Възрастта 13-14 г., на която се кандидатства за гимназия, е доста трудна. Затова родителите не трябва да притискат с прекомерни амбиции детето, а да изяснят кои са реалистичните цели, съветва Весела Кръстева, детски психолог от Александровска болница. Помощта започва много по-отрано. Още докато детето е малко, когато родителите го възпитават с доверие към неговите възможонсти, насочват го и го подкрепят в неговите добри желания, които зачитат, насърчават неговата самостоятелност, казва тя.
Децата нямат нужда от строги предписания, а от конкретната рамка, която да им зададат родителите, с най-нужните за сигурността им правила. Така детето ще има свободата да изпробва и греши, да опитва и да отхвърля като формира така нужната му самостоятелност.
След като родителите са взели общо с детето решението за пътя му в обучението, е добре да се организира деня максимално близко до воденотото до момента ежедневие, а не да се започне „нов живот“ предвид „новото училище“.
- Когато детето се подготвя през деня е добре да бъде отпочинало или ако е било преди това на училище, да има време, в което има дейности съвсем различни от училищните;
- Мястото на подготовка е нужно да се „почисти“ от предмети като телевизори, или те да са изключени, радио, телефони, gsm-и; Бюрото да бъде разположено не към прозореца, защото той е източник на разсейващи моменти;
- Започва се от по-лесни задачи към по-трудни;
- Дейностите трябва да се сменят – определено време се пише, после се почива, а след това пък се чете;
- Необходимо е да има обозримост в задачите – детето трябва да знае, че онова, с което се занимава ще има край и кога, както и какво следва;
- Основната задача трябва да има яснота, конкретност, да са сигурни родителите, че детето е разбрало, какво се очаква от него;
- Разделя се основната задача на по-малки, като при по-големи затруднения от страна на детето, се предлагат и кратки напътствия, отделни стъпки по изпълнението на всяка подзадача;
- Децата, които имат нужда от такава помощ се нуждаят накрая от интегрирнето на резултатите и от обобщение, което да направи възрастния;
- При следващите подобни задачи стъпките, на които се разделя изпълнението ще се съкращават постепенно и така детето ще има нуждата от все по-малко дозирана помощ;
- Детето има нужда от постоянна подкрепа по време на своята подготовка. Желателно е тя да не се изразява с ежесекундно „висене над главата му“, а с предварителната подготовка на учебната ситуация и материали и с готовността на родителите да откликнат, когато детето се затрудни или умори .
Според родителите работата по подготовката на техните деца може да им изглежда кратка, недотатъчна, незначителна, ала нека възрастните поощряват всяко усилие на детето, похвалят старанието му и го поощрят за по-нататъшните занимания. Материалната стимулация е желателно да се избягва. Често пъти добрите думи, вниманието и признанието на възрастните към детето вършат чудеса.
СНИМКА: БОЛЕНЗДРАВ