Алергичният бронхит е вид хронично бронхиално възпаление, характеризиращо се с наличието на голям брой еозинофили (вид бели кръвни клетки) в дихателните пътища. Повишените им нива обикновено се свързват с алергия. За разлика от типичния бронхит, алергичният бронхит не включва стесняване на дихателните пътища. Това означава, че пациентите не страдат от хрипове или значителни затруднения в дишането, каквито се наблюдават при астма.
Какво причинява алергичния бронхит?
Еозинофилният бронхит може да бъде предизвикан от различни фактори, включително:
- Алергени (като прашец, прахови акари и животински пърхот)
- Дразнители на околната среда (като дим, замърсяване и химически изпарения)
- Инфекции (вирусни или бактериални респираторни инфекции могат да влошат състоянието)
- Професионална експозиция (на вещества като промишлени химикали, прах или изпарения)
Споделя прилики с астмата, особено по отношение на възпалителния процес, но се различава по отсъствието на бронхиална хиперреактивност (склонността на дихателните пътища да се свиват твърде лесно).
Ако се нуждаете от опитен алерголог за диагностика и лечение на подобни и други симптоми, може да се обърнете към д-р Мариана Мандажиева. Тя приема пациенти в Медицински център „Искър“, който вече е на нов адрес – ул. Димитър Хаджикоцев 88, кв. Лозенец, София. Телефон за записване – 0877589040.
Вижте още: Системна мастоцитоза – обрив, сърбеж са чести симптоми
Има ли връзка между алергичен ринит и астма?
Симптоми на алергичен (еозинофилен) бронхит
Симптомите на еозинофилния бронхит са малко по-различни от другите форми на бронхит. Те включват:
- Хронична суха кашлица
- Отличителният симптом е упорита, непродуктивна (суха) кашлица, която може да продължи седмици или дори месеци. За разлика от типичния бронхит, тази кашлица не води до значително отделяне на слуз.
- Липса на хрипове или недостиг на въздух
- Обикновено пациентите не изпитват хрипове, стягане в гърдите или недостиг на въздух. Това го отличава от астмата, където тези симптоми са чести.
- Усещане за дразнене в гърлото или гърдите
- Някои пациенти може да опишат постоянно гъделичкане или дразнене в гърлото, което води до желание за кашлица.
- Симптоми, които се влошават през нощта или рано сутрин
- Кашлицата може да бъде по-изразена през нощта или рано сутринта, въпреки че продължава през целия ден.
Диагностицирането на еозинофилен бронхит включва потвърждаване на наличието на еозинофили в храчките. Други диагностични стъпки могат да включват:
- Анализ на храчки: Търси се висок брой еозинофили.
- Тестове за белодробна функция: За да се гарантира, че няма обструкция, както се установява при астма.
- Бронхоскопия или биопсия на дихателните пътища: В някои случаи за по-директна оценка на възпалението на дихателните пътища.
- Тестване за алергии: за идентифициране на потенциални тригери за възпаление.
Лечението се цели в алергичната реакция
Лечението на еозинофилен бронхит обикновено включва:
- Инхалаторни кортикостероиди (ICS)
- Те са в основата на лечението, тъй като намаляват възпалението на дихателните пътища. Често се предписват лекарства като флутиказон или будезонид.
- Избягване на тригерите
- Идентифицирането и минимизирането на експозицията на алергени, дразнители или професионални рискове може да помогне за контролиране на симптомите.
- Управление на алергиите
- Ако алергиите са известен отключващ фактор, могат да се използват антихистамини или други лекарства, специфични за алергията.
По какво алергичният бронхит се различава от астмата?
Най-критичната разлика между еозинофилния бронхит и астмата е, че пациентите с еозинофилен бронхит не показват признаци на хиперреактивност на дихателните пътища. С други думи, техните дихателни пътища не се свиват в отговор на задействания като упражнения, алергени или студен въздух, което е отличителен белег на астмата.
Еозинофилният бронхит е по-малко известна, но значима причина за хронична кашлица, особено при тези без типичните респираторни симптоми на хрипове и задух. Правилната диагноза е от решаващо значение, за да се избегне погрешното класифициране като астма или друго респираторно заболяване, тъй като това гарантира, че пациентите получават подходящо противовъзпалително лечение.
Автор Ина Димитрова