четвъртък, 28 март, 2024
- Реклама -
НачалоЗаболявания и лечениеЗадъхвате ли се по стълбите, проверете се за ХОББ

Задъхвате ли се по стълбите, проверете се за ХОББ

Отначало упоритата кашлица е неприятна, но не причинява сериозни проблеми. С времето обаче започва да се появява задух при средно тежки физически усилия – бързо ходене на кратки разстояния. След още няколко години вече и изкачването на обикновена стълба е предизвикателство, с което болният не може да се справи сам. Хронично обструктивната белодробна болест (ХОББ) се открива за съжаление в напреднал стадий, когато за засегнатия не може да се направи много, единодушни са пулмолозите у нас, но и в други страни. На 75% от болните дори не е поставяна диагноза.

Най-точният показател доколко напреднала е болестта, е скоростта при ходене. Това споделиха холандски учени пред конгрес, посветен на белодробните болести в Денвър, САЩ. В продължение на 3 г. били тествани 2100 пациенти с ХОББ. Задачата им била да изминат определено разстояние за 6 мин. Тези, които стигали на 357 м, скоро след това постъпвали на лечение в болница. При 334 м или по-малко, рискът от летален изход е голям, казват учените. За сравнение – здравите хора изминават за същото време 700-800 м, а тренираните – дори 1 км.

Първи и втори стадий на ХОББ – какво се усеща

Докато при стадий 1 и стадий 2 рядко се усеща задъхване, в стадий 3 болните чувстват вече по-осезаемо трудности дори при лека стръмнина, изкачване на стълби или бързо ходене. В последния краен 4-и стадий пациентите се нуждаят от денонощно подаване на кислород. Задухът е постоянен спътник, казва Йенс Лингеман, ръководител на група за самопомощ при пациенти с ХОББ, пред немското сп. „Аптекарски преглед“. Пациентите в пенсионна възраст обикновено вече се нуждаели от помощни средства за придвижване. Други, които не били достатъчно информирани, пък получавали панически атаки при появата на задуха.

Хроничният бронхит е най-често срещаното заболяване на белия дроб в западния свят. Около 10% от населението в индустриалните страни е засегнато. Болните мъже са 20%, което е три пъти повече, отколкото при жените. Той не бива да се подценява, защото именно от него се развива ХОББ. При хроничния бронхит стената на дихателните пътища се променя, вследствие на което се стеснява отвора (лумена) на бронхите. Това води до трайно ограничение на въздушния поток в тях.

Името хронична обструктивна белодробна болест разкрива същността на болестта. Тя е хронична, защото не може напълно да се излекува, обструктивна – защото има стеснения на дихателните пътища, и белодробна – защото е на органа, отговорен за дишането.

Какви са причините за ХОББ

ХОББ ограничава постъпването на въздух в белите дробове – частично или напълно необратимо. Белодробната тъкан (паренхим), е увредена поради вдишването на газове и частици от околната среда. Хора, чиито бронхи са били изложени по-дълго време на цигарен дим или замърсяване на въздуха, са по-уязвими за хронично заболяване. Внезапни и нелекувани инфекции на дихателните пътища, студен и влажен климат, дразнещи газове и запрашаване у дома или на работното място също влияят. Генетичното предразположение и някои други заболявания понякога също имат някаква роля.

Критериите на Световната здравна организация за начало на ХОББ са, ако симптомите на бронхита продължават поне по 3 месеца в 2 последователни години. Ако заболяването напредне, има опасност от задух и ограничаване на двигателните способности. Понякога пациентът чува странно свистене при дишане. Постоянното възпаление при хроничния бронхит (стадий 1) може да увреди белите дробове и да прерасне в обструктивен бронхит (стадий 2).

Ако болестта премине в стадий 3, се стига до тежки заболявания като обструктивен белодробен емфизем и белодробно сърце (Cor Pulmonale). Задухът и сърдечно-съдовите усложнения влошават качеството на живота и скъсяват живота му. Лекарите наричат комбинацията от обструктивен бронхит и белодробен емфизем хронично-обструктивна белодробна болест (ХОББ). Сега е четвъртата по честота причина за смъртност в индустриалните страни, но се очаква до 2020 г. тя да мине с едно място напред. Въпреки високата заболеваемост от ХОББ хората масово не знаят и не разбират заболяването – 75% от болните не знаят, че имат заболяване.

