– Д-р Генев, като председател на асоциацията на болничните лекари как приемате идеите на касата от догодина да фиксира броя на пациентите, които се лекуват по дадена диагноза?
– Това ще върже още повече ръцете на болниците. Преди даваха например 2000 лв. бюджет, ние го разпределяме и можем да лекуваме 10 хернии, 20 апандисита и друго, каквото има според сезона. Сега слагат още ограничения – на месец да имаме право само на 10 пневмонии, 15 апандисита. Ами ако този месец нямам пневмонии, а имам 35 апандисита?
Значи пневмониите няма да ми ги платят, но няма да получа също и парите за допълнителните апандисити. Това е ограничаване на свободата ни. Лекарската професия предполага творчество, а опитите да бъде вкарана в рамка носят само хаос.
– Как оценявате все пак предложените мерки?
– При това, което предлага здравната каса, най-добре да я закрият. Да останат 3-4-ма души, които да разпределят пари. Касата бездруго вече е одържавена. Вече бяха взети в националния резерв около 2 млрд. лв. пари от здравни вноски. Сега служителите на касата ги назначават като държавни чиновници. Няма смисъл от цялата структура с 2800 души.
– Очаквате ли да се разберете с касата?
– Не очаквам нищо хубаво да се случи. Продължават да ни делят на „свои“ и „чужди“ болници. Някои лечебни заведения не могат да изпълнят бюджета, който им е даден, но въпреки това пак го увеличават. Други, които работят, обслужват няколко общини, остават на празна ясла. Пишем писма, обосновки. В крайна сметка нашите искания досега са оставали неуважени.
Там горе са седнали са като индийски мъдреци, гледат си пъпа и мислят, че той е центърът на света. Само слушаме обещания какво ще направят. Ще предвидят колко апандисита ще има в Харманли ли? По върховете изпълняват определени политически поръчки. Само че в здравеопазването у нас няма политика.
– Поне финансовата рамка сега поносима ли е?
– За някои болници е поносима. Има лечебни заведения, където дават общо взето задоволителни средства. Но в други като Хасковска област парите са по-малко. На човек годишнот се падат малко под 85 лв. при средно за България болничен разход на човек от населението около 120 лв.
Ето, в болницата в Харманли, която ръководя, месечният бюджет е 25-30 хиляди лева . Едва успявах да изляза на нула с тези пари. Искат непрекъснато да правим и техническо обновяване. Подписа се и ново рамково договаряне за нови заплати на лекарите, което предвижда увеличение. Та този бюджет тогава ще отиде само за заплати. Правят се сметки без кръчмаря. Поставят се високи изисквания, а парите стават по-малко. Бюджетът ни е с 20% по-нисък отпреди, когато нямах отделение по анестезиология. Новите условия ще са още по-рестриктивни.
– Вашата болница е общинска, общината не помага ли?
– Общинските болници в страната работим като частни дружества, това е положението. Колкото пари изкараме, толкова харчим за заплати, лекарства и друго. Общината сама едва връзва двата края, а какво остава да помага на нас. На всичко отгоре извършваме и социална дейност. Много неосигурени търсят спешна помощ. Оттам викат консултанти на общинската болница. Плащат му не от спешната помощ, а ние. Всяко изследване, което се прави, също е за наша сметка. Това е не само вземане на кръв, но и рентген, компютърна томография и др. Много пъти сме казвали на здравните министри, но резултатът е никакъв.
Д-р Динчо Генев е председател на националната асоциация на лекарите от болничната помощ, която е структура на Българския лекарски съюз (БЛС). Той е и управител на общинската болница в Харманли. Интервюто с него е по повод предложената от здравната каса нова методика за определяне на болничните бюджети.
Свързани теми: Лекари заплашиха касата с бойкот
Куп нарушения в болниците откри здравната каса
Касата готви нова методика за плащане на болници
Касата ще следи онлайн движението на пациенти
СНИМКА: БОЛЕНЗДРАВ