22-годишният Тодор Гачев от Варна (на снимката) страда от остра лимфобластна левкемия, която е открита през декември 2010 г. Оттогава досега младежът и майка му Ралица Игнатова живеят между морската столица и София, но въпреки че съвестно следват всички съвети на лекарите, болестта отново се завърна. Сега майката упреква лекарите, че са забавили трансплантацията на костен мозък, като не са й обяснили достатъчно добре, че това е единствената възможност за излекуване.
Тодор бе приет вчера в Националната болница по хематология за трансплантация на костен мозък, която може да се направи обаче само при настъпила ремисия на болестта. Намерен бе и подходящ донор. В петък ни изпратиха от Варна, лекарите там казаха, че моментът е подходящ, поясни Игнатова. След направените изследвания в София обаче хематолозите съобщават лоша новина: Тодор има рецидив на левкемията. Сега той ще трябва да мине 13-и курс по химиотерапия, а съсипаната майка се моли той да издържи.
Случаят нашумя по-рано, когато отчаяната жена висеше пред Министерския съвет с надежда да срещне премиера Борисов и да го моли за пари за лечението на сина си в чужбина. От клиника в Германия бяха изпратили оферта за 305 хил. евро за трансплантация на костен мозък. Майката обаче призна, че и оттам не дават гаранция за излекуване.
След като тя изпрати молба за финансова помощ до здравното министерство, стана ясно, че същата манипулация може да бъде извършена и у нас при условие, че болният е в ремисия – болестта да е временно овладяна. „Тодор беше изпратен от Варна при нас за трансплантация, но по време на престоя си в нашата клиника имаше много тежки неврологични усложнения с пълна парализа на долните и част от горните крайници. Те вероятно са от основното му заболяване, което е от най-лошите форми на левкемия“, обясни проф. Драган Бобев, ръководител на болницата по детска онкохематология в София. Там правят подробни изследвания на Тодор, но лекарите не се решават да поемат риска.
„Следвахме всички указания на лекарите и във Варна, и в София – разказва майката Ралица. – Не е имало нещо, което лекарите да са казали, а ние да не сме го направили. Тодор имаше и периоди на ремисия. Защо тогава не ни казаха, че трябва да се направи костна трансплантация?“ При сегашното състояние на младежа тя е единственият му шанс за избавление, стига да се постигне ремисия. Тодор търпи стоически мъките по време на химиотерапия, казва Ралица. Изпитвал силни болки от токсичния ефект на лекарствата, а при последния курс имал сериозни проблеми и с черния дроб.
Още след първия курс по химиотерапия Тодор влиза в ремисия по думите на майката. От Варна изпращат документите му на проф. Бобев в София, който предупреждава, че този тип левкемия задължително води до рецидив, затова задължително трябва да се направи трансплантация. Лекуващата лекарка във Варна обаче плаши семейството на Тодор, че това е „страшна“ манипулация, която може да има зловещи последици, ако няма пълно съвпадение с донора. Така трансплантацията е отлагана, докато състоянието на младежа не се влошава силно.
Жената напуска работа още след като поставят страшната диагноза на сина , за да е неотлъчно до него. Налагаше се сами да купуваме лекарства, които струват хиляди левове. След всеки курс химиотерапия съм купувала ампули мощен имуноглобулин, всяка от които струва по 2000 лв., казва Ралица. В чужбина те били включени в лечението, а у нас – не. Ако искате да помогнете:
Тодор Стойчев Гачев,
IBAN BG97STSA93000020186760,
BIC STSABGSF
Проф. Драган Бобев: Трансплантацията е дълъг процес, който продължава два месеца, а пациентът трябва да е в ремисия. Това обаче става трудно при такива пациенти. Ние не можем да се сравняваме със страни като Германия нито икономически, нито по много други показатели. От друга страна имам колежка, която бе трансплантирана в реномирана австрийска клиника, но след това получи рецидив на заболяването. Родителите реагират емоционално, но разумното поведение от медицинска гледна точка е друго. Ремисията от обикновените кръвни показатели не е достатъчна за трансплантация. Ако има остатъчни молекулярни белези на заболяването, не може да се прави трансплантация. Иначе има риск от още по-големи усложнения. Нещата са по-сложни, отколкото се представят.