предназначени да насочват специфично определени молекули или пътища, участващи в растежа и разпространението на раковите клетки. Например, инхибиторите на PARP (като олапариб и нирапариб) са такива персонализирани терапии, използвани при рак на яйчниците с BRCA мутации или други дефекти на възстановяване на ДНК.
Необходими са специфични изследвания, които да установят дали генетичният тип на тумора ще се повлияе от таргетната терапия. Тя не е подходяща за всички пациенти с рак на яйчника.
Имунотерапията има за цел да стимулира имунната система на тялото да разпознава и атакува раковите клетки. Инхибиторите на имунните контролни точки, като пембролизумаб и ниволумаб, се изследват за техния потенциал при лечението на някои видове рак на яйчниците.
Хормоналната терапия се използва за някои видове рак на яйчниците, които са чувствителни към хормоните. Това включва блокиране или намеса в ефектите на хормони (като естроген) върху растежа на раковите клетки.
Въпреки че е по-рядко срещана от други лечения, лъчевата терапия използва високоенергийни лъчи за насочване и унищожаване на раковите клетки. Може да се използва в специфични случаи, като например за лечение на рецидивиращ рак на яйчниците, който се е разпространил в определени области.
Лечение според стадия на рака
Лечението на рак на яйчниците се съобразява и със стадия на заболяването.
Етап I: Основното лечение в ранен стадий обикновено е операция за отстраняване на засегнатия яйчник или яйчници (оофоректомия). Отстраняват се и всички други засегнати тъкани (фалопиеви тръби, матка, оментум, лимфни възли). Ако ракът е ограничен до яйчника (Етап IA), операцията може да е лечебна и може да не е необходимо по-нататъшно лечение. Ако има доказателства за разпространение на рак в корема (Етап IB или IC), химиотерапията може също да бъде препоръчана за насочване към всички останали ракови клетки.
Етап II: Хирургията все още е основното лечение. В зависимост от степента на заболяването, хирургичната процедура може да включва отстраняване на засегнатия яйчник, фалопиева тръба, матка, оментум, лимфни възли и други засегнати структури. Химиотерапията често се препоръчва след операция за насочване към всички остатъчни ракови клетки и намаляване на риска от рецидив.
Етап III: Лечението на рак на яйчниците в стадий III обикновено включва комбинация от операция и химиотерапия. Хирургията има за цел да премахне възможно най-голяма част от видимия тумор, процедура, известна като хирургия за премахване на обема. Това може да включва отстраняване на яйчниците, фалопиевите тръби, матката, оментума, лимфните възли и всички други участващи тъкани. Химиотерапията се прилага след операция (адювантна химиотерапия) за насочване към всички останали ракови клетки и за справяне с всяко микроскопично разпространение на болестта.
Целеви терапии, като инхибитори на PARP, също могат да се обмислят при пациенти с определени генетични мутации. Етап IV: Ракът на яйчниците в напреднал стадий често изисква агресивно лечение. Все още може да се извърши операция за отстраняване на възможно най-голяма част от тумора, но основният фокус е върху системното лечение. Химиотерапията, често комбинация от различни лекарства, е основният подход за контролиране на заболяването и подобряване на качеството на живот. В някои случаи могат да се обмислят и таргетни терапии или имунотерапия.
Автор Ина Димитрова