Разказите за сомнамбули са пълни с невероятни случки. Излизат от прозорци, да ходят по покриви, да се спускат по водосточни тръби. Известен е случаят с лунатик във Франция, който по време на своите нощни похождения преплувал Сена от единия бряг до другия и обратно, след което се връщал в леглото си, като на сутринта не помнел нищо. Движенията на сомнамбула са много точни. Той не осъзнава опасността, която го дебне и не изпитва страх от високото.
Сомнамбулите ходят насън и говорят, но не помнят
Това му позволява да не губи равновесие и да се задържа понякога на такава височина, от която в будно състояние би паднал. След тези нощни разходки или други несъзнателни занимания лунатикът си ляга в леглото, сякаш нищо не се случило и не помни нищо. Феноменът се среща у всяко 5-о дете на възраст между 8 и 12 г. и при 4% от възрастните.
Сомнамбулизмът е разстройство на съня, което включва говорене, смях, плач, жестикулиране, ходене насън, което е основният симптом на сомнамбулизма. Обикновено тези прояви са свързани с житейските или трудовите навици на сомнамбула, които всъщност са дълбоко фиксирани условни рефлекси на нервната система.
Другият термин, който се използва за сомнамбулизма, е будност в сънно състояние. Докато спи, пациентът се държи, сякаш наистина общува с околната среда, с хора и предмети от нея, обяснява проф. д-р Вихра Миланова (на снимката), дм, ръководител на Катедрата по психиатрия към Медицинския университет в София и началник на Клиниката по психиатрия в университетската болница „Александровска“.
Случва се той да е със затворени очи, но в най-типичния случай, когато пациентът ходи на сън, обикновено гледа. Той чува и вижда това, което се случва наоколо. Може да разговаря с някого край него, без дори да си спомня какво се е случило, когато се събуди.
Понякога насън човек мисли по-точно, сложно и логично
Съществуват невероятно впечатлителни хора, които могат точно да възпроизвеждат насън сложни преживявания по-добре, отколкото в будно състояние. Някои пациенти дори са в състояние да повторят насън дословно дълги телефонни разговори. Понякога насън човек може да мисли по-точно, сложно и логично, отколкото през деня. Сомнамбулът може само да седи в леглото, да се взира в пространството, да извършва някакви обичайни движения.
Известни са случаи, когато сомнамбули изминават доста големи разстояния, по маршрути, които познават. Те запазват ориентацията си, могат да се движат по парапети, стълби, така както го правят обикновено, затова се използва и терминът будност в сънно състояние.
Проблемът е, че сомнамбулите могат да правят неща, които да застрашават живота им и това е важно за реакциите на близките им. При сомнамбулизъм често се правят и действия, които човек в будно състояние едва ли би предприел. Сомнамбулизмът се проявява в първия и в началото на втория цикъл на съня, както и много скоро след заспиване.
По-рядко проявите са в сутрешните часове. Те продължават от няколко минути до един- два часа. Възможно е ставането насън да се случи два -три пъти през една нощ. То не може да се прогнозира и не е задължително да става всяка нощ.
Децата често ходят насън, но го израстват
Разстройството може да засегне хора от различни възрастови групи, но е най-типично за децата и подрастващите. При повечето от тях проблемът отшумява без терапия.
Проф. Миланова уточнява, че сомнамбулизмът не е включен в класификацията на болестите. Не може да се твърди какво го провокира, затова се говори за вероятни причини и фактори, които благоприятстват изявата му.
„Има генетични причини и това състояние се унаследява, казва психиатърът. – Изследвания при еднояйчни близнаци доказват, че и двамата имат прояви на сомнамбулизъм. Аз имам наблюдения върху разнояйчни близнаци, при които момченцето често става и разговаря насън, докато при момиченцето не се забелязва каквото и да е разстройство на съня.“
Сомнамбулизъм може да се провокира от различни черепно-мозъчни травми, инфекции, които по някакъв начин засягат мозъка и съответно влияят на съня. Напрежение, стрес, тревоги, преумора също може да са причина за ставане Обикновено близките разказват какво се случва, защото пациентът няма спомен.
В такива случаи е добре да се направят допълнителни изследвания, за да се изключат други възможни причини за проблема. Най-често се прави електроенцефалография. Препоръчват се и допълнителни изследвания, свързани с мозъчната активност, както и тестове за инфекция, особено по време на грип. Грипните вируси, които имат отношение към централната нервна система, могат да провокират такива прояви.
Повечето от изследванията са безболезнени и безопасни. Самият сомнамбулизъм не е опасен, а по-скоро вероятността от нараняване при ходенето по време на сън.
При децата, предразположени към сомнамбулизъм, е важно вечерно време да не се стресират, да не се натоварват, да няма свръхемоции – прекалена радост или плач и тъга. Не бива да им се дават и възбуждащи храни като шоколад. Да не гледат телевизия, да не се плашат с приказни герои, да се пазят от компютърни игри, наситени с агресия.
Малките обикновено преди сън се възбуждат. Ако родителят забележи, че детето му става нощем и ходи насън, трябва внимателно да го върне в леглото, да го успокои и да внимава да не го стресне.
Същото важи и за възрастните, които спят неспокойно и имат прояви на сомнамбулизъм. Проф. Миланова препоръчва успокояване преди лягане, избягване на стресиращи филми, неприятни разговори и тревожни мисли. Добре е да се избягват тежки, възбуждащи храни и напитки, алкохол. В някои случаи, ако обстоятелствата го налагат, при сомнамбулизъм може да се приемат леки успокоителни преди лягане, най-добре на билкова основа, както и мляко с мед, чай, банан.
Полезни са разходките вечер и в планината през почивните дни, които помагат на тялото и психиката да се отърсят от стреса в града. За хората с нарушен цикъл сън-бодърстване не се препоръчва нощният труд. Сомнамбулизмът не бива да се приема като вид безсъние. Дори и да се събуди сомнамбулът посред нощ, след това той може да продължи да спи спокойно. Ако няма доказателства, че са нарушени функциите на мозъка, не бива да се дават лекарства, подчертава проф. Миланова.
Сомнамбулизмът може да се прояви като проблем, съпътстващ епилепсията, затова тя трябва да се елиминира като възможност. Друго, не толкова популярно състояние, което се среща по-често от сомнамбулизма, е нарколепсията. Тя представлява непреодолим пристъп на сънливост през деня, който действа почти парализиращо. Тонусът пада и пациентът заспива, без да може да се противопостави на това състояние. Среща се при 1 на 2000 души и доста често остава недиагностицирано.
Източник: в. „24 часа“