Представете си, че се събуждате всяка сутрин с напълно запушен нос, не можете да усетите нито миризмата на кафето, нито вкуса на закуската. Лицето ви тежи, гърлото дразни от стичащ се секрет, а нощем не можете да спите спокойно. За милиони хора по света това не е временна настинка – това е всекидневната реалност при хроничен риносинуит с носни полипи.
Какво всъщност се случва в носа при хроничен синузит?
Носната ни кухина е облицована с деликатна лигавица, която нормално филтрира въздуха, овлажнява го и ни защитава от инфекции. Когато обаче тази лигавица се възпали и остане възпалена повече от 12 седмици – говорим за хроничен риносинуит (хроничен синузит). Понякога причината е инфекция, която не е преминала докрай, друг път – алергия или структурни особености на носа.
При определени хора хроничното възпаление дава тласък за нещо допълнително: в лигавицата започват да се образуват носни полипи. Те не са тумори и не са опасни в онзи смисъл – представляват малки, меки израстъци, наподобяващи капчици гел, наредени по стените на носната кухина и синусите. Проблемът е, че с времето растат, запушват проходите и превръщат обикновеното дишане в ежедневна борба.
Защо едни хора развиват полипи, а други – не?
Отговорът се крие в имунната система, по-точно в т.нар. възпаление тип 2. При склонните към полипи хора имунната система реагира прекомерно – активират се специфични клетки (еозинофили) и антитела (IgE), които поддържат лигавицата в постоянно възпалено състояние, с оток. Именно затова тези пациенти толкова често имат и бронхиална астма, и непоносимост към аспирин – всичко това са проявления на един и същ имунен механизъм, само в различни органи.
Лечението преди: операция след операция
Стандартното лечение започва с кортикостероидни спрейове за нос, а при обостряне – с кратки курсове таблетки. Когато и това не помага, се стига до ендоскопска операция за отстраняване на полипите. Операцията носи облекчение – но за много пациенти то е временно. Полипите се връщат, обонянието отново изчезва, и кръгът се затваря. За някои пациенти животът е бил поредица от краткотрайни подобрения и нови рецидиви.
Съвременното лечение на хроничен синузит с или без полипи предлага много по-голям избор на подходи и медикаменти, посочва д-р Мариана Мандажиева, алерголог и управител на МЦ „Искър“. Тя приема пациенти с направление или свободен прием на адрес ул. Димитър Хаджикоцев 88 в кв. Лозенец, София. Записване на тел. 0877589040 или в Супердок.
Биологичните терапии: прецизен удар срещу възпалението
Съвременната медицина предложи различен подход: вместо да се бори с последствията – полипите, – да атакува самата причина – възпалението тип 2. Биологичните терапии са точно това: медикаменти, проектирани да блокират конкретните молекули, поддържащи хроничното възпаление. Не потискат имунната система изцяло, а действат прицелно, като изключват точно онзи механизъм, който е отговорен за проблема. Прилагат се под формата на подкожна инжекция на всеки няколко седмици.
Днес разполагаме с няколко утвърдени препарата:
Дупилумаб блокира рецептора на две ключови възпалителни молекули – IL-4 и IL-13. Клиничните проучвания показват впечатляващи резултати: полипната маса намалява, носът се отпушва, а обонянието – онова толкова лично усещане за света наоколо – се завръща. Допълнителен бонус: при пациентите с придружаваща астма и тя се контролира по-добре.
Омализумаб е насочен срещу IgE антителата – ключов участник в алергичното и неалергичното еозинофилно възпаление. Интересното е, че помага не само на хората с класическа алергия, но и при тези, при които IgE участва във възпалението без типична атопия.
Меполизумаб и бенрализумаб действат срещу еозинофилите – клетките, стоящи в основата на възпалението тип 2. Те блокират IL-5 или неговия рецептор и така се намалява нуждата от операции, а симптомите се подобряват значимо. По-новият депемокимаб действа по същия механизъм, но с важно предимство за пациентите – прилага се само два пъти в годината.
Какво усещат пациентите?
За мнозина промяната идва в рамките на първите седмици. Дишането се освобождава, а след него – постепенно – се завръща и обонянието. Много пациенти споделят, че именно това е моментът, в който се чувстват „нормални“ отново: усещат миризмата на цветята, вкуса на храната, аромата след дъжд. Нуждата от кортикостероидни таблетки намалява, а рискът от нова операция – също.
Биологичните терапии не са за всеки пациент с полипи. Те са подходящи при тежко протичане с доказано възпаление тип 2, при рецидив след операция, при чести нужди от системни кортикостероиди или при значимо влошено качество на живот, особено ако има и астма. Тъй като тези лекарства са скъпоструващи, решението за тяхното прилагане се взима внимателно от специалист алерголог след задълбочена преценка.
Какво предстои?
Изследванията не спират. Разработват се нови терапии, насочени към още по-ранни етапи на възпалението – молекули като IL-33 и TSLP, – а учените работят и върху средства срещу бактериалния биофилм в синусите, който при някои пациенти поддържа възпалението въпреки лечението. Целта е ясна: терапия, персонализирана според точния възпалителен профил на всеки отделен пациент.
Хроничният синузит с полипи дълго е бил едно от онези заболявания, с които просто се „живее“. Съвременната медицина все по-убедително показва, че не трябва да е така.
Редактор Ина Димитрова
Снимки: Freepik, архив