Пациентът лежи във ВМА, а професор в Мюнхен дава насоки за лечението му, разглеждайки снимките му от рентген или скенер. Това е едно от възможните приложения на телемедицината в българското здравеопазване, обясни проф. Асен Петков, началник на катедра „Военна медицина“. Вчера във ВМА се състоя кръгла маса за новостите и тенденциите в нея под патронажа на ген. проф. Стоян Тонев. Това е втората фаза на проект, който развиваме с проф. Живка Винарова от Нов български университет, допълни проф. Петков.
Отдавна използваме телемедицината за консултации с чужди професори от Берн, Мюнхен и дори от САЩ. ВМА разполага със система, която може да обслужва населението при бедствия и аварии, а също и полева болница. „Използваме телемедицината за обучение от доста време. Имахме камери във всяка операционна и извършвахме обучение по този начин. Но тя трябва да се използва и за експертно мнение, становище. Всички тези възможности – консултации, изображения от рентген или скенер трябва да се използват в полза на пациента“, поясни проф. Петков.
Така лекарят рентгенолог може да не е до леглото на пациента, а в друг град или болница, но дава становище, като получи изображението на айпад или компютър. „Продължаваме да разработваме системите по телемедицина. Имаме доста от необходимата апаратура, но трябва да се купят и още камери. Те ще могат да се прилагат в дерматологията, офталмологията“, допълва професорът.
И ако техническите въпроси могат да се разрешат с допълнителни инвестиции, то юридическите, свързани с телемедицината, засега още не са напълно изяснени. „Този, който дава консултацията, не поема отговорност. Отговорността се носи от лекаря, който лекува пациента и е до него“, обяснява проф. Петков, който е специализирал телемедицина в САЩ. В света още се водела дискусия по тези въпроси.
Част от бъдещите планове на ВМА да развива технологиите си са свързани с покупка на специални камери. Те могат да изпратят изображение, сравнимо с това от традиционната образна диагностика. Например в гинекологията вместо колпоскоп лекарят преглежда със специален уред, който предава изображение към системата, а след това го изпраща по интернет в друга болница. Така на разстояние могат да се изпратят и биометрични данни – пулс, електрокардиограма, честота на дишане и др., за да се ориентира допълнително външният консултант.
ВМА разполага с две системи за телемедицина. Едната може да изпраща биометрични данни, а другата – образи. Има опция и за телеконферентна връзка. И двете биха могли да бъдат използвани при нужда, например бедствие или авария. Подвижната може да предава данни както по интернет, така и по сателит, например става дума за връзка с труднодостъпен район. Мобилната станция стига до мястото и подпомага лекарите, които работят там. Травми и изгаряния биха могли да бъдат диагностицирани по-добре, когато консултантите от дистанция виждат снимки на пациенти. Когато ВМА закупи допълнителната апаратура, ще се увеличи и броят на заболяванията, които ще се диагностицират с помощта на телемедицината. Лечебното заведение разполагало с достатъчно обучени специалисти, които да работят със системата. Тя пък била на високо ниво. В Европа има още много страни, които ни дишат праха, обобщи проф. Петков.
ВМА участва и в проект IMIHO, който цели да свърже военните болници от Югоизточна Европа. „България е водеща, предложихме връзката да става по нов начин. Преди беше само по сателит, а сега може да минава и по оптични кабели“, казва още проф. Петков.