Какво е цитомегаловирус (CMV)
Цитомегаловирусът спада към херпесните вируси. Подобно на причинителите на мехурчетата и раничките по устните и варицелата, и той остава завинаги в организма на човека, след като веднъж е попаднал там. При определени обстоятелства може да бъде реактивиран, за повечето хора обаче остава безопасен.
Често самата инфекция минава, без да се усетят някакви тежки симптоми. По-тежко може да протече при хора с отслабена имунна система. Инфекцията е опасна освен това по време на бременност, тъй като може да навреди в някаква степен на нероденото дете.
Колко често се среща инфекция с цитомегаловирус
Инфекциите с цитомегаловирус са често срещани по целия свят. Има различни проучвания, които водят до извода, че около 50% от населението са прекарали заболяване с вируса.
Рискът за заразяване зависи от възрастта и начина на живот. По-застрашени са хора, които често сменят сексуалните си партньори или пък са в едно домакинство с деца под 3 г. При вирусна инфекция малките деца отделят по-големи количества от вируса и биха могли да заразят околните.
При първо заразяване, както и при реактивиране на вируса, цитомегаловирус може да се открие във всички телесни течности. Слюнка, урина, майчино мляко и кръв са възможен преносител на инфекцията. По време на бременност вирусът може да премине и към нероденото дете.
Кои са симптомите на инфекция с цитомегаловирус?
При хората със здрава имунна система заболяването често протича без симптоми. В по-редки случаи симптомите наподобяват грип – оплакванията са кашлица, отпадналост, висока температура, подути лимфни възли подобни на тези при жлезна треска (мононуклеоза). Жени, заразени по време на бременност също обикновено нямат симптоми.
Цитомегаловирусът може да е опасен за неродените деца или хора с потиснат имунитет, например с ХИВ инфекция, онкоболни или хора след транплантация на органи. При тях често се стига до възпаление на белите дробове. Възможно е също да бъдат засегнати черния дроб и червата. Тогава оплакванията са свързани с гадене, повръщане и жълтеница. Вирусът може да нападне и роговицата на очите и да застраши зрението.
При бебета, които са преживели инфекцията в майчината утроба, може да се стигне до забавяне на растежа и една особена форма на проблеми със слуха. Понякога има и късни неврологични последици.
Инфекция с цитомегаловирус по време на бременност
Най-проблемна е инфекцията с цитомегаловирус в първите три месеца на бременността. Тогава при около 20% от случаите се стига до заразяване на нероденото дете. При повече от половината от тези деца инфекцията води до тежки и трайни увреждания. Към тях спадат проблеми със слуха, забавено развитие и умствено увреждане. Често тези проблеми се забелязват по-осезаемо с напредването на възрастта. CMV може да провокира и спонтанен аборт.
При първа инфекция в последния триместър на бременността вероятността нероденото дете да се зарази е по-голяма. Само че тогава тя не е толкова опасна за малкото. Трайни увреждания са малко вероятни.
Ако жената е изградила имунитет преди да зачене, бебето обикновено не е застрашено. Възможно е да се стигне до реактивиране на инфекцията при бременната. Инфекцията може да се възобнови и с някакъв малко по-различен цитомегаловирус. В този случай е малко вероятно да се пренесе и на детето. Вероятно антителата в кръвта на майката предлагат известна защита. Дори и децата да се наложи да се борят с инфекцията в такава ситуация, малко вероятно е да се стигне до трайно увреждане.
Тест за CMV по време на бременност?
Ако бременна жена има симптоми на инфекция с вируса или пък при прегледа с ултразвук се забележи нещо при детето, лекарят може да назначи съответното изследване. Много гинеколози дори съветват бременните профилактично да се изследват за цитомегаловирус.
Какво може да установи тестът за цитомегаловирус
Изследването на кръв може да покаже дали има наистина инфекция с този вирус. Тогава в кръвта се откриват определени антитела IgG, които сочат дали човекът вече се преборил с подобна инфекция. По вида на антителата специалистите обикновено могат да преценят дали става дума за активна или прекарана вече инфекция, а също и дали се касае за реактивиран вирус.
Друга възможност е директното доказване на частици от вируса, например части от неговото ДНК или пък на вирусни антигени (белтъчни структури на вируса). Те могат да се открият в кръвта и телесни течности. Тези тестове имат по-голямо значение в случаите, когато имунната система на някои пациенти не е в състояние да образува антитела.
Доказването на вируса по този начин се използва и за окончателното доказване на вродена инфекция при кърмачета. Антителата в тяхната кръв обикновено са получени от майката.
Ако антитела IgG се открият в кръвта при бременни жени и те сочат нова инфекция, през определен период се правят контролни изследвания. Така ще се прецени дали наистина инфекцията се е развила и дали организмът се справя с нея. Освен това в този случай се прилагат и по-чести контроли контролни прегледи на детето с ултразвук – веднъж на две седмици. Целта е навреме да се уловят свързани с болестта промени в организма. Вродената цитомегаловирусна инфекция се смята за доказана, когато в първите 10 дни от живота на бебето вирусите се откриват в слюнката и в урината му.
Как се лекува инфекция с цитомегаловирус
Хора със здрава имунна система обикновено не се нуждаят от специално лечение. Ако обаче човек е с отслабена имунна система и в момента има активна инфекция, се налага терапия с т. нар. вирустатици. Това са медикаменти, които потискат растежа на вирусите. Те могат да се използват и при новородени с вродена инфекция.
Експертите не препоръчват лечението на бременни и кърмачки да става с тези препарати. В проучвания се проверява дали при бременни може да се използва хиперимуноглобулин – обогатени антитела. Има сведения, че тези антитела намаляват риска нероденото дете да се зарази. Те се използват и за лечение на инфекция с цитомегаловирус при имунокомпрометирани хора.
Може ли да се предотврати заразяване
Бременни, които нямат имунитет срещу цитомегаловирус или имат други деца под 3 години, трябва да вземат предпазни хигиенни мерки. Ръцете трябва да се измиват редовно след всеки контакт с телесни течности на детето – смяна на пелени, къпане, хранене, бърсане на сълзи или на сополи. Миенето със сапун и вода се смята за достатъчно.
Вирусът може да се пренесе и чрез общото ползване на съдове, прибори, четки за зъби, кърпи за ръце и други предмети от бита.
Кърмачки, които са вирусоносители, могат да предадат CMV на бебето. Ако то е родено здраво и доносено, това не би трябвало да е проблем. При недоносените бебета трябва да се внимава повече. Съвет ще даде наблюдаващият лекар.
Консултант на статията е проф. Лука Чичин-Саин