Нощните кошмари, от които може да се събудите с разтуптяно сърце, всъщност са полезни за нервната система. По този начин тези въображаеми преживявания я тренират и подготвят за възможни стресови ситуации, заявяват учени от Университета в Женева.
Вторият важен извод на експертите е, че сънищата са перфектен инструмент за преодоляване на засилената тревожност. Те провели експеримент с 18 доброволци, като проследили мозъчната им активност по време на сън. Доброволците били събуждани няколко пъти през нощта, като ги питали дали имат кошмари.
Вниманието на учените било привлечено от две области на мозъка, свързани с чувството на страх в съня. Това са островният лоб и предния цингуларен кортекс. Известно е, че първата област също участва в оценката на емоциите при събуждане и се активира, когато човек изпитва страх. Предният цингуларен кортекс пък участва в подготовката на тялото да отговори на заплахата. За първи път доказахме, че едни и същи зони в мозъка се активират при страх както в будно състояние, така и по време на сън, отбелязват учените.
Те провели и втори експеримент с 89 души. В рамките на една седмица те трябвало да записват на сутринта сънищата си и изпитаните насън емоции. След това на доброволците били показани филми с насилие или природни бедствия. Обикновено подобни изображения биха предизвикали негативни емоции. Оказало се, че тези, които преживявали насън по-голям страх, били по-устойчиви на стресови събития в будно състояние. Сънищата може да се разглеждат като обучение за бъдещите ни реакции, те ни готвят да се справяме по-добре с реалните опасности в живота, обобщават учените.
Източник: Human Brain Mapping