Макулната дегенерация представлява заболяване на задния очен сегмент, на ретината и най-вече на макулата. Засяга се жълтото петно и всички слоеве, които отговарят за нашето централно зрение. С макулата (жълто петно) хората могат да виждат цветовете, контрастите, могат да четат.
Нейната дегенерация накърнява осезаемо способността ни да четем, както и да разпознаваме лица на околните, понеже страда централното зрение. В центъра на зрителното поле първо се забелязва изкривяване на образа, а след това с напредване на болестта се появява сиво петно, което нараства. Характерно е обаче, че периферното зрение се съхранява.
Причини
Първопричините за възрастово обусловената макулна дегенерация не са напълно изяснени. Ясно е обаче какво се случва в окото:
- Сетивните клетки на роговицата имат интензивна обмяна на веществата. Нуждаят се от много енергия и отделят много отпадни вещества при добиването й.
- При здравите хора клетъчните отпадъци са извеждат вън от окото и се разграждат. При по-възрастните хора обаче този процес се нарушава.
- Крайните продукти от обмяната в окото се събират под ретината. Очните лекари наричат тези отлагания друзи.
- Друзите пречат на снабдяването на фоторецепторните колбички в окото с кислород и хранителни вещества.
- Все повече фоторецепторни колбички измират.
Суха форма на макулна дегенерация
Това е по-разпространената форма, засяга около 85% от болните. При нея болестотворният процес води до намаляване на зрителната острота в средата на полето. Сухата форма по принцип се развива по-бавно, но пък има опасност да премине във влажна форма. Тогава зрението се влошава осезаемо по-бързо.
Влажна форма
При влажната форма (15% от болните) измирането на фоторецепторните колбички се допълва и от други болестни процеси:
- Като реакция на отлаганията се появяват и разрастват нови кръвоносни съдове под и в ретината.
- Тези съдове са порьозни и по този начин стават пропускливи за вода и кръв.
- Така в средата на окото се образуват отлагания на вода, които водят до появата на оток.
- Появяват се кръвоизливи, от които ретината задебелява.
Заболяването започва още след 50-60 г., но в тази декада от живота нейната честота е под 1%. С нарастване на възрастта се повишава и честотата. При хората над 60 г. макулната дегенерация вече се среща при 15-17% от хората, а при тези над 70 г. – 20% имат някаква форма.
Лечение на сухата форма
Няма ефективна терапия, която да лекува сухата форма, казва доц. Веселин Даскалов от специализираната очна болница „Пентаграм“ в София. На пациентите се препоръчват хранителни добавки, които съдържат витамини, лутеин, омега-3 мастни киселини и някои микроелементи като селен и мед. Това спомага за задържането на болестта, но настъпилите увреждания не са обратими.
При сухата дегенерация обикновено центърът на зрителното поле е запазено. Не водят до загуба, откриват се случайно.
Има меки и твърди други – меките стоят като памуци – те вече дават деформация на образа. Много често се израждат във влажна форма и се налага интензивно лечение.
Симптоми на заболяването
Първите симптоми се усещат, когато пациентите виждат предметите с изкривени линии в центъра. С времето се появява сиво петно в центъра, а в периферията се вижда ясно. С напредването си дегенерацията на макулата води до трудности за справяне с обикновени задачи във всекидневието. Хората не могат да четат, да шофират, стават все по-зависими от околните, страдат от социална изолация, депресия. Нараства и риска от травми.
Диагностични методи
Основното изследване е на зрителната острота. С него може да се установи има ли изкривяване на полето. Отчитат се т.нар. скотоми – области от зрителното поле. При макулна дегенерация те са отрицателни, т.е. има зони от зрителното поле, които болните не виждат.
Напълно е възможно заболяването да се открие в начална форма при обикновен профилактичен преглед. Пациентът може дори изобщо да не си дава сметка, че има някакъв проблем.
Това изследване позволява да се видят друзите при сухата форма. При влажната форма заболяването обикновено се открива едва когато се забележат изкривяванията. Не е късно с оглед на терапията, ако се хване в първия месец на симптомите.
Други диагностични методи са офталмоскопия, изследване на очното дъно. Популярен е тестът на Амслер – пациентът наблюдава от 50-60 см мрежа и рисува видяното. Ако линиите са изкривени, това е признак за проблем със зрението. Оптичната кохерентна томография е модерна технология, която позволява изследване на очното дъно с голяма разделителна способност. По-новите технологии позволяват това изследване да се прави и без контрастно вещество.
Лечението може да е с медикаменти
При влажната форма традиционно лечението започваше с фотодинамична терапия, казва д-р Даскалов. С инфрачервен лазер се изгаря мембраната. Вкарва се контраст, който се натрупва под ретината. Преди 20 г. методът беше на мода, но вече ефектът от него се оценява като противоречив. Лазерът уврежда не само мембраната, но и околните тъкани.
Пациентите вече могат да започнат с медикаменти. Новите скъпоструващи молекули могат да постигнат до 98% подобрение на зрението. Една от тях вече се реимбурсира на 75% от НЗОК от 1 юли 2017 г. Така пациентите доплащат около 350 лв. вместо цялата сума, както беше преди, пояснява д-р Даскалов.
Какво да очакват пациентите от терапията
При около 40% от болните се постиге значително подобрение на зрението. Ако в началото са виждали около 20%, то често стигаме до 70% подобрение, пояснява д-р Даскалов. Това се усеща осезаемо от хората.
При останалите 50-60% се постига задържане на състоянието или леко подобрение. Тогава пациентите не са особено доволни, защото са очаквали драстично подобрение. Невинаги обаче загубеното може да се върне. Ако например човекът преди е виждал една буква от реда в очния кабинет, след лечението вижда още 2-3 цифри, но пак не вижда целия ред. Сивото петно в центъра на зрителното поле намалява, но остава.
Инжекцията в окото не е болезнена
Все пак при навременно начало на лечението с новите лекарства, при много малко от пациентите се отбелязва прогрес на заболяването. Медикаментът се прилага като инжекция в окото, която обаче не е болезнена за пациентите. Използва се локална анестезия. Ефектът от него се изразява в това, че хваща онези молекули, които водят до разрастване на кръвоносни съдове, и ги унищожава. Елиминират се вазопролиферативните фактори.
Тази терапия се прилага по схема. Първите три инжекции се слагат през 4 седмици веднъж месечно, а след това 4-6 седмици се прави контролен преглед и се решава с каква честота да се продължи. Проследяването е доживот, като първата година е по-интензивно.
Ина Димитрова