четвъртък, 18 юли, 2024
- Реклама -
НачалоХраненеДобрият холестерол може да бъде увреден и вече да не е полезен

Добрият холестерол може да бъде увреден и вече да не е полезен

Холестеролът е органична молекула от семейството на стеролите и е най- известният техен представител. Стеролите от своя страна представляват липидни (мастни) субстанции, въпреки че химически са различни от другите видове мазнини.

Роля на холестерола в организма

Холестеролът в човешкия организъм изпълнява изключително важни и незаменими функции. Той участва в изграждането на клетъчните мембрани на цялото тяло, има особена пластинка и функционална (включително медиаторна) роля в нервната тъкан и в частност в мозъка.

От него организмът синтезира стероидни хормони – надбъбречни и полови (тестостерон и естрогени), витамин D и жлъчни киселини. Тъкмо защото без него животът е немислим, природата е предвидила нашият организъм да може да го синтезира, дори и той да отсъства в нашата храна. Всъщност една голяма част от холестерола (около 80%) се синтезира в нашето тяло, главно в черния дроб.

Храни, които понижават лошия холестерол

Какво са липопротеини

Както е известно, мазнините, в това число и холестеролът, са неразтворими във вода и поради това не могат да се транспортират в кръвта в свободен вид. За тази цел съществуват определени протеини (белтъци), които функционират като транспортни средства и пренасят различните видове мазнини, като холестерол, триглицериди и фосфолипиди.

Свързаните в комплекси мазнини и белтъци се наричат липопротеини. За хопестерола съществуват главно два основни транспортни комплекса: липопротеини с ниска плътност – LDL и липопротеини с висока плътност – HDL.

Те имат противоположна функция. LDL пренасят холестерола от черния дроб до останалата част от тялото, а HDL пренасят холестерола от кръвния ток обратно към черния дроб, където се преработва и елиминира от тялото.

Защо холестеролът е вреден за съдовете?

Добър и лош холестерол – балансът между тях е сложен

Смята се, че при дадени условия LDL холестеролът може да се отлага по стените на кръвоносните съдове и да предизвиква тяхната дегенерация и в частност – атеросклероза. За това по традиция е наречен лош холестерол. За HDL се смята обратното – че почиства съдовете и даже ги възстановява, ако има повреди по тях и затова е наречен добър холестерол.

Следвайки тази логика, е изкушаващо да приемем, че колкото е по- нисък LDL, толкова е по-добре. И също, че колкото HDL е по-висок, толкова сме по-здрави и защитени от съдова склероза. Реалността обаче са оказа по-различна от този опростен модел. Първо, установява се, че и така нареченият лош холестерол има много важни и полезни функции на преносител към тъканите. И най-важното – че той става вреден не толкова и само със своето количество, колкото със своето качество. Той уврежда съдовете, като се утаява в неразтворими плаки тогава, когато е оксидирал. Главният стимулант за оксидирането (окислението) му е присъствието на некротични клетъчни остатъци и свободни радикали.

Вижте във видеото 10 храни, които съдържат най-много холестерол.

Ролята на възпалението за нивата на холестерола

Най-честата причина за това присъствие са процесите на възпаление – универсалната реакция на организма към наличие на чужди за него елементи. Това са различни видове токсини – отпадъци на обмяната, химикали в храната и екологични замърсители, както и съпътстващи ги микроби – бактерии, вируси, гъбички.

От друга страна, се оказа, че т.нар. добър холестерол – HDL, далеч невинаги е еднороден като качество. Това означава, че вече можем да говорим за добър HDL и лош HDL. Дори добрият холестерол може да има две подразделения. Двата основни протеина, които съставят HDL се наричат аполипопротеини – АроА-I (75%) и АроА-II (25%). АроА-I е благоприятен и е от жизненоважно значение за способността на HDL да изчиства повредения LDL от циркулацията и по стените на артериите. АроА-II има обратно действие – твърде много от него причинява лоша функция на HDL.

Един ключов знак, че човек няма достатъчно АроА-I и има твърде много АроА-II, е увеличеното ниво на триглицериди в кръвта. Триглицеридите, един друг вид плуващи в кръвта мазнини, никога не трябва да са повече от два пъти стойността на HDL – тази връзка е дори по-важна, отколкото съотношението добър към лош холестерол. Ако съотношението ТG/HDL е повече от 3.5, това е знак за инсулинова резистентност и предиабет.

Три са основните причини HDL да бъде „повреден“ и вече да не изпълнява своите добри функции:

1)        Липса на адекватно хранене, за да може HDL да възстановява своята функционална форма. Това е таено недостатъчност на АроА-I;

2)        Окислително увреждане иа АроА-I, причинено от възпаление. Това означава, че при възпаления в тялото ще има лошо качество на HDL при това влошаването е право пропорционално на силата на възпалението;

3)        Гликирането на HDL (свързването със захари), което го „циментира“. Колкото по-неконтролирана е кръвната захар, толкова по-лошо е качеството на HDL. Става все ло-ясно нещо, което има изключително практическо значение за здравето: не е важно само лошият холестерол да е нисък, а добрият да е колкото се може по-висок. Много по-важно е какво е качеството и на двата. Критичният фактор, който променя диаметрално тяхната биологична функция, е наличието на възпаление и респективно оксидирането на двете фракции.

За да се прецени състоянието на добрия холестерол (а и на лошия), е необходимо да се изследват, успоредно с липидиия статус и маркерите за възпаление: С-реактивен протеин, фибриноген, тромбоцити, СУЕ, левкоцити. Също така гликиран хемоглобин, хомоцистеин и феритин.

Практическият извод от всичко това е: да избягваме в максимална степен технологично преработената храна, която поради съдържанието в нея на токсични и деградирали вещества действа силно дразнещо и корозивно на тъканите, като предизвиква по този начин възпаление. Организмът възприема променената храна като чуждо тяло, попаднало в него и реагира към нея с възпаление. На първо място основният причинен фактор в тази храна в термично обработената мазнина, но не само пържената, а също така печената и варената. Дори е установено, че и суровата, но извлечена от естествения си контекст мазнина, дори студено пресованата. играе ролята на своеобразно чуждо тяло, попаднало в организма.

Така видяна, мистерията на холестерола, дългогодишното объркване и противоречия, свързани с него, започват да се изясняват. Отново най-простото се оказва най-вярно: колкото повече променяме и трансформираме храната си, толкова повече я превръщаме от храна в отрова. И обратиото: колкото повече храна консумираме в нейния естествен и непроменен вид, толкова повече тя ще ни дарява със сила, жизненост и здраве.

Д-р Георги Гайдурков, специалист по хранене и диететика

Свързани публикации
- Реклама -

ПОПУЛЯРНИ

НОВИ

- Реклама -