Кариесът и пародонтитът са най-разпространените орални болести. Изключително рядко има хора без кариес. Възпалението на венците се среща и в юношеството и без специални грижи може да прогресира. Има риск от загуба на зъби.
Съвременното схващане за тези заболявания разкрива същността им – става въпрос за развитие на динамичен процес, който е резултат от много фактори, действащи на различни нива. Първата група фактори действат около самия зъб. Следващата група са фактори, действащи в устната среда. Третата е от фактори, характерни за всеки. И най-външният кръг включва факторите от обществото, в което живеем. Комбинацията от тези фактори е специфична за всеки човек, за всеки зъб и за всяка зъбна повърхност. Така развитието на кариес при всеки е резултат от уникално съчетание на фактори, които се различават от тези на останалите. Все пак има една група фактори, които са задължителни, присъстват винаги, когато има болест, и без тях зъбите не се разрушават. Тази група, представляваща комплексния фактор както за зъбния кариес, така и за пародонталните заболявания е зъбната плака, отлагаща се по зъбните повърхности.
В нея се включват хранителните остатъци от всяка храна, огромен набор от микроорганизми, които ги използват за храна, и в резултат от съществуването си те произвеждат киселини и отделят токсини. Киселините разтварят емайла и водят до формиране на кариесни дефекти, а токсините атакуват венците и водят до възпаление.
Най-важното е да се премахне зъбната плака и да не се допуска нова
За да се атакува кариозният процес, трябва да се влияе на всички фактори. Най-важното повлияване е моделиране на условията в устата, а най-съществената част от това е премахване на зъбната плака и недопускане на ново формиране.
След всяко хранене, независимо от количеството храна, киселинността в плаката рязко спада до нива, в които започва деминерализация на емайла, а възстановяването става за период от 35 – 45 минути. Ето защо, ако примерно всеки час вземаме по една хапка от някаква храна, ще поддържаме деминерализация на зъбите през цялото време. Точно затова почистването на плаката е важно.
Естествено, важен е и контролът на храненето. Най-важно е измиването на зъбите вечер, за да се попречи на микроорганизмите да се развиват и произвеждат киселини. Важно е и сутрешното миене, за да се отстрани всичко около зъбите, което се прикрепва от по-гъстата слюнка вечер. През деня обаче се храним, а почистването е трудно. Да се мият зъбите след всяко хранене с четка за зъби, е нереалистично, но все пак някакво почистване е необходимо. Най-баналното средство е устата да се изплакне с вода. Така се отстранява голямата част от хранителните остатъци, а киселините се разреждат.
Дъвката първо чисти грубите частици от храната
Ако и това е невъзможно, на помощ идват дъвките. Те първо почистват грубите парченца от храната. Освен това могат да съдържат антимикробни средства. Когато са твърди и без захар, самият дъвкателен акт стимулира слюноотделянето. В устата влиза по-голямо количество слюнка, една от важните функции на която са самоочистването и алкализирането. Така едновременно се отстраняват хранителните остатъци и се неутрализират киселините. Следователно през деня след всяко хранене, след което не е възможно друго почистване, приемът на дъвка е много полезен. Не бива дъвченето да е продължително, тъй като се натоварват челюстните стави. Достатъчно е времето от 7 до 10 минути. Дъвките трябва да са без захар, за да не са храна за микроорганизмите.
Колкото по-често похапваме обаче, толкова по-дълъг ще е рисковият период за развитие на кариес. Сами трябва да си изработим режим на хранене, който изключва междинните приеми на храна. Ако се нуждаем от закуски между тях, то нека са от плод, зеленчук, мляко или сирене. И веднага след това можем да използваме дъвка. Пиенето на вода между храненията е друга възможност за измиване на устата.