четвъртък, 18 юли, 2024
- Реклама -
НачалоЛюбопитноОнкоболна: Свикнали сме все да ни хокат и пренебрегват

Онкоболна: Свикнали сме все да ни хокат и пренебрегват

„Откакто се лекувам в болницата „Централ Хоспитал“ в Пловдив, идвам тук като на гости при приятели. Знам, че ще направят най-доброто за мен.“ Това споделя Цонка Тодорова, председател на Сдружение „Онкоболни и приятели“ в Бургас. По професия е медицинска сестра и е работила в Онкодиспансера в морския град, а в момента провежда лечението си в пловдивското лечебно заведение.

Свикнали сме нас, онкоболните, все да ни хокат и пренебрегват

В „Централ Хоспитал“ попада през есента съвсем случайно, четейки публикации в интернет, и остава възхитена. Болницата е нова, чиста, оборудвана с модерна апаратура. Това, което го има само тук, е човекът насреща, какъвто другаде няма. Нито един от този персонал тук не е изгубил онова, което десетилетия е бил символ на добрата медицинска практика – милосърдието. „Дори ние онкоболните, на които уж се обръща най-много внимание, сме навикнали да ни хокат, да ни пренебрегват. Често лекарите сякаш не ни забелязват и молим за внимание. В тази болница не е така – лекарите не избягват погледа на пациентите си, напротив. Когато разберат резултатите от изследванията, идват при болните, сядат на леглата и обясняват какво е състоянието им. Обясняват кои са добрите и лошите моменти, какви са рисковете и как ще протече терапията“, разказа Тодорова.

Колкото и пъти болните да питат персонала едно и също нещо, медиците никога не излизат от нерви, ни избухват и не нагрубяват. В „Централ Хоспитал“ почувствала, че медицината е призвание, което изисква от доктора да обича пациента, да му дава надежда, да го накара да се чувства добре, да му помага да приеме диагнозата и да бъде в мир със себе си, защото знае, че винаги има на кого да разчита.

Високите технологии за важни, но по-ценно за лечението е доброто отношение

В тази онкология Цонка нито веднъж не чула упреци към болните защо са ходили в друга болница, където са им взели клиничната пътека. Веднага ги приемат, изследват и започват лечение. Такъв екип е рядко срещан и съм уверена, че се дължи на добрия мениджмънт. Всички работят в пълен синхрон и не допускат времето на болния да се губи във висене и размотаване пред лаборатории и кабинети, коментира Цонка. Не само докторите, а медицинските сестри и санитарите са претрупани от задължения. Хвърчат по цял ден, но винаги са усмихнати, любезни. Готови са веднага да се притекат на помощ, сякаш нямат друга работа. Като председател на сдружение „Онкоболни и приятели“ тя е насочила към пловдивската болница и други пациенти, които й благодарят от сърце.

Тежката диагноза рак на гърдата Цонка чула за първи път още през 1987 г. До този момент има 3 операции – на двете гърди, последната е на яйчниците. Оттогава се е лекувала къде ли не. Откакто открила пловдивската болница, редовно споделя отличните си впечатления и възхищението си в интернет, откъдето тя самата научила за нея. Нека повече хора, страдащи от рак, да знаят и да идват тук,  посочва тя.

След като приключи този терапевтичен курс, е решила да се срещне с кмета на Бургас Димитър Николов. Като човек от бранша и в същото време пациент с онкологично заболяване е разтревожена от увлечението на здравните мениджъри към запасяването с модерна техника. „Тези апарати сами не могат да направят нищо, топлата човешка дума и грижата лекуват повече, подчертава Тодорова. – Високите технологии трябва да вървят в комплект с подготвения, но и дълбоко хуманен медицински персонал, какъвто срещам единствено в МБАЛ „Централ Хоспитал“.

Свързани публикации
- Реклама -

ПОПУЛЯРНИ

НОВИ

- Реклама -