Изследвания за ХОББ

След като изслуша пациента и чуе белите дробове със слушалка, пулмологът може да поиска изследване на кръвта, проверка на функцията на белия дроб чрез спирометрия и рентгенова снимка на гръдния кош. Преглед с томограф и бронхоскопия дават допълнителна информация при нужда. Тъй като в напредналите стадии се засяга и сърцето, необходимо е да се направи електрокардиограма или ехография. За да постави правилна диагноза, лекарят трябва да изключи като възможности възпаление на белите дробове, алергична астма, а при пушачите и други възможни усложнения – бронхиален карцином, рефлуксна болест или сърдечна слабост.

Първият стадий на ХОББ е лечим. Първото, което трябва да се направи, е да се отстрани дразнителя. Най-голяма опасност представляват пушенето – както активното, така и пасивното, и замърсяванията на околната среда. Ако се установят някакви инфекции, те трябва да се излекуват – най-често с антибиотици. След това по преценка на лекаря се дават и други медикаменти – за по-лесно отхрачване, за потискане на кашлицата, разширяващи бронхите спрейове и кортизон. При силен задух може да се наложи и обдишване с кислород. Към медикаментозната терапия се препоръчват упражнения за дишането, физиотерапия, специални масажи и инхалации. Достатъчно сън и здравословно хранене подсилват имунната система. С тези мерки може да се постигне съществено подобряване на състоянието дори при пациенти във втори стадий. Хора в пенсионна възраст с болен бял дроб трябва непременно да се ваксинират срещу грип веднъж в годината.

Пушенето е основен рисков фактор. Всеки втори пушач след 40 г. страда от хроничен бронхит, твърди проф. Юрген Бер от Медицинската клиника на университета „Лудвиг Максимилиан“ в Мюнхен. Цигареният дим много често води до влошаване на хроничния бронхит и преминаването му към обструктивна форма, когато възникват необратими щети на белия дроб. Уврежда дихателните пътища по три начина. В белия дроб има клетки, съдържащи реснички, които се движат много активно (извършват 1000-1500 пъти в минута). Те изхвърлят навън токсичните вещества, вирусите, бактериите, които попадат в дихателната ни система. При пушачите, включително и пасивните, ресничките се парализират и не могат да изпълняват функцията си. Вредните вещества проникват с въздуха безпрепятствено по дихателните пътища. Създават се условия за възпалителен процес в белите дробове. В белите дробове димът активира макрофгите на алвеолите. Това са клетки, които по принцип поглъщат и смилат бактерии, остатъци от загинали клетки и чужди вещества, попаднали в организма. Раздразнени от дима обаче те нападат и белодробната тъкан и така бронхите губят своята еластичност, като не могат да се разширяват и свиват достатъчно, за да бъде дишането ефективно. Стига се до обструкция (стесняване) на бронхите и появата на белодробен емфизем. Освен това раздразнената лигавица на бронхите отделя повече секрет, който се събира нощем в тях, защото ресничките са парализирани. В секрета микробите се размножават по-лесно, което улеснява инфекциите на дихателните пътища.

Замърсяването на въздуха в големите градове е главно от изгорелите газове на колите. Ако човек живее на оживена улица, вдишва доста серен диоксид и азотен диоксид. Но в парка или сред природата също може да има дразнители – прах или озон. Някои работни места са с висока запрашеност. Бактериални и вирусни инфекции се срещат често при болните от хроничен бронхит. За медицината още не е напълно ясно дали те са причина или следствие. В увредената тъкан обаче за бактериите е по-лесно да се размножават. Хемофилус инфлуенце и стрептококи (streptococcus pneumoniae) са най-често срещаните причинители.

При хората с хронично болни бели дробове понякога има и генетично предразположение – липса на определени протеини (протеазни инхибитори). Често хроничният бронхит се комбинира с други заболявания като астма, муковисцидоза, хронично възпаление на околоносните кухини и белодробна туберкулоза.

Тази статия съдържа само общи указания и не може да се използва за самостоятелно поставяне на диагноза. Не може да замести и посещение при лекаря.

СНИМКА: ТК И УНИВЕРСИТЕТ МЕРИЛЕНД

Свързани публикации
- Реклама -

ПОПУЛЯРНИ

НОВИ

- Реклама -