В момента нищо реално не се прави за решаването на проблема със здравнонеосигурените, казва ген. Стоян Тонев, началник на ВМА, една от най-големите болници в страната. Почти всеки ден пристигали такива пациенти, при това в тежко състояние, защото отлагали ходенето на лекар до последно. Карат ни например за 31-годишна пациентка с остър хепатит плюс още някои заболявания, която е с прекъснати здравноосигурителни права, посочи ген. Тонев. Налагало се да й прелеят плазмофореза , което струва 5000 лв., а жената се нуждаела от десет такива дози. Лечението й струва поне 50 000 лв., а никой няма да го поеме.
По думите на ген. Тонев държавата трябвало да поеме реално неосигурените. Той посочва и друг сериозен проблем, който води до недостиг на средства за здравеопазване. В момента средната здравна вноска за работещите е 62 лв. За безработните, децата и други категории служещи държавата обаче плащали едва по 19 лв., защото ги осигурявала на минималната заплата. Това било недомислица, защото и тези хора боледували колкото и другите. Неосигурените не били толкова много, колкото се съобщава – 1,9 млн. „Една трета от тях са емигранти. Още 300 000 са сезонни работници. Реалната цифра е 800 000. Има обаче райони, където 50% не са осигурени“, коментира ген. Тонев.
От друга страна, проблем имало и при лекарите, чиято подготовка днес не била така добре подплатена, както преди години. „Навсякъде в света казват на лекаря: „Ти има диплома и си длъжен да реагираш в спешна ситуация!“ За плановата медицина вече се прави разлика във всяко едно отношение. У нас обаче с времето изчезна тази повсеместна подготовка на лекарите по време на специализация, как да реагират в спешна ситуация. По-рано един лекар като завърши, изкарваше 1 г. в голяма болница, и то в спешните отделения. Сега правим курсове, но те са по желание“, казва началникът на ВМА.
В последните няколко години изчезнала дори обикновената благодарност към лекаря, която преди се изразявала с букет цветя или бутилка. Българинът смятал, че щом си плаща, не е нужно да благодарен. „Връзката лекар-пациент се къса, защото цялото общество се променя. Чистият прагматизъм започва да доминира, а парите стават най-важното нещо. Това променя и психиката на хората“, казва ген. Тонев.
Някои смятали, че здраве се купува с пари. В плановото здравеопазване те може да имат значение, но в спешното нещата стоят другояче. „В 90% от случаите в спешната медицина най-важен е първият доктор, с който се среща пациентът, а той често не е най-квалифицираният, пояснява ген. Тонев.- Но ако нямаш достъп до първия възможен лекар, може да умреш!“ Трябва да се промени отношението към лекаря, не толкова като заплащане, а като престиж, добавя той. В древността отношението към лекаря е било различно, защото хората тогава са гледали на него като на бог. А у нас се отнасяли към него като на слуга или обслужващ персонал.
В други страни здравните власти прилагали редица стимули, за да накарат хората да бъдат по-отговорни към здравето си. „Когато ходиш на профилактичен преглед, в Хонконг дават бонус към заплатата. Ако заведеш и други хора, добавката е по-голяма – например 200 долар на месец. Накрая на годината, ако не си боледувал, защото си пазил здравето си, дават медал. Той дава право следващата година на две седмици безплатен санаториум. Има и моркова, и тоягата. Ако не ходят на прегледи, ги глобяват“, коментира шефът на ВМА.
Преди 20 г. у нас обслужването в поликлиниките било със степени по-добро от сегашното – като организация и като кадри. Това, което социализмът беше постигнал при имунизациите, здравеопазването на малцинствата, изобщо не можело да се сравнява със сегашното положение. Недостатъкът на старата система бил, че не успява да развива висшата медицина.
Въпреки това вина за лошото здраве на нацията носи отделният човек. Българинът е не само немарлив към здравето си, а и недисциплиниран, смята ген. Тонев. Не уважавал дисциплината. Известен пример бил „синдромът на пейката“. Когато тя е боядисана и има надпис, предупреждаващ за това, всички отминават. Само българинът спирал и пробвал с пръст дали наистина пейката цапа.
СНИМКА: БОЛЕНЗДРАВ